Решение № 9522 от 19.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5834/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агримонт ЕООД, чрез процесуален представител срещу решение 1902 от 24.03.2023 г., постановено по административно дело 3277/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РД-09-155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието и храните /с предишно наименование министър на земеделието, храните и горите / в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи допустими за подпомагане (ПДП) за кампания 2020 г., са останали части от следните заявени за подпомагане от Агримонт ЕООД парцелис идентификатори от ИСАК: 03736-620-1-1, 03736-620-2-1, 03736-621-1-1, 03736-621-2-2, 03736-621-3-2, находящи се в землището на с. Долно Белотинци обл. Монтана. Касационният жалбоподател иска обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба министърът на земеделието и храните чрез процесуален представител, в писмена молба, оспорва същата, като неоснователна, иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора такива. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, след преценка на доказателствата по делото, административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на приложимите норми, съпоставени с описаните писмени доказателства и назначената по делото съдебно техническа експертиза, неоспорена от страните, АССГ е заключил, че административният орган законосъобразно е определил заявените части от парцели като недопустими за подпомагане, като е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Министерството на земеделието и храните създава Система за идентификация на земеделските парцели специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, като данните в тази система се обновяват ежегодно чрез дешифриране компютърно разчитане на актуална цифрова ортофотокарта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверка на място по чл. 37 от наредбата, с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните и се обнародва в Държавен вестник. АССГ правилно е посочил, че в конкретния случай относно критериите за допустимост е приложима Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 29 от 30.03.2018 г., в сила от 30.03.2018 г. изм., бр. 14 от 15.02.2019 г., в сила от 15.02.2019 г., а относно редът за установяването им - Наредба 105 от 22.08.2006 г., въз основа на чл. 15 в приложима редакция, от която следва спазване и на правилата по издадените от министъра на земеделието, храните и горите методика и указания. Следва да се отбележи, че критериите, при които земеделски площи или части от тях се явяват трайно неподходящи за подпомагане са регламентирани в чл. 10, ал. 1 от Наредба 2/2018 г. а именно: когато са заети от дървесна и храстовидна растителност /т. 1/; когато са заети от нежелана растителност орлова папрат, чемерика айлант, къпина, клек, хвойна, аморфа /т. 2/; когато са заети от бързорастящи дървесни видове с кратък цикъл на ротация извън изброените в приложение 1 на Наредба 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (ДВ, бр. 16 от 2015 г.) /т. 3/; когато са заети от сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени /т. 4/. Що се отнася за критериите, по които земеделските площи или части от тях се явяват временно неподходящи за подпомагане, същите са посочени в ал. 2 на същия член, както следва: това са площите, за които в календарната година се установи, че са изоставени - земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност /т. 1/; площите с височина на тревостоя над определени стойности /т. 2/, както и опожарените /т. 3/ и наводнени такива /т. 4/. В процесния случай съгласно дешифрация на цифровата ортофотокарта /ЦОФК/, както и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от областните и общинските структури на Министерството на земеделието, храните и горите, съгласно чл. 15 от Наредба 105 от 22.08.2006 г., административния орган е посочил, като причини за изключване на процесните площи като недопустими за подпомагане, наличието на изоставени земеделски площи, при наличие на неподдържани междуредия и/или тревостой над 0,5 м. Спорният въпрос по делото е дали фактическите констатации, станали причина за изключването на процесните площи от ПДП за кампания 2020 г., са безспорно доказани, респективно дали са налице посочените от касатора хипотези на чл. 9 и чл. 10 от Наредба 2/2018 г. при направения от органа извод за недопустимост. За да изследва този въпрос, административният съд е назначил съдебно - техническа експертиза (СТЕ), със задача да се установи дали съответните площи отговарят на критериите за допустимост, установени в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба 2/2018 г. Решаващият съд е кредитирал експертното заключение и на база на съвкупната преценка на доказателствата по делото е приел, че административният орган е достигнал до правилен извод за недопустимост на площите по посочените от него основания. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АССГ по отношение на твърденията за извършване на специализираните теренни проверки от некомпетентен орган, както и тези за неуведомяването на земеделския производител за тяхното извършване, настоящият касационен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. По изложените съображения, решението на АССГ е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на фактическите и правни изводи на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение