Решение № 3989 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2010 г.

Решение № 3989 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ"Асо-Соня Иванова", подадена чрез пълномощник, срещу решение № 5748 от 03.05.2010 г., постановено от III-то отделение на Върховния административен съд по адм. д. № 14313 по описа за 2009 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед № ЗС-246/15.10.2009 г. на министъра на отбраната на Република България.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК-неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са следните:

• необосновано е прието от съда, че е налице основание за изземване на имота;

• неправилно е прието, че е налице основание за прекратяване на договора;

• неправилно е прието от съда, че обжалваната заповед не противоречи на целта на закона.

Иска се отмяна на решението, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски.

Ответникът в касационното производство министърът на отбраната на Република България чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба.

Заинтересованата страна изпълнителният директор на изпълнителна агенция "Социални дейности на МО" чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Участващият по делото прокурор сочи, че нито в заповедта, нито в писмото за прекратяване на договора се сочи конкретно изменената норма, към която е отнесено основанието за прекратяване по чл. 23, б."д" от договора, както й, че този въпрос не е обсъден и от съда. Според прокурора посочената в обжалваното решение разпоредба на § 5 от ПЗР на ППЗДС е неотносима за случая. Прокурорът е анализирал съдържанието на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗДС в редакцията й към датата на сключване на процесния договор, към датата на предизвестието за прекратяването му и към датата на заповедта, отбелязвайки, че тази разпоредба касае имоти публична държавна собственост, а не касае имоти частна държавна собственост, каквито са процесните. Член 19 от ЗДС, който касае имоти частна държавна собственост, с изключение на въведените нови норми на ал. 6 и 7, не са направени други законодателни промени. Крайният извод на прокурора е, че в случая не е била налице промяна на нормативния режим по ЗДС по смисъла на чл. 23, б."д" от сключения договор, съответно заповедта е издадена при липса на необходимите материалноправни предпоставки, поради което заповедта е незаконосъобразна. Допълнително се сочи, че дори условно да се приеме, че е налице релевантна законодателна промяна от м. 01.2007 г. при безспорни данни, че заповедта е издадена три години по-късно, е очевидно, че тя не отговаря на целта на закона, което е нарушение, водещо до незаконосъобразност на административния акт.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване.

Досежно основателността й съдът приема следното:

Предмет на жалбата пред тричленния състав на ВАС е била заповед № ЗС-246 от 15.10.2009 г. на министъра на отбраната на Република България. С обжалваната заповед на осн. чл. 80а от Закона за държавната собственост са иззети от ЕТ"Асо-Соня Иванова" обособени части от недвижим имот-държавна собственост, представляващи обекти-ресторант "Вежен", ресторант "Лятно чеверме" и ресторант"Централен", находящи се в почивен комплекс Рибарица, с. Рибарица, общ. Тетевен, поради това че имотите се държат на отпаднало правно основание.

Мотивите на заповедта са, че посочените обекти са експлоатирани от едноличния търговец по силата на договор за съвместна дейност № 20/21.04.06 г., сключен с ИА"Социални дейности на МО", който е прекратен на осн. чл. 23, б."д" от договора (поради промяна на нормативния режим-изменение на ЗДС, с което отпада възможността за сключване на договори за съвместна дейност). В заповедта е констатирано, че едноличният търговец е уведомен с писмо № 10814/06.10.09 г. (получено на 08.10.2009 г.), с което му е даден срок до 10.10.09 г. да предприеме необходимите действия по предаване на имотите и съоръженията, и подписването на приемателно-предавателни протоколи. Констатирано е също така, че към датата на заповедта търговецът продължава да ползва обектите на отпаднало правно основание и не е освободил, и предал същите.

С решението си тричленният състав на ВАС приема, че процесната заповед касае обекти-частна държавна собственост. Преценява като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че липсвало правно основание за издаване на заповедта. Като такова съдът е възприел настъпилата промяна в нормативната уредба, съгласно която според съда се налага забрана за сключване на договори за съвместна дейност, което е именно основанието, на което едноличният търговец е държал имота. Съдът е приел, че са налице всички предпоставки на чл. 80а от ЗДС към момента на издаване на процесната заповед. Според съда основанието за прекратяване на процесния договор е съществувало още към м. 01.2007 г. ( с изменението на ЗДС от 01.07.06 г.). Съдът е преценил като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че изменението на нормативната уредба, действа занапред и поради това не влияе върху вече сключените такива, аргументирайки се с § 5 от ППЗДДС. Съдът е преценил като неоснователен и довода на жалбоподателя, че заповедта противоречи на целта на закона, преценявайки, че целта на административния акт е законоустановена.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като основателна.

Съгласно чл. 80а от ЗДС в приложимата редакция (ДВ, бр. 93/04 г.) държавен имот, предоставен за ползване и управление от Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната.

В конкретния случай в обжалваната заповед е посочено, че имотът се държи на отпаднало основание, тъй като сключеният договор за имота е прекратен на осн. чл. 23, б."д" от договора (поради промяна на нормативния режим - изменение на Закона за държавната собственост, с което отпада възможността за сключване но договори за съвместна дейност). В този случай, преценката за законосъобразност на заповедта следва да включва преценка, налице ли е прекратяване на договора към момента на издаване на обжалваната заповедта, което от своя страна налага да се прецени, доколко е осъществено соченото фактическо основание за прекратяването му.

Спорният въпрос в конкретния случай е именно този, доколко е било налице посоченото основание за прекратяване на правоотношението между търговеца и Изпълнителната агенция за процесните обекти, към датата (08.10.2009 г.), на която едноличният търговец е получил писмо № 10814/06.10.09 г.

Фактическото основание, посочено от ИА "Социални дейности" за прекратяване на договора е промяна на нормативния режим-изменение на Закона за държавната собственост/2006 г./, с което отпада възможността за сключване на договори за съвместна дейност.

Както правилно се сочи от касатора и от прокурора, нито в заповедта, нито в писмото преди нея, нито в обжалваното съдебно решение е посочена конкретната правна норма, претърпяла промяна, която е послужила като фактическо основание за прекратяване на договора. Липсата на подобна конкретизация не може да се прецени обаче като съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като от съдържанието на заповедта може да се определи изменената норма от ЗДС, послужила като фактическо основание за прекратяване на договора.

От съдържанието на обжалваната заповед и от предизвестието за прекратяване на договора е очевидно, че промяната в законодателната уредба касае отпадане на възможността за сключване на договори за съвместна дейност. Тази възможност отпада с изменението на чл. 16 от ЗДС с ДВ, бр. 36/06 г.

Разпоредбата на чл. 16 от ЗДС регламентира управлението на имоти-публична държавна собственост.

Съгласно редакцията на ЗДС към датата, на която е сключен въпросният договор, разпоредбата, която допуска сключването на договори за съвместна дейност е чл. 16, ал. 2 от ЗДС. Разпоредбата в посочената редакция гласи:

(2) По изключение имоти - публична държавна собственост, както и части от тях могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 или да се ползват съвместно по договор с трети лица за срок до 5 години, при условие, че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

Разпоредбата, касаеща управлението на имоти-частна държавна собственост е чл. 19 от ЗДС.

В редакцията й към датата на сключване на процесния договор тази разпоредба гласи:

(1) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от съответния областен управител или ръководител на ведомство чрез търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерски съвет. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем.

(2) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг или конкурс за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството по ред и цени, определени от Министерски съвет.

(3) Срокът за наемане на помещения по ал. 1 и 2 не може да бъде по-дълъг от 3 години, освен със съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройство.

С изменението на ЗДС с ДВ, бр. 36 от 2006 г. е изменена и разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗДС като отпада възможността имотите -публична държавна собственост да могат да се ползват съвместно по договори с трети лица.

В тази връзка следва да се посочи, че неправилно тричленният състав на ВАС приема, че с изменението на приложимия материален закон се налага забрана за сключване на договори за съвместна дейност. Нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗДС в редакцията й след ДВ, бр. 36 от 2006 г. не е забраняваща. Тълкуването на посочената разпоредба води до извода, че след 01.07.2006 г. отпада възможността за имоти-публична държавна собственост да могат да бъдат сключвани договори за съвместна дейност.

От анализа и съпоставката на посочените разпоредби е очевидно, че договор за съвместна дейност с трети лица е можело да се сключват до 01.07.2006 г. за имоти - публична държавна собственост, но не и за имоти - частна държавна собственост, за които е предвидена единствено възможността за отдаването им под наем след търг или конкурс, и в определени хипотези отдаването им под наем без търг или конкурс и то за срок от 3 години. Оттук следва, че измененият чл. 16 от ЗДС с ДВ. бр. 36/06 г. следва да се обсъжда единствено във връзка с вече сключените договори за съвместна дейност за имоти публична държавна собственост.

За да се прецени доколко промяната на чл. 16, ал. 2 от ЗДС, направена с ДВ, бр. 36 от 2006 г. е относима към настоящия случай, следва да се прецени, какъв е видът на държавната собственост ( частна или публична) за въпросните експлоатирани обекти.

Тричленният състав на ВАС се е мотивирал, че въпросните имоти са частна държавна собственост. Въпреки този извод е приел обаче, че с изменението на ЗДС "налагащо забрана" за сключване на договори за съвместна дейност каса правоотношението възникнало по повод на тях. Този извод освен, че е неправилен, е и необоснован в частта, в която е прието, че процесните имоти са частна държавна собственост.

За да обоснове извода си, съдът е приел, че с обжалваната заповед е наредено изземването на обособени части от недвижим имот - частна държавна собственост, както и че от представения акт за държавна собственост № 370/15.10.2001 г., договор от 21.04.2006 г. и приемо-предавателни протоколи се установява, че процесният имот е частна държавна собственост, както и, че по този факт не е налице спор между страните.

Изводът на съда, че процесните имоти са частна държавна собственост е необоснован поради следното:

На първо място, в заповедта за изземване на имота (обжалваната заповед) се говори за "... обособени части от недвижим имот-държавна собственост...", т.е., не е конкретизиран видът на държавната собственост.

В договор № 20/21.04.2006 г. ( по силата на който едноличният търговец е експлоатирал имотите) не се уточнява вида на държавната собственост, но като основание за сключването му е посочен чл. 16, ал. 2 от ЗДС, който както се посочи по-горе касае имоти-публична държавна собственост. По същия начин стои въпросът и с протоколите за предаване на обектите.

Актът за държавна собственост № 370/15.10.2001 г., одобрен от областния управител на Областна администрация -Ловеч е за частна държавна собственост на недвижим имот, находящ се в с. Рибарица, община Тетевен. В т. 3 от него е описан почивен комплекс ( с описание какво съдържа той). В т. 13, наименована "забележки" от този акт, в подточка 1. от нея е описан имот, който допълнително се вписва в т. 3 от акта за държавна собственост. В подточка 2 на т. 13 обаче е посочено, че на осн. чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗДС, имотът е публична държавна собственост.

От анализа на посочените документи следва, че нито един от тях не води до категоричен извод, че в процесния случай се касае за обекти- частна държавна собственост, както е приел тричленният състав на ВАС.

От друга страна, по делото липсват изявления на жалбоподателя и ответника, че въпросният имот е частна държавна собственост. Както в жалбата, така и в писмената защита на жалбоподателя се говори за имот-държавна собственост. По тези съображения, съдът необосновано е приел, че това обстоятелство е безспорно между страните.

Както се посочи по- горе, изясняването на въпроса относно характера на държавната собственост на въпросния имот е от значение за правилното приложение на материалния закон.

По изложените съображения, настоящият петчленен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения от съда при преценка на събраните по делото доказателства в резултат на което са направени необосновани изводи. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. При новото разглеждане на делото следва да се изясни въпросът относно вида (публична или частна) държавна собственост на въпросните обекти.

В случай, че се установи, че имотът е публична държавна собственост. тогава следва да се прецени от съда доколко изменението на чл. 16 от ЗДС с ДВ, бр. 36/06 г. осъществява някоя от хипотезите на чл. 23, б."д" от договора, посочен от ответникът като правното основание за прекратяването му.

В случай, че се установи, че въпросният имот е частна държавна собственост, следва да се прецени доколко е било възможно сключването на договор за съвместно ползване за въпросните обекти. Ако преценката е, че за тези имоти не е било възможно сключването на такъв договор, тъй като са частна държавна собственост, следва да се обсъди доколко този договор не прикрива договор за наем, какви са законоустановените способи за прекратяването на договор за наем за имот частна държавна собственост и конкретната фактическа обстановка осъществява ли някой от тях. Съдът следва да има предвид и законоустановения срок на договорите за наем на имоти частна държавна собственост.

Воден от горните съображения, Върховният административен съд