Решение № 13928 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7618/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница - Пловдив, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. С. Симеонова, против Решение 2965/07.05.2024 г., постановено по адм. дело 5302/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия OGL - FOOD TRADE LEBENSMITTELVERTRIED GMBH) е отменено Решение РТД 3000-1053/18.05.2022 г./32-161311, издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници , и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. С последното в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1 076,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът излага твърдения за законосъобразно проведено административно производство и за аргументираност при постановяване на решението на митническия орган. Наведени са доводи, че административният орган е изследвал търговските отношения между вносителя и верига Лидл , а също и обстоятелството, че Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия продава на загуба, като при съобразяване еднообразието на сделките при вноса и късата верига за доставки обосновано, според касатора, не е била приета за коректна и достоверна декларираната при вноса висока покупна цена в Турция като база, въз основа на която да изчисли митническата стойност (МС). Направено е позоваване на решение по дело С 308/19 и на Директива (ЕС) 2019/633, чиято цел била да се защитят по слабите партньори във веригата за доставки от по силните големи стопански субекти (търговските вериги). В подкрепа на твърденията на касатора е цитирана съдебна практика по разгледани пред ВАС спорове между същите страни. В заключение жалбоподателят моли Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, чрез своя процесуален представител - адв. Г. Горанов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в становище. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 350,00 лева съгласно представен списък с разноските и доказателства за заплащането им. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение РТД 3000-1053/18.05.2022 г./32-161311, издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници , с което на основание чл. 29 във връзка с чл. 19, ал. 7 от ЗМ, чл. 74, § 5, ал. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, е отказано освобождаване на представеното от Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, в качеството му на вносител по митническа декларация (МД) с MRN 21BG003010031436R2, обезпечение в размер на 1 237,79 лева и същото е задържано като плащане на вносни мита. Според фактическите констатации на митническия орган, възприети и от първоинстанционния съд, Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, в качеството си на вносител, подава пред МБ Свиленград МД с MRN 21BG003010031436R2 от 20.10.2021 г., с която декларира под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление стоки пресни лимони с код по КН 0805501010, с нето тегло 14 064 кг., с произход от Турция и с декларирана МС в размер на 25 719,55 лева, преизчислена в евро на 100 кг. 93,50 евро/100 кг. Прието е за установено, че определената от Европейската комисия (ЕК) за дата 20.10.2021 г. стандартна вносна стойност (СВС) за пресни лимони с произход Турция, е 51,90 /100 кг. Тъй като декларираната МС е с повече от 8% от определената стандартна вносна стойност, на основание чл. 75, § 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 вносителят е представил обезпечение в размер на 1237,79 лева, представляващо размер на митото, което той би платил при определената за деня СВС. Установено е също така, че с писмо с рег. 32-333498/21.10.2021 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на МД, е длъжно да представи доказателства, че стока 1/3 пресни лимони е реализирана на пазара на ЕС при условията, потвърждаващи коректността на декларираната вносна МС. В отговор, с молба с вх. 32-370790 от 19.11.2021 г. Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, чрез пълномощника си Ренус България ООД , представя доказателства на какви цени са продадени стоките от тази партида 118 евро/100 кг., а с молба вх. 32-370830 от 19.11.2021 г. и с молба 32-9872 от 11.01.2022 г. пълномощникът на дружеството представя допълнително: документи, свързани с плащането към турските производители, справка-декларация по ЗДДС за м. 10.2021 г. с дневници за покупки и продажби и др. Според установяванията на митническите органи за частта от стоката с общо нето тегло 2 400 кг., продадена за цена 118 /100 кг., която е по-висока от тази на придобиване, преизчислена на 104,44 /100 кг. митническите органи са приели в решението, че е представено удовлетворяващо митническо доказателство за условията за освобождаване, поради което част от внесения за стока 1/3 депозит, преизчислен на 211,23 лева е бил освободен. За останалата част от стока 1/3 пресни лимони с общо нето тегло 11 664 кг. е прието, че продажната цена е по-ниска от цената им на придобиване, поради което е намерено, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване, като в резултат е счетено, че внесеният депозит в размер на 1026,56 лева следва да бъде задържан за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891. Възпроизведено е и заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза (СИЕ), според което договорената и реално платената цена е именно декларираната при вноса. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за доказателствата, които трябва да се представят от вносителя според Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз, способите за освобождаване на представено обезпечение и т. н. 2. Посочено е, че въпреки че в конкретния случай стоката един вид лимони е декларирана в една МД, с код по КН: 0805501010 и произход Турция, в една партида, с митническото решение органът е разделил партидата на две части, като под 1 е оставена част от партидата с описание лимони жълти пресни - 2 400 кг. в 276 щайги и е създадена нова стока 4 от същата стока пресни лимони - 11 664 кг., със същия код по КН и същия произход. Прието е също така, че едната част е продадена на цена от 118 евро/100 кг, която е по по-висока от цената на придобиване, а втората (стока 4) е продадена на цена от 88 евро/100 кг. - по - ниска от цената на придобиване, ведно с допълнителните разходи. 3. Съдът е приел, че разделянето на партидата внесени стоки на две отделни части (наричани в решението партиди ) и третирането им по различен начин е в противоречие с цитираната разпоредба на чл. 73, б. а от Делегирания регламент. Освен това е прието, че липсват изложени мотиви от органа какви са причините за разделянето на партидата на две части, за всяка от които е наличен различен диспозитив. Този подход на митническите органи е възприет от съда като противоречащ на изискването за доказване и оценка на партидата внесени стоки съгласно изискването на чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент. 4. Доколкото според съда нарушението на материалния закон е свързано с въпрос, предоставен на преценката на административния орган, е прието, че преписката следва да бъде върната на митническите органи за произнасяне съобразно мотивите в съдебния акт. В тази връзка и предвид факта, че не може безспорно да се установи дали административното производство е започнало по инициатива на митническия орган, предвид представените с молби от 19.11.2021 г. и от 11.01.2022 г. от дружеството документи по опис и предявено искане за възстановяване на депозита по посочената МД, е прието, че разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК в конкретния случай не намира приложение. 5. В заключение съдът е направил извод, че отказът за освобождаване на внесеното обезпечение по втората стока 4, е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. Така постановеното решение е валидно, и допустимо и правилно. Както правилно посочва и съда, правната уредба на вноса на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, посочени в решението му. Относимо за процесния казус е решение от 21.09.2023 г. по дело С 770/21 г. на СЕС. С цитираното решение е дадено тълкуване на чл. 75, § 5 от Делегирания регламент за допълване на Регламент 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, като е изследван сходен внос от Турция и последващата му продажба на територията на ЕС Румъния. В решението на СЕС са изложени мотиви, че за целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за плодове и зеленчуци в чл. 181 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г. е предвиден механизъм входна цена , която се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита. Следва да бъде посочено, че тези мита са толкова по високи, колкото по ниска е стойността на вноса. В т. 61 от решението е прието, че чл. 75, § 5 от Делегирания регламент изисква правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза, да бъде потвърдено в зависимост от условията за освобождаване на партидата, съгласно определението на това понятие в чл. 73, б. а от Делегирания регламент, а не с оглед на продажбите на митническата територия на Съюза на стоки, които не са част от посочената партида. Няма спор между страните по делото, че дружеството вносител е декларирало под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление стоки - пресни лимони с произход от Турция, с нетно тегло 14 064 кг., код по КН 0805501010 и декларирана митническа стойност в размер на 25 719,55 лв., преизчислена в Евро/100 кг. на 93,5 Евро/100 кг., определената от ЕК за деня входна цена е 51,9 евро/100 кг., т. е. несъответствието е повече от 8 %, което е основание за внасяне от дружеството на обезпечение. Декларирано е и приложението на метода по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. На основание чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за процесния внос е платено обезпечение в размер на 1 237,79 лева. Въз основа на представените от дружеството доказателства, потвърждаващи коректността на декларираната МС съгласно изискванията на чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент е прието, че за част от партидата по стока под 1, с нето тегло 2 400 кг. в 276 щайги, са налице условията за освобождаване на предоставеното обезпечение, поради което част от внесения депозит, преизчислен в размер на 211,23 лева, е освободен. За останалото количество от партидата по стока 1 от пресни лимони с общо нето тегло 11 664 кг. е прието, че представените доказателства не потвърждават коректността на декларираната митническа стойност, създадена е нова стока 4 и внесеното за това количество обезпечение, преизчислено в размер на 1 026,56 лева, на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 е задържано за заплащане на вносно мито. Процесната стока е декларирана в една митническа декларация, с един код по КН и е с произход Турция, поради което е от една партида. В тази връзка, правилен и в съответствие с даденото в чл. 73, б. а от Делегирания регламент определение за партида е достигнатият от първоинстационния съд извод за незаконосъобразно разделяне на процесните стоки от една партида на две части. Към така обособените от митническия орган две части са приложени различни критерии и са приети противоречиви решения - за първата част по отношение на стока 1 с нето количество 2 400 кг. депозитът е освободен, а за втората част, със създаването на нова стока 4 с нето количество 11 664 кг. е постановен отказ за освобождаване на обезпечението. Безспорно този подход на митническите органи е в противоречие с изискването на чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент за доказване на обстоятелството, че партидата е освободена съгласно условията, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и в този смисъл първостепенният съд правилно е приел, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно и е уважил искането на дружеството за неговата отмяна. Обжалваното решение съответства и на съдебната практика на Върховния административен съд, Първо и Осмо отделение по адм. дела 2494/2022 г., 4805/2024 г., 3277/2024 г., 6307/2024 г., 7468/2021 г., 5355/2024 г., 5211/2024 г., 4785/2024 г., 6993/2024 г., 5859/2024 г. и др. В допълнение следва да бъде посочено, че цитираната от касатора съдебна практика по разгледани пред ВАС спорове между същите страни, е неотносима. Съдебните решения по сочените дела са постановени при сходни фактически установявания, но в нито едно от тях не е установено, че при вноса декларирана под един номер в МД с едно количество и описание стока е разделена според това на каква цена е продадена. След като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия разноски за касационната инстанция съгласно приложените на л. 28 от настоящото дело списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплащането им, а именно - фактура за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева, намираща се на л. 29. Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,