Решение № 5187 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15792/2009 г.

Решение № 5187 от 21.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15792/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АСМП - ИСМП - Кардиология - Д-р Росица Косатева", гр. София, против решението от 23.05.2009 г. по адм. дело № 79 по описа за 2007 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД 13-980/13.11. 2006 г. на Директора на СЗОК. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване и на отменения чл. 167 от НРД 2006 г., съществени нарушения на съдопроизводственото правило на чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗАП (отм.). Ответникът Директорът на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на "АСМП - ИСМП - Кардиология - Д-р Росица Косатева", гр. София, против заповед № РД-13-980/13.11.2006 г. на Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която на жалбо- подателката като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 22-2080/08.02.2006 г. е наложена санкция на основание чл. 238, ал. 3, т. 6 от НРД 2006 г. в размер на 420.03 лв., представляваща стойността на превишение, изчислена съгласно т. ХI. Д. от Приложение № 16 към НРД 2006 г. за констатираното с финансов протокол № Ф-829/05.09.2006 г. нарушение, изразяващо се в превишение с повече от 35 на сто на регулативните стандарти (РС) първо тримесечие на 2006 г. (включващо м. декември 2005 г., м. февруари и м. март 2006 г.) в частта направления за МДД (медико-диагностична дейност) бланка за остри случаи. За да постанови решението си, Софийският градски съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. След извършена преценка на събраните по делото доказателства съдът законосъобразно е приел за доказано допуснатото превишение на РС на стойност 420.03 лв., което поражда задължение за изпълнителя на СИМП да възстанови сумите на основание чл. 46 от ИД. Неоснователен е касационният довод за нарушения на материално- правните разпоредби на чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и на съдопроизводственото правило на чл. 188, ал. 3 от отменения Граждански процесуален кодекс. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от ЗЗО са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. На основание чл. 166, ал. 1 от НРД 2006 г. директорът на НЗОК след писмено становище от председателя на БЛС, съгласно съвместна методика, утвърждава регулативните стандарти (РС) за всяко от тримесечията по приложение № 16 "Регулативни стандарти" до края на месеца, предхождащ тримесечието, в зависимост от бюджета на НЗОК, неговото месечно разпределение и очаквано изпълнение. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства (В този смисъл решение № 14766 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2009 г., VI о., решение № 15675 от 18.12.2009 по адм. дело № 11122/2009., VI о., решение № 2404 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 13043/2009, VI о. и ДР.). Предвид горните съображения се преценява като неоснователно поддържаното от касационната жалбоподателка възражение за нищожност на клаузите на чл. 36 и чл. 50, ал. 3, т. 5 от ИД, които са съответни по съдържание на чл. 167 и чл. 238, ал. 3, т. 6 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Отношенията между страните по договора за оказване на първична специализирана медицинска помощ по своя правен характер не са облигационни. Страните не действат като равнопоставени субекти и районната здравноосигурителна каса по изричен начин е овластена от чл. 73 и следв. от Закона за здравното осигуряване да налага санкции на изпълнителните на медицинска помощ в административни производства за едностранно осъществяван контрол върху дейността им. Клаузите на чл. 36 и чл. 50, ал. 3, т. 5 от ИД не влизат в противоречие с императивни законови разпоредби и не са нищожни. Към момента на допускане на превишението на регулативните стандарти и към момента на издаване на оспорената заповед подзаконовата нормативна разпоредба на чл. 167 от НРД 2006 г. е била действаща. На основание чл. 194, ал. 1 от АПК решение № 12098 от 04.12.2006 г. на ВАС, 5-членен състав, по адм. дело № 3696/2006 г. е влязло в сила на 15.12.2006 г. (обн. - ДВ, бр. 101 от 2006 г.). Отмяната на подзаконовата норма няма обратна сила по отношение на възникнали по време на действието й права и задължения. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за неправилно прилагане на чл. 251, ал. 1 от НРД 2006 г. На проведеното на 09.10.2006 г. заседание арбитражната комисия не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове. В протокол № 12 са отразени поотделно становищата на представителите на БЛС и на СЗОК. Оспорената заповед е издадена при условията на чл. 254, ал. 2 от НРД 2006 г., като административният орган е изложил мотивите, по които е приел, че изпълнителят на СИМП следва да бъде санкциониран на основание НРД 2006 г. за допуснато превишение на РС за т. нар. "първо тримесечие" на 2006 г., включващо месеците декември 2005 г., януари и февруари 2006 г. Посочено е, че определянето на трите месеца като първо тримесечие на 2006 г. е извършено с протокола за определяне на РС и изпълнителят на медицинска помощ е бил уведомен за начина на разпределение, съответно за реда за назначаване и отчитане на СМД за остри случаи. С оглед възражението на жалбоподателката за неприложимост на НРД 2006 г. по отношение на месец декември 2005 г. първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбите на чл. 165 и чл. 233 от НРД 2005 г. Съгласно чл. 233 от НРД 2005 г. при превишение броя възложени СМД извън рамките на чл. 166, ал. 2, както и при неизпълнение на условието за компенсация на превишението съгласно приложение № 16 през следващото тримесечие и превишение на броя на вторичните посещения, изчислени по методиката спрямо първичните посещения и диспансерните листи с повече от 25 %, след проверка за медицинска целесъобразност се възстановява базисният размер на сумата, посочен в приложение. Действащата от 01.01.2006 г. разпоредба на чл. 238, ал. 3, т. 6 от НРД 2006 г. също предвижда в случаите на превишение на броя или стойността на възложените СМД извън рамките на чл. 167, ал. 1 или ал. 2 и при неизпълнение на условието за компенсация на превишението по чл. 167, ал. 2 през следващото тримесечие, ИМП да възстановява стойността на превишението, изчислено по действащите в момента на назначаването на дейността цени, по които НЗОК заплаща. Твърдението на жалбоподателката за определяне на подлежащата на възстановяване сума в нарушение на чл. 233 от НРД 2005 г. и чл. 238, ал. 3, т. 6 от НРД 2006 г. не е подкрепено от доказателства. Оспорената заповед е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба, Софийският градски съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,