Решение № 4171 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2010 г.

Решение № 4171 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Планета-07" ЕООД - гр. Велико Търново чрез процесуалния представител адв. Илия Илиев срещу решение № 20/12.07.2010 г., постановено по адм. дело № 626/2009 г. по описа на Великотърновския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 040090078/11.05.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 315/31.07.2009 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода 01.02.2008 г. - 31.10.2008 г. в общ размер на 171 462,34 лв. по фактури, издадени от "Димистрой 2006" ЕООД, "Крез-2000" ЕООД и "Стройко-06" ЕООД" и начислени лихви в размер на 22 645,98 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил всички приети по делото писмени и гласни доказателства, както и неправилно е приел, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена от приходните органи съобразно процесуалните норми на ДОПК. Касаторът се оплаква, че неправилно е прието от съда, че 38 бр. от общо издадените 45 бр. фактури не притежават задължителните реквизити по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, както и неправилно съдът приел, че процесните строително-монтажни работи (СМР) не са извършени реално и че не е доказано предаването на резултата от възложените работи. Неправилно съдът бил приел, че "Димистрой 2006" ЕООД не е имал собствени или наети активи, както и че липсва техническа и кадрова обезпеченост на доставките. Съдът макар да е кредитирал изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза според касатора не е обърнал внимание на факта, че всички процесни фактури са заведени в счетоводствата на дружествата - страни по договорите, както и неправилно съдът бил възприел възражението на ответника, че договорите са неистински и подписите върху тях са неавтентични. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, а алтернативно сочи отмяна на съдебното решение в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Илиев. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор срещу касационната жалба, в който е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 282,22 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът след подробен анализ на множеството писмени доказателства обосновано е посочил, че не се доказва реалността на процесните доставки. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че и ЗДДС, действащ от 01.01.2007 г. не изоставя правилото, че подлежат на облагане действително извършените доставки на стоки и услуги, а не издадените фактури. Според съда основополагащ момент на възникване правото на приспадане на данъчен кредит продължава да е реалното фактическо получаване на доставка, във връзка с която е платен данък, който само при това изпълнено условие ще подлежи на приспадане. В този смисъл съдът е обсъдил всички представени писмени доказателства и е направил извод, че няма безспорни доказателства за реалността на процесните СМР. Според съда в голяма част от процесните фактури липсва конкретизиран предмет на стопанската операция, като по този начин е налице липса на задължителен реквизит по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Това според съда не се установява и от представените договори за поръчка и приемателно-предавателните протоколи, както и няма посочване на обектите, в които ще се извършват/се извършват процесните СМР. Съдът подробно е обсъдил и свидетелските показания на Георги Дончев във връзка с доставките от "Димистрой-2006" ЕООД, който е обяснил, че е подписал от името на управителя Димитринка Димитрова 6 бр. от общо 21 бр. договори, 13 бр. приемателно-предавателни протоколи и 3 бр. фактури с твърдение, че е имал писмено пълномощно за това. Свидетелят е заявил, че е извършил и заверките "вярно с оригинала" на документи, които са представени пред ревизията. Съдът е направил извод, че със свидетелските показания е компрометирана доказателствената тежест на оспорените от ответника частни свидетелстващи или диспозитивни документи. Същото се отнася и до писмената декларация на Тодор Стефанов. Съдът е приел, че не е доказана и материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците за процесните СМР. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че процесните СМР не изискват специална техника. Относно кадровата обезпеченост съдът също е приел, че е недоказана, макар че са представени уведомления за 24 бр. работници, съдът е направил извод, че като се има предвид, че дружеството е със седалище в гр. София и доколкото по делото не са представени други доказателства, е приел и че работниците са били с местоживеене в същия град, а съгласно представените по делото договори, местонахожденията на обектите са основно в населени места в Област Велико Търново, Варна, Ловеч и Севлиево, а по делото няма доказателства за превозването на работниците от София до посочените населени места. За доставчика "Крез-2000" ЕООД относно непризнат данъчен кредит в размер на 5 000 лв. е установено, че не притежава активи, като от представените разпечатки на счетоводни документи е установено, че има наличен стопански инвентар за 30 лв. Относно кадровата обезпеченост е установено от доказателствата по делото, че няма наети на трудов договор работници, а с оглед представените пред съда 3 бр. договори с работници според съда не