Решение № 11478 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4090/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът, Диагностично-консултативен център XXVIII-София ЕООД, представлявана от управителя Л. Я. чрез адв. Трайков оспорва решение 1415/14.01.2025 г. по адм. дело 5999/2024 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1040-21-260 от 20.05.2024 г. на Директора на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане РЖ-5-21-01579604/18.04.2024 г. на Ръководител по контрола на разходите ДОО за събиране на сумите по Ревизионен акт за начет РА-5-21-01575129/05.04.2024 г., в общ размер на 12 683,37 лв., от които главница - в размер на 11 871,96 лв. и лихва - в размер на 811,41 лв., представляваща неоснователно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност. Развива доводи за неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът директорът на ТП на НОИ София град в писмени бележки по делото, чрез юрисконсулт К. Първанов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: По делото е установено, че по силата на Решение 132 от 06.02.2009 г. на Столичен общински съвет е утвърден дружествения договор на ДКЦ XXVIII - София ЕООД и е възложено на кмета на Столична община да сключи договор за възлагане управление на Диагностично-консултативен център XXVIII ЕООД с И. Й. Н. - временно, до провеждане на конкурс, в съответствие с разпоредбите на чл. 14 от Наредба 9/26.06.2000 г. на министъра на здравеопазването за условията и реда за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни заведения по Закона за лечебните заведения. С Решение 240 от 06.04.2023 г. на Столичен общински съвет е възложено на Кмета на община да сключи договор за управление на Диагностично-консултативен център XXVIII ЕООД с д-р Л. Я. за срок от три години, въз основа на проведен конкурс, като на 01.06.2023 г. за управител на Диагностично-консултативен център XXVIII ЕООД, е вписан д-р Л. Я.. В хода на проверката било установено, че са приети документи по реда па чл. 6 от НПОП0ДОО, че И. Н. е представил на осигурителя болнични листове, за периода от 18.05.2023г. до 16.06.2023г. с причина злополука-нетрудова"; за периода от 17.06.2023г. до 16.07.2023г. с причина злополука-нетрудова"; за периода от 17.07.2023г. до 10.08.2023г. с причина злополука-нетрудова"; за периода от 11.08.2023 г. до 09.09.2023 г. с причина общо заболяване; 120231808324 за периода от 10.09.2023г. до 24.09.2023г. с причина общо заболяване; за периода от 25.09.2023г. до 04.10.2023г. с причина общо заболяване"; за периода от 05.10.2023г. до 05.11.2023г. с причина общо заболяване; за периода от 06.11.2023г. до 10.11.2023г. с причина общо заболяване" ; за периода от 11.11.2023г. до 01.12.2023г. с причина общо заболяване; за периода от 02.12.2023r. до 31.12.2023г. се причина общо заболяване и за периода от 01.01.2024г. до 30.01.2024г. с причина общо заболяване. От осигурителя е постъпила информация, че лицето е осигурено с код на вид осигурен съгласно Декларация образец 1 Данни за осигуреното лице" -10; в т. 9, че за периода от 18.05.2023 г. до 31.05.2023 г. лицето има право на парично обезщетение за 9 работни дни, а за периода от 01.06.2023г. до 16.06.2023г. на 12 работни дни. С ведомости на лицето е изплатено парично обезщетение за м.05.2023г. за 6 работни дни в размер на 765.93 лв. и парично обезщетение за м.06.2023г. за 12 работни дни в размер на 1 531,86 лв. Пред ТП на НОИ София-град от осигурителя е представено Удостоверение-Приложение 9 /към чл.8 от НПОПДОО /, че считано от 01.06.2023г. правоотношение/осигуряването на лицето е прекратено. По отношение на болничен лист за 17.06.2023 г. до 16.07.2023г., осигурителят удостоверил пред ТП на НОИ София град, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния риск, но за периода от 17.06.2023г. до 30.06.2023г. лицето има право на парично обезщетение за 10 работни дни и за периода от 01.07.2023г . до 16.07.2023г. на 10 работни дни. С ведомост от 31.07.2023 г. по декларираната платежна сметка на лицето е изплатено парично обезщетение за м.06.2023 г. за 10 работни дни в размер на 1276.55 лв. и за м.07.2023 г. за 10 работни дни в размер на 1276.55 лв. По болничен лист за периода от 17.07.2023г. до 10.08.2023г., е удостоверено липсата осигуряване, но право на парично обезщетение за 11 работни дни и за периода от 01.08.2023 г. до 10.08.2023 г. на 8 работни дни. С ведомост от 07.08.2023 г. по декларираната платежна сметка на лицето е и изплатено парично обезщетение за м.07.2023г. за 11 работни дни в размер на 1404.21 лв. През м.08.2023г. на лицето е изплатено парично обезщетение за м.08.2023г. за 8 работни дни в размер на 1021.24 лв. С ведомост от 18.10.2023г. по декларираната платежна сметка на лицето е изплатено парично обезщетение за м.08.2023г. за 15 работни дни в размер на 1914.83 лв. и за м.09.2023г. за 5 работни дни в размер на 638.28 лв. С ведомост от 18.10.2023г. по декларираната платежна сметка на лицето е изплатено парично обезщетение за м.09.2023г. за 9 работни дни в размер на 1148.90 лв. С ведомост от 08.11.2023г. по декларираната платежна сметка на лицето е изплатено парично обезщетение за м.09.2023г. за 5 работни дни в размер на 638.28 лв. и за м. 10.2023г. за 3 работим дни в размер на 382.97 лв. С ведомост от 13.11.2023г. по декларираната платежна сметка на лицето е изплатено парично обезщетение за м.10.2023г. за 19 работни дни в размер на 2425,45 лв. и за м.11.2023г. за 3 работни дни в размер на 382.97 лв. С ведомост от 13.12.2023г. на лицето е изплатено парично обезщетение за м.11.2023г. за 5 работни дни в размер на 638.30 лв. Установено било в информационната система на НОИ, че на 27.06.2023 г. осигурителят е подал данни по чл.5, ал.4 от КСО за Н. за м.05.2023г. с вид осигурен 10". като е отразил 11 работни дни- 3 дни по реда на чл. 40, ал. 5 от КСО и 6 дни във временна неработоспособност, като е направен извод за право на парично обезщетение за временна неработоспособност от 18.05.2023г. до 30.06.2023 г. За останалия период проверяващите приемат, че Н. неправомерно е изплатено парично обезщетение в нарушение на чл. 42, ал. 3 от КСО, чл.1, ал. 2 и чл. 8 от НПОПДОО. Издадено е Разпореждане РЖ-5-21-01579604/18.04.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите ма ДОО за събиране на сумата по РАН, което е потвърдено с Решение 1040-21-260 от 20.05.2024 г. Директора на НОИ С. град, е отхвърлил жалбата му срещу Разпореждане РЖ-5-21-01579604/18.04.2024 г. на Ръководител по контрола на разходите ДОО за събиране на сумите по Ревизионен акт за начет РА-5-21-01575129/05.04.2024 г., в общ размер на 12 683,37 лв., от които главница - в размер на 11 871,96 лв. и лихва - в размер на 811,41 лв. Първоинстанционният съд приел жалбата за неоснователна и потвърдил решението на Директора на ТП на НОИ София град, като с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" КСО, констатирал компетентност на органа да издаде акта и при липса на допуснати нарушения в производството по издаването му. Констатирал е, че с Ревизионен акт за начет РА-5-21-01575129/05.04.2024 г., потвърден с Решение 1040-21-260 от 20.05.2024 г. на Директора на НОИ София град, са установени неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер 12 683.37 лв., от които 11 871.96 лв.-главница и 811.41 лв.- лихва, начислена на основание чл.113 от КСО за периода от 01.06.2023 г. до 30.11.2023 г. На 01.06.2023г. за управител на Диагностично-консултативен център XXVIII ЕООД, е вписан д-р Л. Я., като към този момент следва да се приемат за прекратени правоотношенията на дружеството с предходния му управител И. Н.. Към момента на прекратяването, Н. е бил в отпуск по болест съгласно болничен лист Е20223316711 поради временна неработоспособност във връзка със злополука-нетрудова, считано от 18.05.2023 г. до 16.06.2023г. и по болничен лист Е20223316815 за периода от 17.06.2023г. до 16.07-2023г. Осигурителят е удостоверил, че лицето е било осигурено за съответния социален риск към деня на настъпване на неработоспособността по срочно правоотношение до 01.06.2023 г. и през периода на втория болничен лист с право на парично обезщетение общ за 20 работни дни. По представените впоследствие болничини листове, въпреки декларираното от осигурителя прекратяване на трудовото правоотношение, на лице са изплащани суми за обезщетения съответно за м.07.-11р.д., 08.2023г.-8 р.д. и още за 15 р.д., за м.09.2023г. за 5 и още 9 р. д. работни дни, за м.10 за 3 р.д. и още 19р.д. , за м.11.2023г. за 3 р.д. и за 5р.д. В представените от осигурителя удостоверения, Приложение 9 било посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, лицето е осигурено за съответния вид риск и към 01.06.2023г. правоотношението с него е прекратено. Първоинстанционният съд потвърждавайки оспорения пред него административен акт правилно обосновал своите правни изводи на приложението на чл.42, ал.3 от КСО, която административният орган приел за нарушена. Решението е правилно и законосъобразно постановено. Съгласно чл. 42, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Фактите по спора сочат, че И. Н. е имал право на парично обезщетение за временна неработоспособност за дните до 30.06.2023 г. Така както е прието в издадените на осигурителя Задължителни предписания ЗД-1-21-01575157 от 05.04.2024г. след 01.07.2023г. да не се отразят дни за изплащане на обезщетения на лицето по болничните листове след тази дата. Въпреки декларираното от Диагностично-консултативен център XXVIII-София ЕООД пред ТП на НОИ в съответните удостоверения-приложения 9 на обстоятелствата, че трудовото правоотношение било прекратено, считано от 01.06.2023 г., незаконосъобразно е прието от осигурителя, че след 01.07.2023 г. са налице дни с право на обезщетение, поради което неоправдано са били извършени осигурителни плащания по болнични листовеЕ20223316917 за периода от 17.07.2023г. до 10.08.2023г.; Е20232121397 за периода от 11.08.2023 г. до 09.09.2023 г.; 120231808324 за периода от 10.09.2023г. до 24.09.2023г.; Е20231808448 за периода от 25.09.2023г. до 04.10.2023г.; Е20232961390 за периода от 05.10.2023г. до 05.11.2023г.; Е20231808587 за периода от 06.11.2023г. до 10.11.2023г.; в общ размер от 12683,37 лв., от които 11871,96лв. главница и 811,41лв. лихва. Налице е пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и поведението на осигурителя, който е подавал удостоверения за изплащане на обезщетения по процесните болнични листове с отразена невярна информация в тях. Без коректно подадени данни от страна на осигурителя обективно не е било възможно за органите на ТП на НОИ да преценят, че лицето не е било осигурено за съответния риск към момента на извършване на плащането. С оглед това, за Диагностично-консултативен център XXVIII-София ЕООД правилно е била ангажирана отговорност за щета, нанесена на бюджета на ДОО по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, която е обективна и възниква по силата на закона и изисква внасяне на сумите по ревизионен акт за начет, с които фонд ДОО е ощетен. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение