Решение № 4804 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8851/2014 г.

Решение № 4804 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8851/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Митстрой 2007" ЕООД - гр. София срещу решение № 3324/19.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3463/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2061201207_1/23.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит за периоди от 22.04.2008 г. до 31.10.2009 г. и въз основа на това определени данъчни задължения за ДДС в размер на 62 568,49 лв. и лихви - 21 186,70 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решене поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдебният състав приема, че в хода на ревизията му е изпратено искане за представяне на документи и обяснения, както и че в административната преписка липсват писмени доказателства, от които да е видно, че ревизираното лице е представило исканите документи. Касаторът излага оплаквания, че този извод на съда противоречи на констатацията, направена от ревизиращия орган. Касаторът не е съгласен и с извода на съда, че ревизията не е могла да установи дали дружеството е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч, въпреки че самият ревизиращ орган на стр. 8 от ревизионния доклад потвърждава, че са били представени исканите първични счетоводни документи. В касационната жалба се твърди, че съдът не е съобразил констатациите в ревизионния акт, че процесните фактури са осчетоводени, налице са подписани приемателно-предавателни протоколи, получените приходи от последващи доставки са отразявани в счетоводството на ревизираното лице по съответните счетоводни сметки, издадените фактури са включени в справки-декларации и дневниците за покупки за ревизираните периоди, размерът на ДДС е начислен на отделен ред във фактурите и че разплащането между ревизираното лице и доставчиците е извършено по банков пък и на каса. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Василева я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За всички ревизирани периоди от 22.04.2008 г. до 31.10.2009 съдът е установил от данните по делото, че процесните фактури, издадени на ревизираното лице от доставчиците му са осчетоводени, подадени са и справки-декларации. Първоинстанционният съд е обсъдил заключението на назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което е потвърдило осчетоводяването на процесните фактури от жалбоподателя по счетоводни с/ки 401 "Доставчици", 4531 "ДДС от покупки", 501 "Каса", 503 "Разплащателна сметка в лева" и 601 "Разходи за дейността". Съдът обаче е приел, че това не е достатъчно за да се признае правото на данъчен кредит, тъй като липсата на достатъчно доказателства, както при получателя, така и непредставянето на такива от доставчиците доказва, че в случая не е налице едното от кумулативно посочените в чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС условия и е прието от съда, че законосъобразно с ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит. Съдът е отразил в решението си, че едва в съдебното производство жалбоподателят е представил процесните фактури, но не са представени писмени доказателства за транспортиране на стоките, нито договори и приемателно-предавателни протоколи, нито доказателства за какви обекти и къде са вложени процесните стоки. Въз основа на така установената фактическа обстановка и преценка на доказателствата, съдът е направил извод, че с ревизионния акт законосъобразно не е признал правото на данъчен кредит за процесните периоди. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит като материално право на получателя по доставка на стока или услуга винаги е предпоставено от реалното изпълнение на доставките. Това означава, че когато предметът на доставка е стока, следва да се установи по несъмнен начин, че тя е прехвърлена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1 ЗДДС, като в случаите, когато се касае за родово определена вещ, важат правилата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД - с предаването им. Когато предметът на доставката е услуга, то съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС следва да има категорични доказателства, че същата е осъществена. Само наличието на осчетоводяване на издадените фактури при получателя и при неговите доставчици, не е достатъчно за да възникне и законосъобразно да се упражни посоченото право от получателя. Последният обаче, като данъчен субект, който упражнява материалното право на приспадане на платения от него ДДС на доставчика му като данъчен кредит, е длъжен да притежава всички необходими доказателства, установяващи реалното изпълнение на фактурираните му доставки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че едва в хода на съдебното производство жалбоподателят е представил процесните фактури, които при поискване по време на ревизията, не са били представени. Липсата на приемателно-предавателни протоколи и транспортни документи, правилно е посочено от съда, че не доказва реалността на доставките. Липсват и доказателства за какви обекти и къде са вложени получените стоки. Вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза е констатирал наличието на приемателно-предавателни протоколи за последващи доставки, но те не могат да бъдат доказателства за извършване на процесните. При непредставяне на доказателства за реално извършени доставки, налице е бездействие от страна на жалбоподателя да установи благоприятните за него факти за предпоставките по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на приложимия материален данъчен закон и на съдопроизводствените правила, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба за юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи, поради това, че с първоинстанционното решение е присъдено възнаграждение и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение