Решение № 517 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2014 г.

Решение № 517 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ти Ес Транс груп" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. "Славейков" бл. 38, вх. 7, ет. 6, срещу решение № 60 от 29.04.2014 г. на Административен съд, гр. Хасково, постановено по административно дело № 98/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Ти Ес Транс груп" ЕООД срещу заповед № РД-14-240 от 10.02.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Хасково, с която е наложена принудителна административна мярка спиране от движение за срок от шест месеца на влекач "МАН 18.463 ФЛС", с регистрационен номер А 3931 МА.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че касаторът извършва превози без лиценз. Представеният по делото договор за наем не е оспорен и представлява годно доказателство за обстоятелството, че въпросното моторно превозно средство е отдадено под наем и работи с лиценз на "Ес Ти Транс" ЕООД. Последното притежава лиценз № 7148 от 22.07.2011 г., валиден до 2016 г. Видно от самото решение и оспорената заповед, органът въобще не е коментирал този факт. Това ограничава възможността да се прецени доколко неговото решение е правилно и обосновано, което води до незаконосъобразност на всички постановени в производството актове. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Мирослав Стойков, Адвокатска колегия, гр. Бургас.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Хасково, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При установеното от фактическа страна съдът правилно приел наличие на основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Договорът между двете дружества със сходни имена, от които едното има лиценз, а другото няма, е писмен частен документ, който правилно не е ценен като годно доказателствено средство. Като приел, че превозвач по обществения превоз е дружеството-жалбоподател, което не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП и за него е относима правната квалификация на чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, съдът постановил законосъобразно решение.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 10.02.2014 г. Ангел Стоянов Стоянов управлявал товарен автомобил - съчленен влекач, марка "МАН 18.463 ФЛЕ", с регистрационен номер А 3931 МА и полуремарке с регистрационен номер А 2108 ЕТ.

1. При извършена от служител на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Хасково, проверка в района на с. Подкрепа, по главен път Е-80 на полицейски пост, било установено, че Ангел Стоянов извършва обществен превоз на товари по маршрут с. Клокотница до А. М. Марица, гр. Харманли, товарителница № 3040894 от 10.02.2014 г., пътен лист № 000550 от 10.02.2014 г. на превозвача "Ти Ес Транс груп" ЕООД - собственик на товарния автомобил, с когото Стоянов имал сключен трудов договор № 015 от 23.01.2014 г. Превозът бил извършван без лиценз за извършване на превоз на товари на територията на страната или лиценз на Общността за извършване на международен превоз.

1. За установеното бил съставен акт за установяване на нарушение, връчен на Ангел Стоянов.

1. На 10.02.2014 г., със заповед № РД-14-240, директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Хасково, на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 ЗАвтП, наложил принудителна административна мярка спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация № 005254195 на влекач "МАН 18.463 ФЛС" с регистрационен номер А 3931 МА и определил място за домуване.

1. На 13.02.2014 г. "Ти Ес Транс груп" ЕООД, чрез управителя си Тодор Стоянов Стоянов, оспорило пред "началника на ДАИ" заповед № РД-14-240 като посочил, че автомобилът е отдаден под наем на "Ес Ти Транс" ЕООД, който притежава лиценз № 7148 от 22.07.2011 г. за международен превоз на товари, валиден до 2016 г., от името и за сметка, на когото превозът е извършван. Приложил договор за наем.

1. На 19.02.2014 г., с Решение № РД-14-240, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на основание чл. 97, ал. 1, предложение последно АПК отхвърлил жалбата.

1. По делото били представени:

а) договор от 2.01.2014 г. между "Ти Ес Транс груп" ЕООД и "Ес Ти Транс" ЕООД за наем на четири броя превозни средства, между които и влекач "МАН 18.463 ФЛС" с регистрационен номер А 3931 МА;

б) посочените в издадените актове документи, в т. ч. и копие на тахографска шайба от 10.02.2014 г.;

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и съдържа изискуемите от закона реквизити. При издаването й органът спазил административнопроизводствените правила. Съдът приел, че по делото са доказани визираните в приложимата правна норма предпоставки. С процесния автомобил е извършван обществен превоз на товари по смисъла на § 1, т. 1 и 2 ЗАвтП установено от пътен лист, тахографска шайба и товарителница, в която е посочен вида на товара. Приел, че е налице и другата предпоставка - автомобилът, с който превозът е извършен, няма издадено заверено копие от лиценз или удостоверение за извършване на превоз на товари. Съдът не кредитирал представения по делото договор за наем, тъй като не кореспондира с останалите доказателства по делото - пътен лист, трудов договор на водача. Не кредитирал и дадените впоследствие писмени обяснения на водача, тъй като същите се опровергават от трудовия му договор. Приел, че представеният договор за наем е частен документ, без достоверна дата, съставен и подписан за двете страни от едно и също лице, което разколебава доказателствената му сила по отношение на момента, в който е сключен, и който не бил представен на контролните органи в момента на проверката в нарушение на чл. 89, т. 4 Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба № 33). Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда от два порока - постановено е при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Единственият довод в подкрепа на тези твърдяни два порока е преценката на съда на представения по делото договор за наем. Касаторът счита, че съдът неправилно ценил това писмено доказателство.

Този негов довод е неоснователен.

След като прецизно установил всички факти по делото съдът анализирал подробно всяко от доказателствата поотделно и всички тях в съвкупност, в т. ч. и процесния договор за наем. Касационната инстанция приема не само за правилни, но и за подробни мотивите на съда, както досежно преценката на доказателствената сила на документа, така и досежно преценката му в контекста на останалите доказателства по делото и не счита за необходимо да преповтаря мотивите му. Само с оглед на довода на касатора считат за необходимо да добави следното:

Писменият договор за наем между "Ти Ес Транс груп" ЕООД и "Ес Ти Транс" ЕООД е частен документ. Като такъв той има формална доказателствена сила, която обвързва съда да приеме, че автор на изявленията в него са посочените лица - всъщност е посоченото лице, тъй като за двете договарящи се дружества договорът е подписан от едно и също физическо лице. Но този факт не се оспорва от касатора. Що се отнася до достоверната дата на този частен писмен документ то не е налице нито едно от визираните в чл. 181, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, за да може съдът да приеме, че сочената в договора дата 2.01.2014 г. е достоверна.

С оглед на това доводът на касатора за неправилна преценка от съда на договора е неоснователен. Договорът, сам по себе си, не доказва сключването му на 2.01.2014 г., а обсъждането му в контекста на всички останали доказателства по делото - трудовия договор на водача на превозното средство, пътния лист, товарителницата, установеното от контролните органи в деня на проверката, в т. ч. нарушението на чл. 89, т. 4 Наредба № 33, по безспорен начин доказват, че на 10.02.2014 г. с товарен автомобил "МАН 18.463 ФЛС" с регистрационен номер А 3931 МА, собственост на касатора, от негово име и за негова сметка е извършен обществен превоз на товари без редовно издаден лиценз или удостоверение за превоз на товари.

С оглед на изложеното доводът на касатора за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Съдът не е допуснал каквото и да било нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите му са подробно и правилно обосновани. При извършена, на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон съдът констатира, че решението е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд