Решение № 11903 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16440/2013 г.

Решение № 11903 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16440/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Син" ООД, представено от адв. Кордов, срещу решение № 2406/06.11.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2676 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161106682/24.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи противоречие на решението със съществени процесуални правила заради пропуск на съда да извърши собствена преценка на доказателствата, да обективира фактическите си констатации и правни изводи по съществото на спора. Иска се отмяна на решението и прогласяване на нищожността на РА или отмяната му. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на "Син" ООД допълнителни задължения за корпоративен данък за отчетната 2006 г. в размер на 4 500 лева и за закъснителна лихва в размер 2 688.87 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122-124 от ДОПК с обосноваване на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 1 и 4 от ДОПК. Тезата на органите по приходите е за безвъзмездно получени през 2006 г. от търговеца 30 000 лева, представляващи укрит приход. Тя е основана на констатации за първоначално отразяване на тази сума в баланса на предприятието като други краткосрочни задължения, а от 2007 г. нататък като резерви, т. е част от собствения капитал на дружеството. За внесените средства не било посочено основание да се считат за задължение на предприятието. Определена е данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 32 965 лева, към която е отнесена данъчната ставка 15 % по чл. 44 от ЗКПО (отм.) и е определен размер на дължимия корпоративен данък 4 943.40 лева. След приспадане на внесения данък в размер 443 лева е определен данък за внасяне 4 500 лева. Упражнявайки съдебния контрол върху РА административният съд е отрекъл да са опровергани констатациите му, а причините за провеждане провеждане на ревизията по особения ред са изцяло у данъчния субект. Мотивите на съдебния акт буквално възсъздават акта на решаващия орган. Така от последния абзац на страница втора на решението до втория абзац на страница 8 от него е копиран и поставен текста на решение № 655/12.06.2012 г. на директора на Дирекция ОДОП /от втория абзац на страница втора до края на първия абзац на страница 7/. След кратка четириабзацова интерупция буквалното възпроизвеждане на акта на решаващия орган продължава от последния абзац на страница 8 от решението /съответен на втория абзац на решението на директора на Дирекция "ОДОП"/ до втория абзац на страница 9 на решението. Съдебният акт е съдържателно различен от юрисдикционния акт на администрацията само в уводната част; в абзаци 2-6 на страница 8, които описват доказателствените искания на жалбоподателя и анотират заключенията на ССЕ; в последния абзац на страница 9 и страница 10, които заявяват отказа на съда на цени заключението на в. л. Пешлеевски, както и представени в хода на съдебното дирене писмени доказателства, които бил обсъдил. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила. Решението на АС Пловдив не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на правото на данъчен кредит. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т. е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП, нито обобщението във връзка със заключението на ССЕ и събраните писмени доказателствени средства - вещото лице обективирало правни изводи, а писмените доказателствени средства не били годни. Наличието или не на достоверна дата на писмените доказателствени средства не засяга "годността" им, а интензитета на убеждаващото им въздействие, определян като доказателствена стойност. Обратно на декларираното от съда писмените доказателствени източници /включително заключенията на ССЕ/ не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест /която да се разясни надлъжно при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и с очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение