Решение № 10769 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Петков като процесуален представител, против решение 21943/25.06.2025 г., постановено по адм. дело 11030/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 10554/08.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора изводът на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е незаконосъобразен, тъй като оспореният акт е постановен в нарушение на чл. 73 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), без да е съобразена изготвената по делото експертиза, потвърждаваща подмяната на направените в хода на интервюто по ЗУБ изявления с неверни такива в негов ущърб. Касаторът счита, че са налице предпоставките за даване на статут на бежанец заради отказа му да отбие военна служба в Сирия и съществуването на риск от мобилизиране във войсковите части както от страна на правителствените сили, така и от страна на кюрдските бунтовници, като във връзка с това е следвало да се съобрази бъдещия риск от преследване. В тази насока се позовава на оценките на ВКБООН и решения на СЕС по дела С-238/19 и С-472/13. Според касатора съдът неправилно приема, че рискът от мобилизация е отпаднал след падането на режима на Башар Асад. Твърди, че направеният от съда извод за сигурността в провинция Идлиб е в директно противоречие с информацията за ситуацията там от актуалния тогава анализ на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, обхващащ периода м. ноември 2024 г. до февруари 2025 г., от който е видно, че този район остава сред водещите по брой инциденти, включително и цивилни жертви, както и че степента на безогледно насилие е много висока. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез пълномощника си юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и представя справки от 21.07.2025 г. и от 30.09.2025 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. С. А., гражданин на Сирия, против решение 10554/08.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на чужденеца е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Посочва, че е спазено правилото по чл. 35 АПК и решението е постановено след изясняване на обстоятелствата от фактическа страна. Излага съображения, че допуснатите неточности при отразяване на изявленията на жалбоподателя по време на проведеното с него интервю са незначителни и не влияят на формирания краен извод на административния орган, поради което не е налице съществено нарушение в производството за закрила, след възобновяването му по искане на чужденеца. Обоснован е извод за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не посочва да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, основано на раса, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наред с това неговата бежанска история не съдържа елементи, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. В тази връзка е прието, че причините за напускане на страната по произход през 2022 г. са проблеми, свързани с войната, влошената обща обстановка в Сирия и липсата на нормални условия за живот в родната му страна, както и страха, че ще бъде мобилизиран, които не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. След обсъждане на събраните по делото доказателства и служебно известната му информация, първоинстанционният съд приема, че няма основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като чужденецът не е напуснал страната си поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, нито твърди, че е подлаган на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Видно от бежанската история жалбоподателят не е имал проблеми с официалните власти, не е бил съден или осъждан. Не са направени и твърдения, че спрямо него е било оказвано насилие. Съдът достига до заключение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като в тази насока е съобразено решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Съдът се позовава на приложените от ответника по делото и допълнително изискани от него актуални справки на Дирекция Международна дейност при ДАБ, видно от които общото положение в страната се подобрява след падането на режима на президента Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск. Съдът приема, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи, разгледани във връзка с тълкуванията, дадени в решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. По тези съображения е обоснован извод, че не са налице основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. От съда са събрани относимите за спора доказателства, които са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. При правилно изяснена фактическа обстановка са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и притежава реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, като са посочени фактическите и правни основания за постановяването му. Настоящият състав споделя направения извод за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се установява соченото от касатора неспазване на изискването по чл. 73 ЗУБ. Действително видно от извършеното в съдебното производство транскрибиране с преводач от арабски език на отделни сегменти от записаното на електронен носител интервю, проведено със сирийския гражданин на 03.07.2024 г., част от изявлението му е отразено неточно от служителя на ДАБ. Жалбоподателят посочва като място на раждане и пребиваване не гр. Дамаск, както е записано при регистрацията му при влизането в РБългария през 2022 г., а Идлиб. Тази неточност, както и непълното отразяване при отговора на въпроса относно причините, поради които е напуснал страната, а именно, че "братовчед му е загинал при мирна минифестация в Халеб (Алепо)", не са толкова съществени, поради което не могат да обосноват извод за отмяна на акта само на това основание. Районът, в който е пребивавал чужденеца преди да напусне страната по произход безспорно е от значение при произнасянето на ответника по подадената до него молба, но в случая в оспорения акт е извършено пълно изследване на актуалната обществено-политическа и военна обстановка в Сирия към датата на издаването му. Изводът на административния орган и на съда за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и от данните, представени в настоящото производство. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд след обсъждане на бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства приема, че не са налице фактическите основания, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не навежда твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю от него пред интервюиращ орган е заявено, че е напуснал Идлиб през м. септември 2022 г. и нелегално е преминал в Турция. В РБългария влиза през м. октомври 2022 г. не през определените за целта места. В края на 2023 г. напуска лагера в гр. Харманли и нелегално заминава за Германия, откъдето на 20.06.2024 г. е депортиран в България. Заявява, че е напуснал родината си заради войната, липсата на сигурност и защото очаквал да получи призовка за военна служба. Посочва, че негови състуденти и двама от съпрузите на сестрите му са загинали в резултат от бомбардировките. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за чужденец, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация. Настоящият състав намира, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде мобилизиран не са подкрепени с никакви конкретни данни и обстоятелства. Жалбоподателят не заявява да е търсен от армията за отбиването на редовна военна служба. Не сочи да са му изпращани призовки за мобилизация. В интервюто си посочва, че не е получавал повиквателна и не е бил търсен от властите. Същият не е бил обект на отправяни към него заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия, нито семейството му е било заплашвано. Съгласно критериите за определяне на статут на бежанец, установени в Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците - т. 168 от раздел B на Глава V, едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. В допълнение следва да се прави разлика между термините мобилизация и отбиване на редовна военна служба. Опасението на лицето, че ще го мобилизират не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ, защото законодателят в чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ квалифицира като действие на преследване само наказателното преследване или наказанието при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ. По делото не се установява жалбоподателят да е бил преследван от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, за да бъде принуждаван да воюва, нито има данни за провеждана към конкретния момент мащабна военна мобилизация на територията на Сирия. Представената от него история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за това по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и законосъобразен. Правилно е и заключението, че не са изпълнени условията за удовлетворяване на молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът приема, че жалбоподателят не навежда твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на представената от жалбоподателя бежанска история и актуалната информация относно Сирия с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. В обжалвания съдебен акт е направено изследване на ситуацията в страната на произход към момента на постановяването му, като от съда са обсъдени и анализирани и допълнително представените пред него от дирекция Международна дейност при ДАБ справки, съдържащи информация относно положението в Сирия. Изведен е правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в тази страна да е на нива, обосноваващи съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, позоваващи се на международнопризнати и независими източници, се налага извод за значително успокояване на военно - политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. В конкретния случай следва да се отчете, че жалбоподателят не сочи конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за неговия живот и сигурност в Сирия. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че близките му продължават да живеят в страната по произход и към момента. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за наличие на обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. С тази разпоредба от законодателя е предвидена възможността за предоставяне на хуманитарен статут и по други причини от хуманитарен характер. Безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Видно от данните по делото такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,