Решение № 1946 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12381/2018 г.

Решение № 1946 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12381/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Началникът на "Местни данъци и такси" при Община Ц., обжалва решение № 1309 от 29.06.2018 г. по адм. дело № 1950/2017 г. на Административен съд – Б., в частта, в която е изменен Акт за установяване на задължения по декларация № АУ 5213014640/27.04.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Ц., с който на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, [населено място], [улица], ет. ... са установени задължения за ТБО за 2017 г. за имот с идентификатор № 44094.3.956, находящ се в м. "Смайлов чаир", в землището на с. "Л.", община Ц. в размер на 10 080, 69 лева, като са определени задължения на дружеството в размер на 6 552, 45 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е обосновал извод за недължимост на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Според касатора в конкретния случай, процесният имот е ситуиран в района на местността "Смайлов чаир" /къмпинг Корал/, в който съобразно представената заповед на кмета на общината, се предоставя и горепосочената услуга, като ирелевантен е фактът, дали около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване. Претендира се отмяна на решението в оспорената част и потвърждаване изцяло на АУЗД. "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, [населено място], чрез адв. Т. Т., обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД № АУ5213014640/27.04.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Ц.. Касаторът, навежда доводи за неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните възражения са свързани с нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, според която размерът на ТБО се определя в условията на евентуалност и в посочената в закона последователност. Твърди се, че следва да се вземе предвид последното изменението на нормата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, което макар и да не е влязло в сила, очертава разбирането на законодателя, че определянето на ТБО въз основа на данъчната оценка на имота или отчетната му стойност е несправедливо. Навежда довода, че разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Ц. противоречи на нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. В жалбата се излагат и аргументи за недължимост на ТБО предвид липсата на строителство и генерирани отпадъци. Иска се отмяна на АУЗД в потвърдената му част или на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Б.. П. се присъждане на направените по делото разноски. Всеки касатор оспорва жалбата на другия. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. По касационната жалба на Началника на "Местни данъци и такси" при Община Ц.: За да измени оспореният АУЗД, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява територията на имота собственост на дружеството и тази около него да попада в обхвата на заповед № РД-01-662/18.10.2016 г. на кмета на Община Ц., поради което е обоснован извод за недължимост на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период. С оглед изложеното съдът е намалил размера на ТБО за 2017 г. от 110 080, 69 лева на 6 552, 45 лева, представляващи сбора от задълженията за такса за сметосъбиране и сметоизвозване – 4 536, 31 лева и такса депо в размер на 2 016, 14 лева, определени съобразно отчетната стойност имота и определения размер от Общински съвет Ц. на таксите от 1, 8 промила и 0, 8 промила. Така постановеното решение в обжалваната му част е неправилно. Основателни са възраженията в жалбата, че в конкретния случай, процесният имот, чийто собственик е "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, е ситуиран в района на местността "Смайлов чаир" /къмпинг Корал/, в който съобразно представената заповед на кмета на общината, се предоставя услугата по почистване и поддръжка на местата за обществено ползване. За да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо първо общината да е определила вида и териториалния обхват/границите/ на услугата, второ, имотът на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата и трето общината фактически да е предоставила услугата. Тогава когато не е налице която и да е от тези предпоставки таксата не е дължима. Настоящият състав намира, че в конкретния случай и трите предпоставки са налице и съответно – таксата е дължима. Процесният имот се намира в района на местността "Смайлов чаир"/къмпинг "Корал", същият попада в зоната на територии, в които общината е определила, че ще предоставя услугата съгласно заповед № РД-01-662/18.10.2016 г. на кмета на Община Ц. и по–конкретно т. 3 от нея - "село Л. – урбанизирани и прилежащи територии", като са налице доказателства и за реалното й предоставяне. Ирелевантен е фактът, дали около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване. Почистването на обществените територии не е необходимо да бъде в близост и около имота на задълженото лице. Достатъчно е услугата да се предоставя в границите на района, определен в заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, какъвто е конкретният случай. Следователно тази такса е дължима от дружеството. Предвид изложеното, решението в тази част се явява неправилно и следва да бъде отменено, като следва жалбата на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД в частта касаеща установените задължения за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2017 г. в размер на 3528, 24 лева да бъде отхвърлена като неоснователна. По касационната жалба на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД: Дружеството оспорва решението на АС – Б. в частта, в която е отхвърлена жалбата му против АУЗД № АУ5213014640/27.04.2017 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Ц., с който на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, [населено място], [улица], ет. ... са установени задължения за ТБО за 2017 г. за имот с идентификатор № 44094.3.956, находящ се в м. "Смайлов чаир", в землището на с. "Л.", община Ц. в размер общо на 6 552, 45 лева, включващи задълженията за такса за сметосъбиране и сметоизвозване – 4 536, 31 лева и такса депо в размер на 2 016, 14 лева. Административен съд Б. е приел, че оспореният акт е законосъобразен в частта, в която на дружеството са определени задължения за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. За да обоснове този резултат е счел, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване е дължима и същата е правилно определена по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, след като имота на жалбоподателя не е бил снабден със самостоятелен съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци. Налице са и двете кумулативно предвидени предпоставки за начисляването й - принадлежност на имота към територията на съответното населено място, което се установява от приложената по делото е заповед № РД-01-662/18.10.2016 г. на кмета на Община Ц., т. 1, съгласно която сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци е предвидено да се извършва на територията на село Л., включително и в м. "Смаилов чаир" /к-г Корал/, в която местност се намира имота на жалбоподателя. От друга страна доказано е и реалното предоставяне на услугите – представена е схема за разполагане на контейнери за твърди битови отпадъци на територията на м. "Караагач", м. "Р." и м. "Смайлов чаир", в с. Л., община Ц., като се установява, че в непосредствена близост до процесния имот са разположени четири контейнера за ТБО. Съдът е приел също за неоснователно възражението жалбата, че тази такса не се дължи, тъй като имота не е застроен и той не генерира отпадъци, тъй като по делото не се твърди и не се установява касатора да е подал декларация по чл. 3, ал. 3, т. 5 от Наредбата в срок до 31.12.2016 г., в която да декларира, че няма да ползва имота през цялата следваща година, за да може да бъде освободен от такса за "сметосъбиране и сметоизвозване". Съдът е приел за законосъобразен акта и в частта относно установените задължения на дружеството за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения позовавайки се на заповед № РД-01-662/18.10.2016 г. на кмета на Община Ц., съгласно която битовите отпадъци от територията на общината се извозват до Претоварна станция – К., като без значение е дали имота се ползва фактически или не. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 62 ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ е предвидено, че такса не се събира за: т. 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; т. 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. Не се спори, че "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД е собственик на имот с идентификатор № 44094.3.956, находящ се в м. "Смайлов чаир", в землището на с. "Л.", община Ц., което означава, че същият е задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ за ТБО. За имота са подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0213003113/21.07.2010 г. и по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 0212000086/08.02.2008 г. (л. 21-25 от делото), в които е посочен вида на имота, местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Неоснователно е възражението на касатора, че в рамките на настоящото съдебно производство следва да се осъществи косвен съдебен контрол за съответствието на разпоредби от Наредбата с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Действително цитираната норма посочва основния способ за определяне на размера на таксата чрез установяване на количеството битови отпадъци. При законовата делегация по чл. 9 от ЗМДТ обаче, общинският съвет е органът на власт, който има правомощието с подзаконов нормативен акт да създаде правилата за определянето на таксата битови отпадъци. Принципно и на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в годишен размер с решение на общинския съвет, което има характер на общ административен акт, а оспорването му е допустимо в преклузивния срок по чл. 179 от АПК. Дали обаче е възможно или невъзможно общинският съвет да определя таксата според количеството на отпадъците, е въпрос за материалната законосъобразност на наредбата, а не на оспорения АУЗД. Релевантно в настоящото производство е, че общинският съвет е избрал друг подход - размерът е определен в Наредбата на основание Решение № 22/15.12.2011 г. за изменение и допълнение на Наредбата и е диференциран според субектите и вида на имота. Приложимата редакция на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ изрично регламентира възможността размерът на таксата да се определи върху основа, определена от Общинския съвет, в съответствие с което в чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата е прието размерът на ТБО за нежилищен имот, собственост на фирма, да се определя върху по- високата измежду отчетната стойност на активите по счетоводни данни към 31. 12. на предходната година и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2. След като в хода на процеса дружеството не е представило доказателства за различна отчетна стойност на актива към 31.12.2017 г. от вече декларираната, то правилно първоинстанционният съд е приел, че като по- висока от данъчната оценка именно тази стойност е определящата основа. Наведените доводи във връзка с приетото изменение на чл. 67 от ЗМДТ, което влиза в сила от 01.01.2020 г., не могат да дерогират действието на приложимите разпоредби от ЗМДТ и Наредбата на Община Ц. в относимата им към 2017 г. редакция. Относно услугата - обезвреждане на битови отпадъци и поддържането на депа или на други съоръжения за обезвреждане, следва да се отбележи, че същата е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Такса за тази услуга не се събира само, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Дължимостта на тази услуга също не е обвързана с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице. По отношение на тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. Ето защо, като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на процесния АУЗД досежно установените на касатора задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване и такса депо, Административен съд – Б. е постановил правилно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски в полза на дружеството не се дължат, такива се дължат на Община Ц., предвид представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие в размер на 800 лв., същите следва да бъдат редуцирани от съда, съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр. 84/2016 г. /, която гласи: /за изготвяне на касационна жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 8, но не по-малко от 600 лв/., поради което следва да се присъдят в размер на 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,