Решение № 8356 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. И. М. с [ЕГН] и с адрес в гр. Благоевград, [улица], против Решение 733 от 08.03.2024 г., постановено по адм. дело 1055 по описа на Административния съд Благоевград за 2022 година. С обжалваното решение, в производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен предявения от М. против Национален осигурителен институт иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 25 000, 00 лв. и за периода от 11.11.2019 г. до 08.08.2022 г., изразяващи се в страдания, емоционален стрес, негативни емоционални изживявания, изпитано чувство за страх, влошено психично здраве и морални болки, причинени й от действия на длъжностни лица при Териториално поделение на Национален осигурителен институт Благоевград, както и акцесорната й претенция за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на образуване на делото до окончателното й изплащане. Наред с това ищцата е осъдена да заплати на НОИ съдебни разноски в размер на 240, 00 лв. Касаторът оспорва първоинстанционния съдебен акт с възражения за постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за сторените в настоящото производство разноски. Ответникът Национален осигурителен институт (НОИ) с адрес в София, бул. Александър Стамболийски 62-64 оспорва касационната жалба, като неоснователна и необоснована, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура / сега Върховна касационна прокуратура/, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди становищата на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Административният съд Благоевград е приел, че е сезиран от Р. М. с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен против НОИ, за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 25 000, 00 лв. за исковия период 11.11.2019 г. 08.08.2022 г., изразяващи се в емоционални страдания, стрес, негативни емоционални изживявания, чувство за страх, влошено психично здраве и морални болки, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Териториално поделение на Национален осигурителен институт Благоевград (ТП на НОИ Благоевград), състоящи се в неоснователно забавяне на определянето и отпускането на ищцата на пенсия по болест, а също в необосновани обжалвания и неизпълнение в срок на съдебно решение по адм. дело 532/2021 г. на Административния съд Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Съдът е установил следната фактическа обстановка: Р. М. е пенсионер. С Експертно решение (ЕР) 1773 от заседание 81 от 14.05.2018 г. на втори състав на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Благоевград (л. 11 от първоинстанционното дело) й е определена 41 % трайно намалена работоспособност. Това решение е обжалвано от ищцата пред Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), която със свое ЕР 0307 от заседание 31, проведено на 13.02.2019 г. (л. 12, пак там), го отменила, приемайки оценка на работоспособност на М. 46 %. На 19.03.2019 г. на ищцата е направена [заличен текст], а през месец октомври същата година й е направена [заличен текст]. След извършените [заличен текст] М. се явила за ново освидетелстване пред ТЕЛК към МБАЛ Благоевград. С ЕР 4052 от заседание на втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград 189, проведено на 11.11.2019 г. (л. 14, пак там), на лицето е определена 40 % трайно намалена работоспособност. Посоченото решение на ТЕЛК е обжалвано от ищцата пред НЕЛК, която с ЕР 0106 от заседание 12 от 17.12.2019 г. (л. 15, пак там), го отменила и върнала преписката на административния орган за ново освидетелстване на М.. Последвало издаването на ЕР 0521 от заседание на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград 48, проведено на 03.06.2020 г. (л. 16, пак там), с което на ищцата и касационен жалбоподател е определена 50 % трайно намалена работоспособност. Председателят на Медицинската комисия към ТП на НОИ Благоевград обжалвал (л. 89, пак там) пред НЕЛК ЕР 0521 от заседание на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград 48, проведено на 03.06.2020 г., във връзка с която НЕЛК издала ЕР 2587 от свое заседание 185, проведено на 30.09.2020 г. (л. 17-18, пак там), с което отменила ЕР на ТЕЛК 0521/03.06.2020 г. и върнала преписката на административния орган за извършване на ново освидетелстване на ищцата. Въз основа на това ТЕЛК към МБАЛ Югозападна болница ООД Сандански постановила ЕР 0625 от заседание 15, проведено на 05.03.2021 г. (л. 19, пак там), с което на М. е определена 50 % трайно намалена работоспособност. Председателят на Медицинската комисия към ТП на НОИ Благоевград подал жалба (л. 90, пак там) пред НЕЛК против ЕР 0625 от заседание на ТЕЛК към МБАЛ Югозападна болница ООД Сандански 15, проведено на 05.03.2021 г., по повод на която НЕЛК със свое ЕР 0875 от заседание 75 от 19.04.2021 г. (л. 20-21, пак там), отменила посоченото ЕР на ТЕЛК и върнала преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване на М.. Ищцата оспорила пред Административния съд Благоевград ЕР на НЕЛК 0875/19.04.2021 г., който с Решение 2077 от 29.11.2021 г. по адм. дело 532 по описа на съда за 2021 г. отменил процесното решение на НЕЛК и е върнал