Решение № 15059 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2016 г.

Решение № 15059 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М., чрез процесуален представител, против решение № 814 от 25.08.2016 г. по адм. дело № 329/2016 г. на Административен съд С.-област, с което жалбата му против заповед № 517з-748/12.03.2016 г. на зам. директора на ОДМВР С., за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд С.-област е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в предвидената от закона писмена форма. Споделят се доводите на първоинстанционния съд, че е при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като в процесния случай са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съобразно чл. 206, ал. 1 от закона преди налагане на наказанието са приети и писмените обяснения на служителя, като от административния орган са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба. Заповедта е мотивирана, като подробно описание на нарушението, включително относно това какво неизпълнение на служебни задължение оспорващия е допуснал, се съдържат и в представената справка с резултатите от извършената проверка от 22.02.2016 г. - посочена в заповедта за налагане на наказание, поради което изложеното в справката следва да се приеме като част от мотивите за издаване на оспорената заповед. Непосочване на формата на вината не е нарушение от категорията на съществените и не се отразява на правото на защита на оспорващия. Няма данни по делото, че дисциплинарнонаказващия орган не е позволил на служителя да се запознае с всички доказателства. Оспорващият е запознат със съдържанието на справка от 22.02.2017 г., в която са описани всички обстоятелства свързани с извършеното нарушение и доказателствата, въз основа на които то е установено, и същият, както се отбеляза по-горе, е реализирал предоставената му от закона възможност по чл. 206, ал. 1 и е упражнил в пълен обем правото си на защита, като е дал писмени обяснения рег. № 517р-3559/25.02.2016 г. във връзка с установеното дисциплинарно нарушение. В обяснението същият е посочил, че "не си спомня" за извършено нарушение, но не е направил възражение свързано с лишаване от възможността за запознаване с конкретни доказателства, нито е направил искане за запознаване с материалите по дисциплинарната преписка. С. М. е дал и във вр. с извършваната проверка на 16.02.2016 г., в което също липсват изявления на служителя в горния смисъл. В съответствие с относимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Според посочената правна норма като дисциплинарно нарушение е определено неизпълнение на служебните задължения. В конкретния случай е установено, че оспорващия по време на съвместен наряд с мл. автоконтрольор Д. С. П., по контрол на пътното движение на главен път ПП I-8 за времето от 20.00 ч. на 30.12.2015 г. до 08.00 ч. на 31.12.2015 г. като АП 320 със служебен автомобил "О. А." СА0239МР /поради технически проблем заменен в 21.00ч. с АП Делта 300 - "О. А." СА6086ТН с монтирана АИС "ВПК", с който служителите са били до приключване на работната смяна, за което е уведомена гр. ОДЧ при ОДМВР С./ и график за работа на наряда от ПК на ПП I-8 за посоченото време, както следва: 03.00ч. до 03.30 ч. - обход по ПП I-8; 03.30 ч. до 04.30 ч.. МК 14 км.; 04.30 ч. до 05.00 ч. - обход по ПП I-8; 05.00 ч. до 07.00 ч. - Мк - 26 км., е нарушил часовия график и не е спазил мястото за контрол, като МПС с рег. № СА6086ТН е било в покой в рамките на три часа и девет минути на 0.5 км. от гр. Д. за времето от 03.21 ч. до 06.30 ч., видно от разпечатките на GPS системата за времеви период от 00.00 ч. до 06.30 ч. на 31.12.2015 г. Така установеното поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на чл. 52, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, според която "При обхождане на постовете и маршрутите нарядите изпълняват указанията за работа в маршрута и утвърдения часови график". С тази инструкция Н. М. е запознат съгласно протокол рег. № 24426/27.11.2011 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не са представени доказателства, опровергаващи извършеното и описано в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Миленков за неизпълнение на служебни задължения - чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, и съответно е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР. По отношение определянето размера на наложеното наказание първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение