Решение № 50193 от 30.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 603/2022 г.

Решение № 50193 от 30.11.2022 г. на ВКС по н. д. № 603/2022 г., I н. о., НК, докладчик председателят Румен Петров Производството е по реда на чл. 423 и сл. от НПК.

Образувано е по искане на упълномощения защитник на осъдения Г. Л. адв. Р. П. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила осъдителна присъда № 84/06.10.2016 г. по внохд № 951/2016 г. по описа на ОС - Варна, оставена в сила с решение № 38/21.02.2017 г. по кнохд № 1367/2016 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение.

В искането е отбелязано, че Л. не е участвал в съдебната фаза на наказателното производство и делото е разгледано в негово отсъствие, вместо той да бъде призован в чужбина, въпреки че полицията е разполагала с достатъчно информация за местонахождението му, тъй като той е заменил свидетелството си за управление на МПС на 09.08.2014 г. Според защитника осъденият е могъл да бъде установен и призован да се яви пред съда, вместо да бъде търсен многократно на обитаваните от него преди това жилища в [населено място]. Претендира да се възобнови наказателното производство, да се отмени влязлата в сила осъдителна присъда и делото да се върне за ново разглеждане.

В съдебно заседание осъденият Г. Л. и защитникът адв. П. поддържат депозираното искане, като поставят акцент върху накърненото право на лично участие на осъдения в процеса, следствие незаконосъобразните действия на съдебните инстанции, провели задочното производство.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането е постъпило в РС - Провадия на 30.06.2022 г., т. е. в законния шест месечен срок, считано от фактическото предаване на Л. от британските на българските власти на 16.03.2022 г, направено е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл. 423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

С присъда № 41/29.10.2015 г. по нохд № 398/2013 г. по описа на Районен съд - Провадия Г. И. Л. е признат за невинен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по всяко едно от двете повдигнати му обвинения по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и по чл. 354в, ал. 1 от НК.

По протест на прокурор от РП - Провадия е образувано внохд № 951/2016 г. С постановената по делото присъда № 84/06.10.2016 г., на основание чл. 334, т. 2 вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подсъдимият е признат за виновен:

• в това, че на 28.09.2012 г. в [населено място], обл. Варна, без надлежно разрешително е държал 7 655 гр. марихуана с различно съдържание на активен компонент, на обща стойност 59 805, 18 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 4 000 лв.

• в това, че от м. май 2011 г. до 28.09.2012 г. в [населено място], обл. Варна, в нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗКНВП е отглеждал растения от рода на конопа с общо тегло на сухата маса от 7 655 гр., със съдържание на активен компонент от 4, 34 % терахидроканабинол, на обща стойност 45 930 лв., поради което и на основание чл. 354в, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лв.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на Л. е определено общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим и към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 6 000 лв.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено Л. да изтърпи и наложеното му по нохд № 179/2011 г. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, отново при първоначален строг режим.

По жалба на упълномощения защитник на подсъдимия от досъдебното производство адв. Г. К. е образувано кнохд № 1367/2016 г. по описа на ВКС. С постановеното по делото решение № 38/21.02.2017 г. е оставена в сила въззивната присъд, т. е. тя е влязла в сила от същата дата.

Наказателното производство е започнало на 28.09.2012 г. с извършени при условията на неотложност претърсване на обитавания от Л. двор с къща, находящ се в [населено място], обл. Варна и изземване на установените по делото като веществени доказателства растения. По време на извършените процесуално следствени действия осъденият е присъствал лично. На 29.09.2012 г. в присъствието на упълномощения защитник адв. К., Л. е привлечен в качеството му на обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв. С постановление на прокурор от РП - П. от 05.06.2013 г. е възобновено спряното на 11.02.2013 г. наказателно производство, тъй като Л. не е установен на посочените по делото настоящ и постоянен адрес и е обявен за ОДИ с телеграма № 41897/2013 г. Видно от приложените на л. 92 и 93 от досъдебното производство постановление и протокол за разпит от 06.06.2013 г. Л. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по: чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и по чл. 343в, ал. 1 от НК, постановлението му е предявено лично и в присъствието на защитника, като при разпита обвиняемият се е възползвал от правото си да не дава обяснения. От същата дата е и протоколът за предявяване на материалите от разследването. Установено е че на 09.06.2013 г. Л. е напуснал пределите на Република България през ГКПП - Аерогара Бургас, като до фактическото му предаването от Великобритания на 16.03.2022 г. по делото и няма данни за регистрирано влизане на територията на страната.

По внесения от прокуратурата обвинителен акт с обвинение, идентично на повдигнатото, е образувано нохд № 398/2013 г. по описа на РС - Провадия. Подсъдимият е търсен многократно на декларирания лично от него адрес в [населено място], без да посочи такъв за призоваването му в чужбина. За насроченото на 05.11.2013 г. първо съдебно заседание Л. не се е явил и делото е отложено, като е постановено ОДИ на подсъдимия. В последвалото съдебно заседание на 22.05.2014 г. след изричното заявление на упълномощения защитник, че поддържа контакт със сестрата на подсъдимия и според нея Л. е извън страната, без да знае адрес за призоваване в чужбина, въпреки искането на адв. К. за разглеждане на делото при условията на задочното производство, съдът не е дал ход, като е изменил мярката за неотклонение в задържане под стража. Едва на 20.11.2014 г., т. е. повече от година след първото заседание по делото първоинстанционният съд е дал ход и е разгледал делото при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, като е произнесъл посочената по-горе присъда, отменена впоследствие с въззивната такава.

В изпълнение на влезлия в сила осъдителен съдебен акт е издадена ЕЗА от 12.04.2017 г., с която Л. е обявен за международно издирване, като на 22.05.2017 г. е задържан в К. таун, Великобритания и на 16.03.2022 г. е предаден на българските власти, а на 18.03.2022 г. е приведен в Затвора - гр. Варна за изпълнение на влязлата в сила присъда. Видно от самата ЕЗА не са предоставени гаранции за възобновяване на делото по смисъла на чл. 423, ал. 5 от НПК, като изрично е отбелязано, че връчването на решението е само за сведение и не може да се счита като основание за преразглеждане на делото по същество.

При тези обстоятелства настоящият състав счита, че Г. Л. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие. Действително трите съдебни акта са постановени в негово отсъствие, но това се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение - напуснал пределите на страната, само три дни след последното му привличане като обвиняем и предявяване на материалите по делото, без да посочи адрес за призоваване в чужбина, т. е. местоживеенето извън страната е останало неизвестно. След като Л. е привлечен в качеството му на обвиняем, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НПК, за него е възникнало задължението да се явява пред съответния орган и да не променя местоживеенето си, без да го уведоми за това. Спрямо Л. на досъдебното производство е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв., но по делото няма данни тя да е внесена, още повече че само три дни след определянето й той е напуснал пределите на страната, без да уведоми органите на досъдебното производство, а в последствие и трите съдебни състава, в продължение на близо четири години. В случая не е изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК, но това се дължи единствено на недобросъвестното поведение на Л., който се е укрил, а съдът е разгледал и решил делото в негово отсъствие, при спазване на изискванията на 269, ал. 3 от НПК.

Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение