Решение № 1128 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13217/2014 г.

Решение № 1128 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13217/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "С. Ж. Корект" ЕООД гр. Бургас, ул. "Л. Каравелов" № 15, ет. 3, представлявано от Станислав Вълчев Желев, чрез адв. Г. Найденова, против Решение № 1421 от 29.07.2014 г. на Административен съд гр. Бургас, по адм. д. № 124 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 1100926/30.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-436/29.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ДОУИ, настояща дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 232 737,32 лв., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, за данъчни периоди от 1.06.2010 г. до 31.12.2010 г. по фактури, издадени от "Панаройал" ЕООД, "Капитале Версато" ЕООД, "Хефт дизайн" ЕООД и "Асос инвест" ЕООД, ведно с дължимите лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка от носно действителността на РА - съдът не съобразил, че подписването на заповедта за възлагане на ревизията от различно от посоченото за неин издател лице прави възлагането, а оттам и самия РА нищожни. Необосновани и направени при съществени процесуални нарушения са фактическите изводи на пръвоинстанционния съд за недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки и услуги: 1/ съдът преразказал мотивите на органите по приходите за отказ на данъчен кредит и не обсъдил задълбочено и в съвкупност събраните доказателства; 2/ съдът не съобразил доказателственото значение на многобройни неоспорени доказателства относно посочения факт с правно значение; 3/ касаторът излага подробно обсъждане на представените доказателства към фактурите на всеки доставчик като твърди, че изводите за недоказана реалност на доставките са необосновани, защото е доказано, че доставчиците са разполагали със стоките, съответно са извършили услугите, като строителните материали, и резултатът на услугите са налични на конкретни обекти и предметът на процесните фактури е станал такъв на последващи облагаеми доставки, доказано е предаването на родово-определените стоки; съдът без основание не кредитирал гласните доказателства относно изпълнението на строителните услуги.

Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрк. Монев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на данъчен кредит, отказано на ревизираното лице в общ размер на 232737,32 лв. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, за данъчните периоди от 1.06.2010 г. до 31.12.2010 г. по фактури издадени от "Панаройал" ЕООД, "Капитале Версато" ЕООД, "Хефт дизайн" ЕООД и "Асос инвест" ЕООД, ведно с дължимите лихви. Предмет на фактурите са строителни материали, работно облекло и строителни услуги.

Основанието за отказ на данъчен кредит е било недоказване на реално-осъществени данъчни събития, свързани с процесните фактури за доставки на стоки и услуги.

За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице против РА, първоинстанционният съд е приел, че посоченият факт с правно значение действително не е доказан, защото по отношение на стоките не е доказано вещите да са били собственост на доставчиците, които не са имали и никаква кадрова обезпеченост, нито да са транспортирани до склад на ревизираното лице, а по отношение на услугите - ревизираното лице не е доказало изпълнението на услугите на конкретни обекти, при влагане на собствени строителни материали на ревизираното лице от фирмата пряк доставчик "Асос инвест" ЕООД.

Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на ревизионния акт поради безспорното обстоятелство, че заповедта за възлагане на ревизията е подписана от длъжностно лице, различно от посоченото като неин издател. Основателно съдът е приел, че след като лицето, подписало документа, с който започва ревизионното производство е имало правомощие за възлагане на ревизии, ревизията е възложена валидно и издаденият РА е действителен данъчен акт.

По оплакванията за необоснованост на фактическите и правни изводи на административния съд, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, настоящият състав на касационната инстанция съобрази следното:

1. По фактурите за доставка на стоки на "Панаройал" ЕООД, "Капитале Версато" ЕООД и "Хефт дизайн" ЕООД.

Предмет на фактурите са строителни материали, стъклопакет и работно облекло.

Съдът е приел, че реални доставки не са доказани, защото не е доказано доставчиците да са притежавали родово-определената стока, фактурирана на ревизираното лице, тъй като въпреки декларациите на вътреобщностни придобивания на стоки от същия род от страна на доставчика "Панаройал" ЕООД и "Капитале Версато" ЕООД не е доказано доставчиците в други държави членки на ЕС да са декларирали вътреобщностни доставки /ВОД/ на тези стоки. Не е доказано и транспортирането на стоката, поради установените несъответствия при проверката на посочения като превозвач "Континентал сървиз" ООД и противоречивите обяснения относно това кой е извършил въпросния транспорт, както и непредставяне на доказателства от страна на посочения като превозвач "Ветори лоърд" ООД.

Основателно в касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани в ревизионното производство доказателства относно тези доставки, а и мотивите му по същество се отнасят до това разполагали ли са доставчиците с фактурираната стока и от къде са я придобили, което не може да бъде самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. От липсата на деклариране на ВОД от страна на предходни доставчици не може еднозначно да се заключи, че пряката доставка не е осъществена.

Липсва всякакво обсъждане на подробното описание на предмета на доставките на строителни материали в самите фактури; потвърждаването на извършването на доставките от представляващите преките доставчици; представените доказателства за извършване на превоз на стоката от склад на доставчика, за наемането на който са представени доказателства, до населеното място на строителните обекти, където се твърди, че материалите са вложени. Съдът не е прецизирал, съгласно обясненията на ревизираното лице и представляващия доставчика "Панаройал" ЕООД, мотивите си относно транспорт извършен от нает от фирмата - доставчик превозвач и от самото ревизираното лице в различни данъчни периоди. Вярно, че във фактурите за доставка на строителни материали и стъклопакет има включена и транспортна услуга, което противоречи на обясненията на представляващия ревизираното лице с възражението против РД, че транспортирането на част от стоките е станало от самото дружество получател, но от друга страна съдът изобщо не е коментирал липсата на цялостни плащания по тези фактури, установено от съдебно-счетоводната експертиза, нито е дадена възможност на жалбоподателя да обясни тези противоречия.

