Решение № 6203 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 71/2016 г.

Решение № 6203 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 71/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 87/25.11.2015 г. по административно дело № 137/2015 г., Административен съд - Търговище е: 1) отменил заповед № 1473/17.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище, с която на В. И.а С. от гр. Търговище е отказана целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. поради неживеене на посочения от нея адрес в подадената молба-декларация; 2) разпоредено е връщане на преписката на административния орган - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище, за ново произнасяне при спазване на нормите на чл. 27 от ППЗСП (Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане); 3) осъдил Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище да заплати на В. И. С. направените по делото разноски в размер на 10 лв., съставляващи внесена държавна такса. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от В. И. С. в частта му, с която преписката е върната на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Търговище за ново произнасяне при спазване нормите на чл. 27 от ППЗСП. Касаторът моли решението да бъде отменено като неправилно в атакуваната му част, защото не е било необходимо да се връща преписката до ДСП - Търговище за извършване на нова проверка, след като е очевидно и безспорно от представените доказателства, че В. С. живее на постоянния си адрес и отговаря на всички критерии за отпускане на търсената целева помощ за отопление. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на първоинстанционното съдебно решение и недопустимост на касационната жалба, поради което предлага тя да бъде оставена без разглеждане. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и при наличие на правен интерес от оспорване на атакуваната част на решението. За жалбоподателката поначало съществува правен интерес за постановяване на съдебен акт при условията на чл. 173, ал. 1 от АПК, поради което постановеният такъв при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК се явява неблагоприятен за нея и при условията на чл. 210, ал. 1 от АПК поражда правният й интерес да обжалва този диспозитив на съдебното решение, с който е разпоредено административната преписка да се върне на органа. След като провери решението в спорната му част (в останалата част то е влязло в сила и не следва да бъде коментирано) по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира частичната касационна жалба за неоснователна. Противно на твърдяното от касатора, след отмяната на оспорения пред него индивидуален административен акт Търговищкият административен съд правилно съобразно чл. 173, ал. 2 от АПК е разпоредил изпращане на преписката на компетентния да се произнесе по нея административен орган със съответните задължителни указания (адекватно формулирани както в диспозитива, така и в мотивите на проверяваното решение) по тълкуването и прилагането на закона. Независимо от това какво е установено по казуса в хода на съдебно-административния процес, в случаи като процесния първоинстанционният административен съд не разполага с материална компетентност да извърши дължимата преди произнасяне по молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление проверка по реда на чл. 27 от ППЗСП, в рамките на която се извършва социална анкета от социален работник в дома на търсещото социална помощ лице, социалният работник изготвя социален доклад и се прави предложение за отпускане или отказ на търсената помощ. Социалният работник, който следва да извърши тази анкета и да изготви доклада, е служител в администрацията на местно компетентната Дирекция "Социално подпомагане", в случая на ДСП - Търговище. Издаването на заповед за отпускане (респ. за отказ да се отпусне) на целева помощ за отопление съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г., в случая е в прерогативите на директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на търсещото помощта лице (в случая това е ДСП - Търговище) - т. е. естеството на акта и процедурата по издаването му не позволяват съдът да го издаде и да реши по този начин въпроса по същество. В такива случаи решението на съда след отмяна на акта за изпращане на преписката на компетентния административен орган безспорно е част от правомощието му по чл. 173, ал. 2 от АПК. Съдът не е административен, а правораздавателен орган, и не може в случая да замести отменения акт със своето решение на административния въпрос, предмет на отменения акт, защото съдът няма правомощието да се произнесе вместо органа по субективното материално право. Касае се за хипотеза, в която естеството на въпроса не позволява решение по същество от съда, защото актът трябва да е задължително издаден от компетентния орган, и то след задължително извършване преди това на определено административно-производствено действие, без което издаването на акта е невъзможно. Отпускането на целева помощ за отопление не може да се извърши направо от съда, нито пък съдът разполага с материално-правна компетентност да осъществява проверки по реда на чл. 27 от ППЗСП, като извършва социална анкета и изготвя социален доклад. Естеството на административния акт и изискването на специалния закон задължават директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане" да се произнесе мотивирано с писмен акт по искането за отпускане на целева помощ за отопление, с което е сезиран, като изследва наличието или липсата на необходимите предпоставки за уважаването му. Изложеното обуславя извода, че решението на първоинстанционния съд в атакуваната му с касационната жалба част е правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,