са в състояние да докажат възможността на доставчика в рамките на 18 дни да осигури извършването но посочените в договорите и приемателно-предавателни протоколи СМР като видове и обем, още повече при липса на съответните машини и съоръжения. За доставчика "Стройко-06" ЕООД - непризнат данъчен кредит в размер на 3 329,68 лв. съдът е приел, че дружеството има необходимите машини и съоръжения за извършване на процесните СМР, но е останало недоказано придобиването от доставчика на необходимите за извършването на СМР материали, нито получаването им от възложителя и собствениците на обектите и затова са потвърдени от съда констатациите на приходните органи, че не е установена материалната обезпеченост на доставките на услуги. Относно документираните плащания на наемни цени за офис и складово помещение съдът е счел, че след като е останало недоказано фактическото изпълнение на фактурираните доставки, е прието, че правилно данъчният кредит не е признат. Обжалваното решение е правилно постановено. По доставките от "Димистрой-2006" ЕООД първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи относно представените по делото частни свидетелстващи и диспозитивни документи, за които по искане на приходната администрация е открито производство по оспорване. Правилно съдът е отчел, че при такова оспорване, тежестта за доказване е върху, този който е представил частните документи, а в процесния случай върху жалбоподателят пада тази доказателствена тежест и той не е провел това доказване. Относно лицето Георги Дончев, разпитан като свидетел и който е удостоверил пред съда, че той е подписвал от името на управителя на "Димистрой-2006" ЕООД договори, приемателно-предавателни протоколи и е заверявал документи в хода на ревизията, съдът правилно е приел, че това лице не е притежавало компетентност да подписва документи от името на фирмата, тъй като не са представени доказателства за нарочно упълномощаване. Относно техническата и кадрова обезпеченост, съдът е направил законосъобразни изводи за недоказването им. Материалите, вложени в процесните СМР, не е доказано чия собственост са. В представените по делото договори е отразено, че материалите, които ще бъдат вложени в обектите са за сметка на доверителя - касатора по делото или собственика на обекта, но последният не е посочен кой е. Самите обекти, в които ще се извършват процесните СМР правилно е прието от съда, че не са конкретизирани. Установено е също така, че касатора не притежава, нито са представени доказателства, че материали за СМР са закупувани от доверителя по договорите и те съответно са вложени от изпълнителя на СМР. По доставките от "Крез-2000" ЕООД законосъобразно първоинстанционният съд е потвърдил констатациите на ревизионния акт, че липсват доказателства за изпълнение на процесните СМР, нито е доказана техническата е трудова обезпеченост на доставчика за изпълнението им. Установеното от решаващия органи съда, че процесните СМР за обект в гр. Севлиево - автосервиз "Майк" са договорени както с "Крез-2000" ЕООД, така и с "Димистрой-2006" ЕООД и това обстоятелство не е опровергано от касатора. По доставките от "Стройко-06" ЕООД отново изводите на съда са законосъобразни, че не е доказано реалното извършване на процесните СМР. Отново правилно е прието от съда, че няма доказателства за закупуване и влагане на материали в обекта, както и техническата, материална и кадрова обезпеченост на процесните доставки. Относно документирането на на сключения договор за наем, правилно съдът е изложил съображения, че няма доказателства, че наетите помещения са заведени като активи при касатора и затова фактическото изпълнение по договора е останало недоказано. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ППЗДДС, според която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея по приложимите счетоводни стандарти, а в случая такъв е СС-18. Осчетоводяването на процесните фактури от посочените доставчици, не може да доведе до други изводи, тъй като не е доказано по категоричен начин, че процесните СМР са извършени от тях. В тежест на касатора е било да обори констатациите на ревизионния акт, тъй като в последния се съдържат отрицателни факти, а този, който твърди положителните такива и черпи изгода за себе си от тях, е длъжен да ги докаже. Такова опровергаване, както правилно е приел първоинстанционният съд не е извършено и затова обжалваното решение е правилно и не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му. Относно оплакванията в касационната жалба, че съдът не е възприел възраженията за допуснати нарушения на процедурата по издаване на ревизионния акт, те също са неоснователни. Съдът с подробни мотиви е обосновал, че не са допуснати от ревизията такива нарушения, които да бъдат самостоятелно основание за неговата отмяна. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от приходната администрация в представения писмен отговор срещу касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не следва да се присъжда. На първо място, в касационната инстанция дирекция "ОУИ" не е представлявана от юрисконсулт. На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК юрисконсултското възнаграждение се присъжда за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно и в тази връзка първоинстанционният съд се е произнесъл. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,