Решение № 8177 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4345/2014 г.

Решение № 8177 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4345/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от министъра на вътрешните работи срещу решение № 14459 от 5.11.2013 г. по адм. д. № 5062/2013 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменено решение рег. № I-30185/27.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи, за отказ за заличаване на личните данни на Недялко Иванов, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-481/2008 г. на 05 РУП СДВР и преписката е изпратена на министъра на вътрешните работи за ново произнасяне по искане вх. № ЗЛД-11/9.11.2012 г. на Недялко Иванов Иванов. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че неоснователно съдът е направил извод, че министърът на вътрешните работи не е определил срокове за съхранение на лични данни, обработвани в информационните фондове ва МВР. След приключване на устните състезания, на 26.05.2014 г. по делото е постъпило писмено становище от Недялко Иванов, чрез процесуалния му представител, с искане за присъждане на разноски, към което е приложено пълномощно и списък на разноските, изпратени с плик с пощенско клеймо от 23.05.2014 г. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че е налице предвиденото в чл. 160, ал. 2, т. 4 ЗМВР основание за снемане на регистрацията, както и че визираната Инструкция е неприложима, още повече, че в частта относно снемането на регистрацията в случай на освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, тя противоречи на нормативен акт от по-висока степен - чл. 15, ал. 3 ЗНА. Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че видно от текста на обжалваното решение, министърът е съобразил само развитието на предварителното производство против Иванов. Позовавайки се на чл. 32а, ал. 3, т. 3 от Инструкция № Iз-2359/14.09.2011 г. с която е допълнена Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, предвид неизтичането на давността за престъплението, извършено от Иванов, предвидена в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80 от НК, министърът е отказал заличаването на личните му данни. Изложени са мотиви, че министърът не е определил срок за съхраняването на личните данни на лицето, каквото задължение има по силата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Член 32а от цитираната инструкция не може да бъде правното основание, определящо срока за съхранение на личните данни на Иванов. Институтът на давността, използван от нея е неприложим, тъй като има влязъл в сила съдебен акт и наложено административно наказание. Решението е правилно като правен резултат. За да постанови отказ за заличаване на лични данни по заявление вх. № ЗЛД-11/9.11.2012 г., административният орган е изложил мотиви, че в информационните фондове на МВР се съхраняват лични данни на заявителя във връзка със ЗМ № 481 от 4.03.2008 г. по описа на 05 РУП СДВР за деяние по чл. 325, ал. 1 НК. Посочил е, че с решение от 19.04.2010 г. по нохд № 8114/2008 г. по описа на Софийския районен съд, влязло в сила на 15.12.2010 г., е освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а НК му е наложено административно наказание глоба. Позовавайки се на чл. 32а, ал. 3, т. 3 от Инструкция № Iз-2359/14.09.2011 г. с която е допълнена Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, предвид неизтичането на давността за престъплението, извършено от Иванов, предвидена в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80 от НК, министърът е отказал заличаването на личните му данни. Съдът е установил, че с решение от 19.04.2010 г. по нохд № 8114/2008 г. по описа на Софийския районен съд Недялко Иванов е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 2000 лева, решението е обжалвано от Иванов и с решение № 1287/15.12.2010 г. по внохд № 4325/2010 г. по описа на Софийския градски съд, е оставено в сила. При тези безспорно установени факти правилен е изводът на съда, че е налице законно основание за заличаване на полицейската регистрация. В случаите на полицейска регистрация по реда на чл. 59 от ЗМВР, заличаването на лични данни се извършва при наличието на хипотезите посочени в чл. 160, ал. 2 от закона. Чл. 160, ал. 2, т. 4 от ЗМВР предвижда, че полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. В случая е налице хипотезата на чл. 160, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, с влязъл в сила съдебен акт лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, поради което е следвало да се постанови заличаване на полицейската регистрация, въз основа на посочената законова разпоредба. Обстоятелството, че законовата хипотеза не съществува в инструкцията, не е основание да не се приложи закона. В случая са неприложими правилата за реабилитация, тъй като не е постановена присъда, но не е налице и основание за прилагане на давността по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80 от НК, каквито са разпоредбите на инструкцията. Обстоятелството, че в инструкцията е предвидено като основание за заличаване на личните данни и срок за обработването им в информационните фондове на МВР - изтичане давността за конкретното престъпление, предвидена съобразно чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80 от НК, в случаите когато лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба, не означава, че не следва да се приложи нормативният акт от по-висока степен - законът, който предвижда, че при тази хипотеза полицейската регистрация се снема. Не следва да се присъждат разноски на ответника по жалбата. Искането за присъждане на разноски е подадено с пощенско клеймо на 23.05.2014 г., след приключване на устните състезания по делото в открито съдебно заседание на 22.05.2014 г. и е постъпило в съда на 26.05. 2014 г., поради което не е направено своевременно.