Решение № 8292 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 683/2019 г.

Решение № 8292 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 683/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Балева против решение № 1925/16.10.2018 г. по адм. дело № 544/2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЖН-4/21.02.2017 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна, за изземване на имот частна общинска собственост. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са отчетени допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че тя и съпругът й не притежават годно за обитаване жилище, както и че продължава да изпълнява всички задължения по договора за наем, сключен с общината. Моли решението да бъде отменено. Ответникът– кметът на район "Аспарухово", община Варна, не изразява становище. Ответниците Ю. Балев, И. Балев и Ж. Балев не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) орган и в предвидената писмена форма. Законосъобразно е преценено, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството по издаване на акта се развива по инициатива на административния орган и се основава само на писмени доказателства, като договори за наем, заповед за настаняване, влезли в сила съдебни решения и др., които са известни на жалбоподателката. Поради това обстоятелството, че същата е запозната само с крайния административен акт не накърнява правото й на защита, а освен това всички възражения срещу заповедта или твърдения и доказателства за наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт върху жилището, могат да бъдат направени или представени в хода на настоящия процес. При правилно тълкуване и прилагане на закона решаващият съд стига до извода, че не са налице основния за отмяна на заповед № ЖН-4/21.02.2017 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна, с която е наредено да се изземе от жалбоподателката и членовете на семейството й общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, тъй като материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени. Цитираният текст осигурява бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на следните условия: недвижим имот, който е общинска собственост и осъществяване на владение или държане върху този имот от друго лице без законово основание. В случая е установено, че имотът, предмет на заповедта за изземване, е апартамент, частна общинска собственост, който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателката Балева и съпругът й, тъй като договорът, с който имотът е предоставен на Балева и на членовете на семейството й ответниците Ю. Балев, И. Балев и Ж. Балев под наем (настанителна заповед), е прекратен на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС със заповед № ЖН -30/3.11.2014 г. на кмета на район "Аспарухово", община Варна. Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила след като жалбите на Балева и на съпруга й срещу акта са отхвърлени с решение по адм. дело № 3650/2014 г. на Административен съд - Варна, потвърдено с решение по адм. дело № 6224/2015 г. на Върховния административен съд. Въпреки това жилището не е освободено (обстоятелство неоспорено от страните). След прекратяване на наемния договор жалбоподателката и съпругът й държат имота на отпаднало основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в цитираната норма и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възраженията на жалбоподателката относно липсата на основания за прекратяване на договора за наем, са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани, тъй като не засягат предпоставките за изземване на имота, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОС. Релевантно за приложението на нормата е наличието на правно основание за владение или държане на имота. В случая наемното правоотношение с жалбоподателката и членовете на семейството й е прекратено по реда на чл. 46, ал. 2 ЗОС с изрична заповед на кмета на район "Аспарухово", община Варна, която е влязла в сила. Това налага заключението, че жалбоподателката и съпругът й държат имота на отпаднало основание, поради което са налице предвидените в чл. 65, ал. 1 ЗОС предпоставки за изземване на жилището. Обстоятелството, че жалбоподателката продължава да заплаща месечна сума за ползване на жилището, не обосновава различен извод. В случая разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според която, ако ползването на имота продължи без противопоставянето на собственика след изтичане на определения срок, договорът не се счита за прекратен, не може да се приложи, тъй като същата се отнася за договори, сключени между равнопоставени субекти, по отношение на вещи, собственост на частни лица и не засяга хипотезите на предоставяне под наем на жилища – общинска собственост, чието управление и ползване се подчинява на специален ред, а Законът за общинската собственост в чл. 14, ал. 3 и чл. 17, ал. 1 препраща към ЗЗД единствено по отношение на прекратяването на наемните правоотношения и поддържането и текущите ремонти на общинските имоти, предоставени за ползване и под наем. Всичко изложено налага извода, че предпоставките на чл. 65 ЗОС са изпълнени и оспорената заповед на кмета на район "Аспарухово", община Варна е законосъобразна. Ето защо като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тези съображения отхвърля жалбата на Балева, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Поради това настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касационната жалбоподателка основания за отмяна на оспорения съдебен акт, поради което решението на Административен съд Варна следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,