Решение № 14900 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6796/2011 г.

Решение № 14900 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6796/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК във връзка с чл. 323, ал. 4 ЗСВ. Образувано е по касационна жалба на Милен Иванов Глушков от гр. Нови пазар срещу решение № 5005 от 11.04.2011 г. по адм. дeло № 15912/2010 г. по описа на Върховния административен съд - седмо отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Висшият съдебен съвет, моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът - административният ръководител - окръжният прокурор гр. Шумен, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5005 от 11.04.2011 г. по адм. дело № 15912 от 2010 г. Върховният административен съд - седмо отделение, е отхвърлил жалбата на Милен Иванов Глушков от гр. Нови пазар срещу решение по т. 43 от протокол № 44 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.11.2010 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от 10 месеца". Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Правилно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че окръжният прокурор е компетентен по смисъла на чл. 321, ал. 1, т. 2 ЗСВ да внесе предложение за дисциплинарно наказание на районните прокурори от обхвата на съответната окръжна прокуратура, в т. ч. и на административните им ръководители, какъвто е бил Глушков към момента на иницииране на дисциплинарното производство. Съгласно чл. 136, ал. 1 ЗСВ (ред. ДВ, бр. 33/2009 г.), в състава на окръжните прокуратури са и районните. Според чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ, предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор или следовател, в т. ч. и административен ръководител или заместник на административен ръководител, може да се прави от съответния административен ръководител. Следователно цитираната законова норма е ясна и недвусмислена и не отговаря на даденото й от касатора тълкуване. Окръжният прокурор отговаря на това изискване. Неоснователен е и доводът за разликата в длъжностното качество, в което Глушков е привлечен към дисциплинарна отговорност и качеството, в което е наложено наказанието. Това е така, защото в хода на дисциплинарното производство е настъпила промяна, при която лицето е престанало да има качеството на ръководител, но е продължило да бъде магистрат. В решението на Висшия съдебен съвет е посочена актуалната му длъжност. Трансформацията на длъжностното качество в хода на дисциплинарното производство не се е отразила на правото му на защита. Дисциплинарното наказание е по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, а не по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ - освобождаване от длъжност като административен ръководител. В мотивите към обжалваното решение са разгледани извършените от Глушков нарушения. Правилно съдът е посочил, че е налице забава на максимално допустимите срокове по чл. 234, ал. 1 и чл. 242, ал. 3 НПК и касае производства, които са продължили в досъдебната фаза 7 години, 12 години и 11 години. В някои случаи следствените действия са били разпоредени и проведени след изтичане на давността и извън срока по чл. 234, ал. 1 НПК, с което са събирани негодни доказателствени средства и безсмислено е удължавана висящността на наказателствените производства. Тези изводи, както и този, че извършените дисциплинарни нарушения са тежки с оглед на изискванията на закона за бързина и движение на делата в разумен срок, посочени в чл. 22 НПК, напълно се споделят от този петчленен състав на Върховния административен съд. Независимо, че нарушенията са тежки, Висшият съдебен съвет е наложил санкция по чл. 308, ал. 1, т. 3 3СВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от 10 месеца, което означава, че са били взети предвид и смекчаващите вината обстоятелства. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел също така, че изричното непосочване на формата на вината от Висшия съдебен съвет е несъществено нарушение. Очевидно се касае за нарушения при проява на небрежност като форма на вина. Предвид изложеното в настоящите мотиви, касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, II колегия,