Решение № 6881 от 8.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление гр. Кърджали към ОДМВР Кърджали, подадена чрез юрк. М. Петрова, срещу Решение 54 от 22.02.2022 г. по адм. дело 305/2021 г. по описа на Административен съд Кърджали. С обжалваното решение е отменено Решение рег. 1947р-18935/12.10.2021 г. на началника на Районно управление гр. Кърджали към ОДМВР Кърджали, с което на основание чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отнето разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено на С. Фейзи, и е иззета ловна пушка от същото лице за временно съхранение. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага аргументи, че лицето е изключено от сдружението на ловците и риболовците - град Кърджали, с което е лишено от правото на лов. Лишаването от членство и правото на лов е абсолютна предпоставка за отнемане на издаденото разрешение за носене, употреба и съхранение на ловна пушка, придобита за ловни цели. Според касатора към момента на издаване на административния акт е било налице правното и фактическо основание за неговото постановяване. Доколкото органът действа в условията на обвързана компетентност, при наличието на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ издаденият акт е законосъобразен. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяването на друг за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба С. Фейзи, не изразява становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение рег. 1947р-18935/12.10.2021 г. на началника на Районно управление гр. Кърджали към ОДМВР Кърджали, с което на основание чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отнето разрешение на С. Фейзи за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси и е иззета ловна пушка за временно съхранение. Съдът е установил от фактическа страна, че на 04.08.2020 г. в проведено заседание на Управителния съвет (УС) на Сдружение на ловците и риболовците Кърджали (СЛР) гр. Кърджали по т. 3 от дневния ред е взето решение С. Фейзи да бъде изключен като член на ловното сдружение на [населено място]. С решението се задължава специалистът по лова в сдружението да информира писмено н-к на служба КОС при РУ Кърджали, директора на ДЛС Женда и отдел организационен при НЛРС-СЛРБ за изключването на С. Фейзи от ловното сдружение. Решението е обективирано в протокол 4/04.08.2020 г. Препис-извлечение от протокола е връчен на С. Фейзи на 15.09.2020 г. На 15.09.2020 г. С. Фейзи е подал жалба срещу решението на УС на СЛР Кърджали от 04.08.2020 г. до Общото събрание (ОС) на СЛР Кърджали. На 10.10.2020 г. ОС на СЛР Кърджали е взело решение да се произнесе по жалбата на следващото редовно общо събрание. С Решение рег. 1947р-18935/12.10.2021 г. началникът на РУ Кърджали на основание чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отнел Разрешение 20170335994, валидно до 22.03.2022 г., за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси на С. Фейзи и е иззета ловна пушка за временно съхранение. За да отмени административния акт, първоинстанционният съд е приел, че представените по делото доказателства не доказват отпадане на основанието за притежаване на оръжие за ловни цели по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, тъй като не е спазена процедурата по чл. 23а, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). При тези обстоятелства съдът е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен - постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Органът е посочил като основание за издаване на административния акт чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В т. 10 законодателят въздига като условие за издаване на разрешение наличието на основателна причина (в случая за ловни цели), която по несъмнен начин да обоснова издаването на разрешението. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че ЗЛОД предвижда процедура по изключването на ловец от ловното сдружение и отнемането на ловния му билет. Съгласно разпоредбата на чл. 23а, ал. 1 ЗЛОД изключването на ловец от ловното сдружение се извършва с решение на управителния съвет. Съгласно ал. 2 в 7-дневен срок от приемането на решението на управителния съвет за изключване на лице от състава на ловното сдружение председателят на сдружението уведомява писмено за това директора на държавното горско стопанство и съответното държавно ловно стопанство. Съгласно ал. 3 директорът на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство отнема билета за лов на лицето по ал. 1. Съгласно ал. 4 в 7-дневен срок от отнемане на билета за лов по ал. 3 директорът на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство вписва това обстоятелство в регистъра по чл. 23, ал. 7 и уведомява писмено Министерството на вътрешните работи за отнемането на издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели. В настоящия случай УС на СЛР Кърджали е изпратил препис извлечение от протокол 4/04.08.2020 г. на Районно управление гр. Кърджали към ОДМВР Кърджали в нарушение на законоустановения ред, а началникът на същото районно управление е издал процесния административен акт, без да изчака вписване на отнемането на билета за лов в регистъра съгласно чл. 23а, ал. 7 ЗЛОД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че едва след приключване на процедурата по отнемане на ловния билет по законоустановения ред и вписване на това обстоятелство в съответния регистър би било налице основанието, посочено в административния акт. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,