Решение № 830 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14476/2015 г.

Решение № 830 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14476/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационни жалби, подадени от Т. Ж. И., чрез пълномощника му адв. Радиева и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., срещу Решение № 1560/29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 60/2014 г. по описа на Административен съд Б. Т. И. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от бездействието на ответника, произтичащо от неосигуряване на хигиенно-битови условия и липса на адекватно медицинско обслужване в З. Б., с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 2300 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен и в тази му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки касационен жалбоподател част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на Т. И. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в З. Б. в посочените в исковата молба периоди. Първият се основава на неосигуряване на адекватни хигиенно-битови и медицински условия в З. Б., където в посочените в исковата молба периоди в изтърпявал наказание, а вторият за влошаване на здравословното му състояние. Производството по втория иск е прекратено в хода на делото поради оттеглянето му. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Иванов иск за причинени неимуществени вреди, преживяно унизително и недостойно отношение, произтичащи от бездействието на служителите на ответника, изразяващо се в неблагоприятни хигиенно-битови условия и медицинско обслужване в периоди на изтърпяване на наказание в затвора Б., посочени в исковата молба, за сума в размер на 2300 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по въведените обстоятелства от ищеца, като е приел размера, в който следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на битови условия в периодите предмет на исковата молба.. Доводите на касационните жалбоподатели са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател Иванов неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на хигиенно-битови условия, дължими се от администрацията на ответника е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди в съответствие със закона и относимата съдебната практика. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че неосъществяването на адекватно медицинско обслужване в мястото където ищеца е изтърпявал наложено му наказание основава по-висок размер на дължимото се обезщетение. От доказателствата по делото не се установява бездействие на администрацията на ответника, изразяващо се в дължимо се, но непредоставено медицинско обслужване. Изложените както в исковата молба, така и в касационната жалба съображения, касаещи субективното предположение на ищеца, че медицинското обслужване по принцип не се осъществява съгласно предписанието на закона не може да основе твърдяните за причинени неимуществени вреди. Не се установява по делото ищеца да е имал здравословни проблеми, основаващи предоставянето на дължима се медицинска помощ и неосъществяването на такава поради бездействие на длъжностни лица на ответника. На обезщетяване подлежат причинени преки и непосредствени вреди, като произтичащи от конкретно бездействие, от неизпълнена, дължима се административна дейност, каквото неизпълнение в случая спрямо ищеца не е налице. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в затвора в Б., където е изтърпявал наказанието си през процесния период ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Твърденията, че условията, при които изтърпява наказание ищеца не са достигнали до ниво на суровост, за да попаднат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи са несъстоятелни. Установената от доказателствата по делото липса на битови условия, ограничен достъп до тоалетна и течаща вода несъмнено предпоставят унизително отношение, както правилно е прието в обжалваното решение. Правилно, при приложението на относимата разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ съдът е определил и размера на дължимите се на ищеца разноски, внесена държавна такса, При така изложените съображения решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение