Решение № 98 от 9.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 44/2009 г.

Решение № 98 от 9.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 44/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по жалба на подсъдимия Н. С. против въззивно решение № 239/21.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 279/2008 г. на Пловдивски апелативен съд. В касационната жалба, поддържана и в съдебно заседание, като основания за проверка на въззивното решение, е релевирано основанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отправено е искане за изменение на атакуваното решение и смекчаване наказателно правното положение на касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и провери атакуваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира следното: С въззивното решение е изменена присъда № 55/7.04.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 349/06 г. на Окръжен съд - гр. Хасково, в санкционната й част, с намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от шестнадесет години и шест месеца на десет години и при условията на чл. 55, ал. 3 НК - отменена глоба в размер на 220 000 лв. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на Н. С. за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4, пр.I-во, във вр. с ал. 2, пр.I-во НК и при условията на чл. 54 НКК - наложено наказание 16 години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 220 000 лв. На основание чл. 242, ал. 7 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението, а на основание чл. 242, ал. 8 НК - моторното превозно средство, собственост на подсъдимия, послужило за превозване на инкриминираното наркотично вещество. Жалбата на подсъдимия С е неоснователна. Въззивната инстанция, на базата на съвкупен анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, е извела законосъобразни изводи, относно авторството на деянието и вината на дееца. Доказателствените източници са еднопосочни, относно установяване на основния факт-пренасяне през границата на страната на наркотично вещество. Показанията на свидетелите З, Ч. и К. служители изцяло корелират с констатираното от автотехническата и химическа експертизи, на митническата декларация, на съставения АУМН. Несъмнено наркотичното вещество е поставено в специално изработен за целта тайник, намиращ се между металната преграда в задната част на купето и горивния резервоар, който е намален наполовина, обстоятелство известно на касатора, видно от депозираните от него обяснения в хода на проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие. При установените правнорелевантни факти и обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Несъмнено, с деянието си подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна с. престъпния състав по смисъла на чл. 242, ал. 4 НК. Квалифициращите обстоятелства "особено големи размери", /съответен на изискванията на ТР № 1/98 г. на ОСНК, предвид определената с ПМС № 324/6.12.2006 г. минимална работна заплата от 160 лв./ и "особено тежък случай", отговарящ на критериите на чл. 93, т. 8 НК, са обхванати от умисъла на дееца. Удовлетворени са възражения на подсъдимия, свързани с искането за смекчаване наказателно правното му положение. Наказанието, индивидуализирано при условията на чл. 55 НК, след корекцията на Апелативния съд, е съответно на извършеното от подсъдимия деяние, отличаващо се с изключително висока степен на обществена опасност, съобразено със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и с целите на генералната и специална превенция. Законосъобразни са изводите на съдилищата, относно тежестта на инкриминираното деяние, предвид количеството наркотично вещество и неговата стойност, далеч надхвърляща критериите за квалифициращия белег и високия процент активен компонент в него. При условията на чл. 55, ал. 3 НК е отменено, наложеното от Окръжния съд кумулативно наказание глоба, с което значително е облекчено положението на С. Липсва несъответствие между извършеното от касатора деяние и наложеното му наказание, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Въззивният съд в достатъчна степен е отчел самопризнанието на подсъдимия, изразената критичност към извършеното престъпно посегателство и здравословните му проблеми, поради което заявеното намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, би било с нищо неоправдан либерализъм, който ще се яви в разрез с целите на определената санкция в личен и обществен план. По изложените съображения, жалбата на подсъдимия Н. С., следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивното решение, като правилно и законосъобразно - в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение