Решение № 15126 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7968/2009 г.

Решение № 15126 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7968/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Васил Симеонов Големджиев от гр. Хасково срещу Заповед К-1965 от 2.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон - не са налице предпоставките за пенсионирането му като служител от МВР. Твърди, че има допуснати и процесуални нарушения, тъй като не е уведомен за производството по издаване на заповедта. Иска нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Административният орган е издал заповедта в рамките на предоставената му с чл. 246, т. 1 от ЗМВР компетентност да прекратява служебното правоотношение на държавните служители от категория "Г " каквато категория е притежавал и жалбоподателя. В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят към 5.03.2009 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР - 23 години, 10 месеца и 15 дни, при общ трудов стаж 25 години, 11 месеца и 17 дни. В съответствие с тези данни въз основа на предложение № 7607/17.031.2009 г. на директора на ГД "Гранична полиция" МВР е издадена оспорената заповед. Основните възражения на жалбоподателя са три - липсата на необходимия стаж за прилагане на посочената разпоредба, неспазване на целта на закона и нарушение на процедурата поради неуведомяването му за започналото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Това правомощие е дадено със закона на административния орган и служителят не участва в производството по издаване на заповедта. Преценката дали да използва тази възможност е единствено на административния орган. В конкретния случай след като е преценил, че по отношение на жалбоподателя са налице условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР , във връзка с чл. 69 от КСО, министърът на вътрешните работи е издал оспорения индивидуален административен акт. Не основателно е възражението, че не са налице условията на чл. 69, ал. 2 от КСО. Към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 23 години, 10 м. и 15 дни при общ осигурителен стаж - 25 години, 11 м. и 17 дни и по този начин е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като има изискуемите 2/3 от общия стаж в системата на МВР. Налице е законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Неоснователно е твърдението, че не следва да се зачита периодът от 2 г., 1 м. и 2 дни, посочен в справката като наборна военна служба - стаж по III категория труд. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. А предвид чл. 17, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА за пенсиите и осигурителния стаж (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.), за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 КСО се зачита изслуженото време на кадрова военна служба. Предвид това правилно в осигурителния стаж, релевантен за прилагането на чл. 69, ал. 2 от КСО, е включено времето, което жалбоподателят е изслужил на кадрова военна служба. Неоснователни са възраженията несъответствие на акта с целта на закона. Несъответствие със закона евентуално би бил налице при наличие на превратно упражняване на власт от страна на административния орган за постигане на противоправен резултат чрез законосъобразни средства. По силата на чл. 146, т. 5 от АПК противоречие с целта на закона е основание за отмяна на акта, но то подлежи на доказване в съдебното производство. В настоящия случай целения резултат е пенсиониране в съответствие с ЗМВР и е постигнат. По изложените съображения Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,