Решение № 14285 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14398/2010 г.

Решение № 14285 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14398/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел "Жива природа", със седалище гр. Пловдив, против решение № 244 от 5.08.2010 г., постановено по адм. д. № 218/2010 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Смолян, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - "Алеко" ЕООД, с. Баните, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Смолян е отхвърлил жалбата на сдружение с нестопанска цел "Жива природа" против решение № 30-ОС/25.05.2010 г. на директора на РИОСВ гр. Смолян, с което на основание чл. 31, ал. 12, т. 1 вр. ал. 11 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 28, ал. 1, т. 2 и ал. 2 вр. чл. 29 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони е съгласувано реализирането на инвестиционно предложение за изграждане на МЕВЦ "Хладилника" в землището на с. Песнопой, община Ардино, обл. Кърджали. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на първоинстанционният съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 152, ал. 4 от АПК съдът не е изискал цялата преписка по издаване на решението за съгласуване на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони. В административния акт е посочено, че в законоустановения срок за провеждане на консултации не са постъпили становища и възражения по инвестиционното предложение и доклада. По делото обаче не са налице доказателства за спазване императивното изискване на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, а именно в 5-дневен срок от уведомяването на възложителя за положителната оценка на доклада компетентния орган да е публикувал на интернет страницата си информация относно инвестиционното предложение, включително графичен материал, и доклада за извършената оценка за съвместимост, което обстоятелство поставя началото на провеждане на консултации с обществеността по инвестиционното предложение и доклада. Съдът не е извършил проверка на изготвения доклад за съответствието му с изискванията на чл. 23, ал. 2 и спазени ли са критериите по чл. 22 от наредбата. Спазването на тези правила определят съответствието на постановения административен акт с материалноправните норми на закона. Позоваването на съда на чл. 32, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие е неоснователно, тъй като посочената норма регламентира минималния критерий, а останалите задължителни такива са уредени в наредбата по чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие. Освен това при прилагане на чл. 32, ал. 1 Закона за биологичното разнообразие степента на увреждане се оценява най-малко като отношение на площта на местообитанията - предмет на опазване, която ще се увреди, спрямо тяхната площ в дадената защитена зона и в цялата мрежа от защитени зони, а не както съдът е възприел - само в дадената защитена зона. В тази връзка съдът само е маркирал, но не е обсъдил възражението на жалбоподателя относно липсата на изследване на въздействието на инвестиционното предложение върху всяка една от двете защитени зони, върху които същото ще се реализира. С жалбата са оспорени констатациите, направени в Доклада за оценка на степента на въздействието на инвестиционното предложение върху защитените зони респективно оспорено е съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. В обжалваното решение не са изложени мотиви, обосноваващи съответствие на административния акт с материалноправните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Възпроизведени са мотивите на административния орган и доклада за оценка за съвместимост. От факта, че инвестиционното предложение засяга малък процент от площта на защитените зони не следва, че такъв ще бъде и процента на засягане на природните местообитания и дивите птици, предмет на опазване в зоните. В производството по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, като съдът не е събрал доказателства и не е указал доказателствената тежест на страните съгласно задължението му по чл. 171, ал. 4 вр. чл. 170, ал. 1 от АПК. При преценка дали актът е издаден в установената от закона форма първоинстанционният съд е направил недопустимо смесване на формата на решението, с което се извършва оценка на въздействие на инвестиционно предложение върху околната среда с формата на решението, с което се оценя съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони. В първия случай формата на решението е регламентирана в чл. 99, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда, на който неправилно се е позовал съда, а във втория случай това е направено с нормата на чл. 28, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Действително двете оценки могат да се съвместят при наличие на законоустановените за това условия, но в случая тази хипотеза не е налице. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, да събере доказателства, установяващи спазено ли е изискването на чл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и укаже на страните доказателствената им тежест съобразно твърдяните от тях факти. При постановяване на решението при преценка на материалната законосъобразност на административният акт съдът следва да обсъди и съобрази спазени ли са изискванията за формата на доклада и съобразени ли са критериите по чл. 22 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони при определяне степента на въздействието на инвестиционното предложения върху предмета и целите на опазване на защитените зони. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,