административната преписка на специализиран състав при НЕЛК за ново произнасяне, при съобразяване указанията по тълкуваното и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. Дал 3-месечен срок на органа да се произнесе, считано от датата на влизане в сила на това съдебно решение. При новото произнасяне на НЕЛК с ЕР 0610 от заседание 75, проведено на 13.05.2022 г. (л. 22, пак там), М. е преосвидетелствана, като й е определена 50 % трайно намалена работоспособност. Експертно решение на НЕЛК 0610/13.05.2022 г. е изпратено в ТП на НОИ Благоевград за определяне размер на пенсия по болест на М.. В хода на съдебния процес пред първата инстанция ищцата, с ЕР на Първа ТЕЛК МБАЛ Благоевград АД 90220 от заседание 61, проведено на 28.03.2023 г. (л. 87, пак там) е преосвидетелствана със 73 % трайно намалена работоспособност за срок от три години, считано до 01.03.2026 г. с водеща диагноза [заличен текст]. Считано от 16.05.2019 г., на М. е отпусната пенсия за инвалидност. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. Х. Ф. роднина на ищцата, М. М. З. нейна приятелка и Д. В. М. нейна дъщеря. Назначени са две експертизи съдебно-медицинска (заключение от л. 102 до л. 113 от първоинстанционното дело), извършена от специалист ортопед-травматолог д-р А. Сакелариев и съдебно-психолигична (заключение от л. 131 до л. 150, пак там), извършена от магистър клиничен психолог В. Мелниклийска. При така установената фактическа обстановка, Административният съд Благоевград е разгледал по същество подадената от М. против НОИ искова молба. Приел е, че по делото не се установява наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ незаконосъобразни действия на длъжностни лица от състава на ответника. Като се позовал на разпоредбата на чл. 98, ал. 6, във вр. с ал. 4 от с.р на Кодекса за социално осигуряване (КСО), се е мотивирал, че обжалването от НОИ на ЕР 0521 от заседание на първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград 48, проведено на 03.06.2020 г. и на ЕР 0625 от заседание на ТЕЛК към МБАЛ Югозападна болница ООД Сандански 15, проведено на 05.03.2021 г. не представлява незаконосъобразна административна дейност. Счел е, че Председателят на Медицинската комисия към ТП на НОИ Благоевград, с обжалването на посочените две решения на ТЕЛК пред НЕЛК, е упражнил негово законово уредено процесуално право на жалба, във връзка с изпълнение на вменените му с КСО служебни задължения. Приел е, че упражняването на правото на жалба от длъжностното лице представлява правно уредено правомощие във връзка с предоставената му от закона компетентност, а не незаконосъобразно фактическо действие. Посочил е, че ищцата не е ангажирала необходимата пълнота от доказателства в подкрепа на твърденията си, че са налице противоправни действия от страна на длъжностни лица в административната структура на ответника. Подчертал е, че началната дата на исковия период не съвпада с датата на подаване от Председателя на Медицинската комисия към ТП на НОИ Благоевград на жалба против ЕР на ТЕЛК 0521/03.06.2020 г. Приел е, че твърдяното за незаконосъобразно в исковата молба спиране от Председателя на Медицинската комисия към ТП на НОИ Благоевград на разглеждането на документите за пенсия на ищцата, не е подкрепено с представяне на доказателства по делото. Обосновавайки се с неустановяването от М. на първата от кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е формирал решаващия извод за неоснователност на предявената от нея искова претенция за неимуществена обезвреда, както и на акцесорната й претенция за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението. Поради това е счел за безпредметно изследването дали са налице останалите елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и излагането на мотиви относно изслушаните по делото свидетелски показания и заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи. С тези мотиви, Административният съд Благоевград е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно. При постановяването му административният съд е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В резултат на допуснатите съдопроизводствени нарушения, съдът не се е произнесъл по част от исковия период, както и по предявените искови претенции, които са се нуждаели от доуточняване. Необосновано и неправилно съдът се е произнесъл по една искова претенция. С исковата молба са предявени три иска, почиващи на различни фактически основания. Това е очевидно от съдържанието на исковата молба, която действително се е нуждаела от уточняване, но не по указанията, дадени от съда. Очевидно е от обстоятелствената част на исковата молба, че фактическите обстоятелства, които според ищцата са незаконосъобразна административна дейност и вредоносни за нея са три групи - незаконосъобразни решения на ТЕЛК, незаконосъобразни действия по обжалване от страна на ТП на НОИ-Благоевград на решения на медицинската експертиза на работоспособността й, и незаконосъобразно спиране на обработката й на документи за пенсия. Тези три групи обстоятелства обосновават три различни искови претенции, а не една единствена, както е приел съда. Действително, в исковата молба ищцата не сочи