Без всякакъв коментар е оставено и заключението на съдебно-техническата експертиза за влагане на строителни материали от процесния вид в безспорно изпълнените строителни обекти, за последващи продажби от страна на РЛ на стоки от същия род, както и за осчетоводяване на полученото работно облекло като използвано на конкретни строителни обекти, съгласно съдебно-счетоводната експертиза.

Предвид изложеното, решението в тази част е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил всички представени доказателства и поради забраната в касационното производство за нови фактически установявания тази част на решението и съответната му част за разноските подлежи на отмяна, а делото на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да уточни предмета на доказване във връзка с неяснотите относно твърденията на жалбоподателя за това кой и за чия сметка и в кой данъчен период е извършил транспортирането на родово-определената стока и да обсъди поотделно и в цялост всички представени доказателства. При извършването на тази преценка следва да се съобрази съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС, съгласно която добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В случай, че се установи наличен при ревизираното лице или предмет на последваща облагаема доставка предмет на пряката доставка, на РЛ не следва да се възлага доказателствена тежест относно обстоятелствата по т. 61 от Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а именно: дали издателят на фактурата е данъчно- задължено лице /ДЗЛ/в тази връзка и Решението от 22.12.2010 г. по С-438/09 Dankowski/; разполагал ли е със стоките, предмет на доставката; бил ли е в състояние да ги достави, изпълнил ли е задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС; разполага ли с лиценз за индивидуален предприемач.

1. По фактурите за доставка на строителни услуги с издател Асос инвест"ЕООД

Решението в тази част е правилно.

Първоинстанционният съд е установил, че в ревизионното производство са представени копия на издадените фактури, протоколи обр. 19,3 броя договори, сключени между "С. Ж. Корект" ЕООД - възложител и "Асос Инвест" ЕООД - изпълнител, съответно от 14.07.2010 г. за обект "Пенелопе" гр. Поморие, от 18.10.2010 г. за обект "Амфора" в гр. Свети Влас и 22.10.2010 г. за обект "Морско казино" в гр. Бургас. Обосновано съдът е приел, че само представянето на договори, без доказателства за изпълнението им не доказва реалното изпълнение на фактурираните услуги. Доказателствената сила на представените разпечатки на хронологични регистри на сметки 4532, 411, 703, които не съдържат подписи и данни за лицето, което ги е изготвило, както и имената и длъжността на лицето, което ги е заверило, е преценена правилно от административния съд. Отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя, както правилно е приел съдът.

Не е доказано изпълнението на строителните обекти да е станало с материални и трудови ресурси на прекия доставчик. В ревизионното производство са представени писмени обяснения от Стойко Веселинов Хаджикулов, който е заявил, че със своята бригада е извършил строителните работи фактурирани от "Асос инвест" ЕООД. Няма доказателства, нито обяснения, колко работника включва бригадата, кои са конкретните лица и доколко те имат необходимата квалификация и възможност да извършат посочените в акт обр. 19 видове работи и обеми, поради което съдът обосновано е приел, че не може да се приеме за доказано извършването на фактурираните значителни по обем доставки от "Асос инвест" ЕООД.

Обосновано съдът е приел, че наличието на завършени строителни обекти, само по себе си, не може да е доказателство, че тези обекти са изградени с услугите на посочения доставчик. Правилно, в тази връзка, са преценени писмените обяснения на Стойко Веселинов Хаджикулов. Съгласно тях деклараторът със своята бригада е извършил строителните работи, фактурирани от "Асос инвест" ЕООД. Представени са разходни ордери с твърдението, че се е плащало директно от "С. Ж. Корект" ЕООД на това лице, което представлява част от сумата която се дължи на "Асос инвест" ЕООД. От друга страна, при проверката в "Асос инвест" ЕООД, дружеството е посочило други лица, с които е имало сключени трудови договори през периода и този декларатор не е бил между тях. Обосновано съдът е приел, че дори този декларатор да е извършвал, заедно с бригада от други физически лица услугите по завършването на конкретните строителни обекти, не е доказано това да е ставало за сметка на прекия доставчик, защото плащането е ставало директно от представляващия ревизираното дружество /стр. 141 от делото на АС/. С основание съдът не е кредитирал и показанията на разпитания в заседанието на 11.07.2014 г. свидетел Румен Алексиев Йорданов, като е изложил и убедителни мотиви за това. Свидетелят директно е заявил, че след проблемите с плащането от страна на "Асос инвестмънт" и като са разбрали, че тази фирма е подизпълнител на ревизираното лице, работниците са се уговорили последното да им плаща директно.

В заключение, към фактурите на този доставчик са представени единствено протоколи, конкретизиращи предмета на строителните доставки, но никаква връзка между описаните там работи и фирмата пряк доставчик не е доказана. Обратно, въз основа на данните по делото, може да се заключи, че ревизираното дружество директно е плащало на физически лица изпълнението на строителните работи. Така обосновано е приел и първоинстанционният съд.

На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в зависимост от оставената в сила част на първоинстанционното решение в размер на 4 023,68 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение