Решение № 4150 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2923/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас срещу решение 28394/30.12.2024 г. по адм. дело 3633/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решениe 32-737445/13.02.2024г., издадено от директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба са релевирани оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поставен при нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Наведени са доводи, че с оглед събраните в хода на административното производство доказателства, безспорно се установяват предпоставките за определяне на нова митническа стойност на декларираното МПС. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени атакуваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът-Е И Д ИНВЕСТ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Тодоров, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението, както и да му се присъдят разноските по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Възведените с касационната жалба възражения на касатора са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била законосъобразността на Решениe 32-737445/13.02.2024г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952I20X Зг. във връзка с чл. 144, ш р. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е определена митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение по МД с MRN 21BG001008034520R6/27.04.2021 г., в размер на 5505,87 лв. За да отмени решението на митническия орган административният съд е счел, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Решаващият състав е споделил извода на митническите органи досежно наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от МКС. Съдът е формирал извод, че митническите органи не са спазили процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74 §3 от Регламент 952/2013г. за определяне на митническата стойност на процесния внос. Според съда липсват мотиви, отнасящи се за неприложимостта на вторичните методи по чл. 74, т.2, б. а- г от регламента, което обуславя незаконосъобразността на издадения от митническите органи административен акт. Решението е правилно. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Основателно решаващият състав е счел, че съмненията в декларираната договорна стойност са основани на доказателствата, събрани в административното производство по линия на международното сътрудничество. Полученият отговор представлява годно доказателство за извършените от него действия по проверка на автентичността на изпратените за проверка документи и официален свидетелстваш документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Доколкото дружеството не е оспорило така посочената стойност, съдът счита, че наличието на основателни съмнения е доказано от митническия орган при спазване изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и че съмненията относно декларираната стойност на стоката са обосновани на база официално издадени документи. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на първостепенния съд, че митническата стойност на стоката е определена в нарушение на чл. 74, § 3 от МК. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИСЗА по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове изключването им, както правилно посочва и първоинстанционния съд. Правилно съдът е формирал извод, че митническият орган незаконосъобразно е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на процесните леки автомобили представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Действително митническите органи са изложили мотиви, с които са отхвърлени резервните методи за определяне на митническата стойност на леките автомобили, но така посочените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Също така липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката, поради което незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. При тези съображения, правилно съдът е приел, че митническият орган необосновано и недоказано е достигнал до извод, че резервните методи се явяват неприложими и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят сторените и надлежно претендирани разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,