различни периоди на тези три искови претенции, а един общ период, както и не сочи размера на обезщетенията по всеки един от исковете, а претендира една обща сума на обезщетението, но в задължение на съда е било да уточни именно тези елементи на исковите претенции на ищцата. От исковата молба е очевидна волята на ищцата от какво твърди, че е страдала. Тоест, исковата молба е страдала от недостатъци, но не от констатираните с разпореждането на съда от 17.01.23 година. С това разпореждане, съдът е дал ненужни указания за обстоятелства, които са били посочени от ищцата и не са се нуждаели от уточнение. Съдът е поискал уточнение за обстоятелствата на които се основавава иска - периода на иска, незаконосъобразните актове, действия или бездействия и в какво точно се изразяват. Исковият период е бил ясен от исковата молба /стр.4, първи абзац/, тъй като ищцата е посочила, че претърпените от нея вреди са от 14.05.2018г. / която начална дата свързва с първото й освидетелстване/ до 08.08.2022г. / която крайна дата свързва с отпускането на пенсията й/. Съдът е следвало да остави без движение исковата молба и да напъти ищцата към други уточнения. Следвало е да изиска уточнение относно ответника спрямо, който е насочена първата й искова претенция. От исковата молба са били ясни и незаконосъобразните актове и действия. Незаконосъобразните актове са решение на ТЕЛК 1773/14.05.2018г. / отменено с Решение на НЕЛК 0307/13.02.2019г./; решение на ТЕЛК 4052/11.11.2019г. / отменено с решение на НЕЛК 0106/17.12.2019г./. Тоест, за част от исковия период 14.05.2018г. -17.12.2019г. ищцата сочи като причина за негативните й емоционални преживявания два незаконосъобразни акта на ТЕЛК. Очевидно е, че тези решения не са с издател Националния осигурителен институт, поради което съдът в изпълнение на задължението си по чл.205, ал.2 АПК, е следвало да даде указания на ищцата да уточни ответника по този иск, както и размера му каква част от общо претендирания размер на обезщетението от 25 000 лева, претендира по този иск за периода 14.05.2018 г. 17.12.2019г. Видно от исковата молба е, че твърденията на ищцата са, че ТП на НОИ-Благоевград са извършили незаконосъобразни действия по обжалване на решения на НЕЛК, касаещи ищцата / твърденията на ищцата са, че не е имало основание за обжалване на решенията на НЕЛК, тоест злоупотреба с право на обжалване /. Твърдените незаконосъобразни действия по обжалване са уточнени в исковата молба обжалването на ЕР на НЕЛК 0521/03.06.2020г. и обжалване на решение на ТЕЛК 0625/05.03.2021г. Периодът на тази претенция е определяем от обстоятелствата, сочени в исковата молба и това е от 30.09.20г. / датата на решението на НЕЛК, с което по жалба на ТП на НОИ-Благоевград е отменено благоприятното за ищцата решение на ТЕЛК/ до 13.05.22г. / датата на решение на НЕЛК 0610, благоприятно за ищцата/. Тази искова претенция е насочена срещу НОИ, заради незаконосъобразни действия по обжалване от страна на органи на ответника на решения на НЕЛК и ТЕЛК, които са били благоприятни за ищцата. Периодът й е от 30.09.20г. до 13.05.22 г. Съдът е следвало да укаже на ищцата да уточни размера й- каква част от общо претендираните 25 000 лева се претендира като обезщетение по тази искова претенция. Третата искова претенция, предявена с исковата молба е във връзка с твърдян незаконосъобразен акт по спиране на разглеждането на документите на ищцата, който е от 14.07.22г. и е на председателя на медицинската комисия на ТП на НОИ- Благоевград . Ответникът по нея отново е НОИ, периодът е 14.07.22г. до 08.08.22г. / датата на разпореждане [номер] на ръководителя на ПО при ТП на НОИ- Благоевград/. Този иск отново е имал нужда от уточнение на претендирания по него размер от общо посочения в исковата молба. Следователно, още от исковата молба е било ясно, че предявените искове са три на брой. Всеки един от тях почива на твърдения за наличие на различни фактически обстоятелства, два от тях са с надлежен ответник, сочен от ищцата, а първият се е нуждаел от уточняване на ответника. Всеки един от предявените искове се е нуждаел от уточняване на конкретния размер от общо претендираното обезщетение. Разглеждайки един единствен иск, административният съд е процедирал неправилно в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилна преценка на обстоятелствената част на исковата молба и квалификация на предявените искови претенции. От друга страна, съдът се произнесъл за периода 11.11.2019г. до 08.08.2022 г. , а за част от исковия период, така както е посочен в исковата молба, а именно от 14.05.2018г. до 10.11.2019г. няма произнасяне на съда. В случай, че съдът е имал колебание, дали ищцата оттегля или се отказва от исковата си претенция за периода от 14.05.2018г. до 10.11.2019г., съдът е следвало да я попита и в случай на оттегляне или отказ да прекрати производството в тази част в изпълнение на чл. 232 или 233 ГПК във вр. с чл. 252 ГПК. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново произнасяне, което следва да започне от фазата на уточняване на исковите претенции, така както е посочен в мотивите на настоящото решение. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд