Решение № 6462 от 15.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Родюкова, чрез пълномощник адв. Й. Дамбулев, против решение 65 от 12.01.2023 г., постановено по адм. дело 885/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата й против решение 16/121/06032/3/01/04/03, с изх. 01-6500/9518#13 от 01.03.2022 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което й е наложена финансова корекция в размер на 2991,62 лв., във връзка с неизпълнение на финансовите показатели, заложени в бизнес плана по сключен договор за подпомагане по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. Осъдена е и да заплати на ДФЗ сумата в размер на 300 (триста) лева разноски по водене на делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с материален закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ, в представена молба, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Б. Митев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за евентуална прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Р. Родюкова против решение 16/121/06032/3/01/04/03, с изх. 01-6500/9518#13 от 01.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ3), с което й е наложена финансова корекция в размер на 2991,62 лв., във връзка с неизпълнение на финансовите показатели, заложени в бизнес плана по сключен договор за подпомагане по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от ПРСР за периода 2007-2013 г. Административният съд е преценил като законосъобразен оспорения административен акт и е отхвърлил подадената жалба. За да стигне до този правен извод съдът е установил, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, при спазване на изискването за посочване на кореспондиращи си фактически и правни основания. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и оспореното решение е постановено при спазване на материалния закон. Съдът е приел, че подпомагането на Р. Родюкова е процедирано по реда на Наредба 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Модернизиране на земеделските стопанства от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. Посочил е, че съгласно мотивите на решение 11027 от 02.11.2021 г. по адм. дело 3853/2021 г. по описа на Върховния административен съд, за приложима в случая е приета разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Нова ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), както и че неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план като основа за допускане на процесното подпомагане, е одобрен индикатор за изпълнение на проекта. Изложено е, че между страните не е спорно, че за две пълни финансови години - 2017 г. и 2018 г., ползвателят е реализирал приходи в по-ниски размери от заложените в бизнес плана като част от сключения договор за финансова помощ - не е реализирал прогнозните стойности на заложените в бизнес плана приходи от продажби на продукция сливи-сорт Стенлей. Неоснователно според Административен съд Пловдив жалбоподателката твърди, че няма задължение да спазва горепосочения показател, като се е мотивирал с разписаното в т. 4. 18 и т. 4. 33 от сключения между страните договор 16/121/06032 от 12.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ. Изложил е и мотиви, че преценката за икономическа жизнеспособност изисква преценка на реализираните доходи от дейността за всяка година от срока на договора, а не на идейното предложение на бизнес плана или на добивите от реколтата за съответната година, в каквато насока е възражението в жалбата. Посочил е, че е без значение фактът, че за част от проверяваните години има изпълнение от и над 100% от заложените количества плодове. Действително, приходите са прогнозна стойност, но след като са обвързани с проекта, не може да бъдат игнорирани, защото представляват индикатори за изпълнението му. Непостигането заложения финансов резултат дори на 50% съставлява неизпълнение и на самия проект. За неоснователни са приети и твърденията на жалбоподателката за влошена икономическа обстановка, както и, че процесния акт по налагане на финансова е постановен след изтичане на срока за образуване на административно производство по издаването му. По отношение на размера на определената за възстановяване безвъзмездна финансова помощ, съдът е приел, че съответства на т. 30 от приложение към раздел І Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Според съда правилно с оспорения акт е определена финансова корекция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ по договора, като е отчетено, че по повод издаден АУПДВ е заплатена сумата от 2991,62 лв. и с обжалвания акт като дължима сума е посочена - 0,00 лв. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Изложени са подробни обстоятелствени, свързани със спорния въпрос мотиви. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, която не е необходимо да се преповтаря. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства (по делото е приета неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза), обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Основното оплакване в касационната жалба, а именно, че съдът неправилно е приел, че давностния срок за извършване на административни процедури по корекции или установяване на задължения е изтекъл, е неоснователно. Изложените мотиви от касатора, че мониторинговия период по сключения между бенефициера и ДФЗ договор е изтекъл на 12.08.2019 г., тоест преди образуване на производство по издаване на оспорения административен акт не се споделят от настоящия съдебен състав. В случая се касае за нарушение на договора, установено в рамките на мониторинговия период - посредством извършена проверка на място през 2018 г. Тъй като договорът е сключен на 12.08.2014 г., а проверка на място е в периода 10.12.2018 г. 11.12.2018 г., тя е в рамките на петгодишния мониторингов период. Датата на образуването на административното производство не касае мониторинговите проверки. Тя може да има отношение към давността на налагане на финансова корекция, която в случая не е изтекла, тъй като е налице нейното прекъсване с предходното административно производство. Напълно съответни на приложените по преписката доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че в случая по безспорен начин от административния орган е установено, че за три пълни финансови години 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са реализирани приходи в размер на 13 259.50 лв., което представлявало изпълнение в размер на 33,35 % спрямо заложените в производствената програма 39 753,30 лв. за съответните години. Недостигането на финансовите показатели, заложени в бизнес плана е с продължителност една финансова година. Настоящият състав приема, че изложеното води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията. В случая е установено, а и не се оспорва от касатора, че за 2017 г. от заложените в бизнес плана приходи в размер на 39 753,3 лева са реализирани 13 259,5 лева, което представлява 33,35 % от заложените приходи (установено е и от вещото лице, изготвило експертизата). От приложимите норми, който съдът подробно е описал, договора, бизнес плана и от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на Р. Родюкова. Налице е неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството й. Неизпълнението на финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства. Настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на административния орган и на съда, че е извършено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, в който случай е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в не обсъждане на възражението му, че в оспорения административен акт са цитирани два договора (от 2014 г. и от 2015 г.), а в представената административна преписка, липсва договор от 2015 г. В случая съдът от фактическа страна е установил, че между ДФЗ и Р. Родюкова е сключен договор за подпомагане 16/121/06032 от 12.08.2014 г. по мярка 121 Модернизиране на земеделски стопанства от ПРСР 2007 - 2013г., предмет на който е Създаване на 49 декара сливова градина със система за капково напояване. Закупуване на специализирана земеделска техника в землището на [населено място] махала, общ. Калояново, обл. Пловдив, по който е изплатена субсидия в размер на 59 832,39 лв. на 04.03.2015 г. Установил е и неизпълнение от страна на бенефициера именно на този договор. Не обсъждането от страна на съда, че на страница 3 от решението за налагане на финансова корекция е посочен договор от 2015 г., по никакъв начин не може да се приеме, като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да доведе до отмяна на съдебното решение. Още повече, че в случая посочването на договор от 2015 г., явно се дължи на техническа грешка, тъй като такова посочване се установява само на едно единствено място в решението за налагане на финансова корекция. Изводите си административният орган е направил, като е мотивирал неизпълнение на договор за подпомагане 16/121/06032 от 12.08.2014 г., който договор се намира по преписката и който съдът е обсъдил. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател и при липсата на данни за допуснати нарушения по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, съдебното решение следва да се остави в сила, като правилно. Предвид изхода от спора е неоснователно искането на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски за производството. От ответника такива не са претендирани. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,