Решение № 10400 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1796/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Пловдив срещу решение 2468 от 20.12.2022 год. постановено по адм. дело 1389/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение 2153-15-164/03.05.2022 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания 3Д-1-15-01102647/22.03.2022 год. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив издадени на Н. Тонев и преписката е върната на директора на ТП на НОИ Пловдив за откриване на приемо-предавателна процедура за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи съгласно чл.6, ал.1, т.4 от Инструкция 5/30.06.2005 год. при спазване на указанията дадени в мотивите на решението. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и присъждане на разноски по делото. Наведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Н. Тонев чрез пълномощник адв. Георгиев в писмена молба оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че са налице условия съдебното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 2153-15-164/03.05.2022 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Н. Тонев в качеството му на управител на ТРАНСЕКСПРЕС ЕООД гр.Пловдив срещу задължителни предписания 3Д-1-15-01102647/22.03.2022 год. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив, с които на осигурителя е вменено задължение чрез управителя да съхранява ведомостите за заплати за периода от 01.01.1971 год. до 31.05.2019 год. и да издава документи за осигурителен стаж и осигурителен доход на основание чл.5, ал.7, т.1 от КСО, както и да изземе от ТРАНСЛОГИСТИКА ЕООД и да съхрани трудовите досиета на работниците и служителите във връзка с удостоверяване категорията на труд на лицата работещи по трудови правоотношения в осигурителя ТРАНСЕКСПРЕС ЕООД. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за установено, че на 01.03.2022 год. Н. Тонев в качеството му на управител на ТРАНСЕКСПРЕС ЕООД подава заявление вх. 4022-15-24#9 до ТП на НОИ Пловдив за откриване на процедура за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи съгласно чл.6, ал.3, т.1 от Инструкция 5/30.06.2005 год. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник /по нататък Инструкция 5/30.06.2005 год./. В заявлението посочва, че дружеството отговаря на условието на чл.6, ал.1, т.4 от Инструкция 5/30.06.2005 год., а именно, че не е прекратил дейност, но не е извършвал дейност от 15.05.2018 год., няма наети лица и не са водени ведомости за заплати, архива на дружеството се намира в други лица и до 24.01.2022 год. е било невъзможно да се удовлетворят молби на 24 осигурени лица. При извършената проверка от страна на контролните органи на ТП на НОИ Пловдив е установено, че съгласно протокол от 24.01.2022 год. от страна на ТП на НОИ Пловдив са приети от ТРАНСЛОГИСТИКА ЕООД само ведомости за заплати за периода м.04.1991 год. до м.05.2019 год. Не са приети наличните запазени трудови досиета на работници и служители. След извършената проверка са издадени процесните задължителни предписания. Същите са оспорени по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ Пловдив, който с обжалваното пред Административен съд Пловдив решение 2153-15-164/03.05.2022 год. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. С постановеното решение Административен съд Пловдив е отменил като незаконосъобразно решение 2153-15-164/03.05.2022 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания 3Д-1-15-01102647/22.03.2022 год. От първоинстанционния съд е формиран извод, съобразно който са налице предпоставките по чл.6, ал.1, т.4 от Инструкция 5/30.06.2005 год. за откриване на приемо-предавателна процедура за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудово-правни документи, тъй като осигурителят не е прекратил дейност, но не е извършвал такава през повече от една календарна година и има риск осигурените лица да не могат да удостоверят осигурителните си права, с оглед на това, че дружеството няма достъп до трудовоправните документи, които са в държание на друго дружество. Наличието на първата предпоставка е безспорно установена по делото-ТРАНСЕКСПРЕС ЕООД не е с прекратена дейност и не е извършвало дейност след 15.05.2019 год. Втората предпоставка също е налице, тъй като е установено, че контролните органи са в обектива невъзможност да извършат проверка на осигурителния стаж и доход на лица при осигурителя ТРАНСЕКСПРЕС ЕООД. От друга страна е установено с протокол от 24.01.2022 год., че освен предадените ведомости за заплати в сградата на ТРАНСЛОГИСТИКА ЕООД са налични и запазени трудови досиета, които обаче не са иззети от служителите на НОИ. От протокола е видно, че управителят на ТРАНСЕКСПРЕС ЕООД няма свободен достъп до тези документи, тъй като същите се съхраняват в сградата на друго дружество. След подробен анализ на доказателствата в съвкупност и поотделно решаващият съд приема, че са били налице всички предпоставки за откриване на приемо-предавателна процедура за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудово-правни документи съгласно чл.6, ал.1, т.4 от Инструкция 5/30.06.2005 год., а оспорените административни актове са издадени при липса на предпоставките обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, поради което решението на директора на ТП на НОИ Пловдив за потвърждаване на задължителните предписания е материално незаконосъобразно. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение напълно споделя изводите на Административен съд Пловдив, поради което не намира основание да ги преповтаря и препраща към тях съгласно нормата на чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. Административният орган е следвало да съобрази установените по преписката факти и обстоятелства и да приложи нормата на чл.6, ал.1, т.4 от Инструкция 5/30.06.2005 год., тъй като са били налице всички предпоставки за откриване на приемо-предавателна процедура за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудово-правни документи. С издаването на задължителните предписания се вменява задължение на управителя на ТРАНСЕКСПРЕС ЕООД да изземе и съхрани трудовоправните документи без да се държи сметка, че същите не се намират в държание на същия, а са в сграда на друго дружество, до която управителят няма достъп. При издаване на задължителните предписания не е действано в интерес на осигурените лица, предвид евентуалната възможност същите да не могат да бъдат изпълнени. В интерес на работниците и служителите на ТРАНСЕКСПРЕС ЕООД е цялата налична трудовоправна документация да се съхранява в ТП на НОИ Пловдив, където вече са иззетите ведомости за заплати, за да може безпроблемно лицата да се снабдяват с документи за осигурителен стаж и доход. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски на ответника по касация Н. Тонев следва да бъде уважено като основателно. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява като неоснователно. Въз основа на представените доказателства за реалното извършване разноските за възнаграждение за един адвокат се определят в размер на 300 лева като следва да възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пред. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение