Решение № 15731 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2009 г.

Решение № 15731 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е образувано по касационна жалба на Перекли Димитров Костов от гр. Пловдив и по частна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив. И двете жалби са подадени в установените от закона срокове от надлежни страни и са процесуални допустими. С касационната жалба на Перекли Димитров Костов от гр. Пловдив се иска отмяна на решение № 461 от 13.04.2009 г. по адм. дело № 2010 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против решение № 276 от 12.09.2008 г. на Директора на РУСО - Пловдив. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - необоснованост, неправилно прилагане на т. 67 и т. 70 от ПКТП (отм.), нарушения на съдопроизводствени правила. С частната жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, се иска отмяна на определение № 1249 от 08.06.2009 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, след като разгледа подадените жалби по същество, прие следното: 1. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Перекли Димитров Костов от гр. Пловдив против решение № 276 от 12.09.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5102224569 от 11.04.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието по чл. 68, ал. 3 от КСО за сбор от осигурителен стаж и възраст не по-малко от 100. За да постанови решението си, първоинстанционният съд законо- съобразно е приел, че положеният от касатора труд в Зърнено-фуражния комбинат - Пловдив на длъжност "шлосер" през периода 20.08.1984 г. - 31.12.1984 г. и на длъжност "автомонтьор" през периода 01.01.1985 г. - 24.04.1990 г. не попада в хипотезите на точки 52б, 53б и 66и от ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г.), поради което не може да бъде зачетен от втора категория. Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че Зърнено-фуражният комбинат е бил в структурата на ДСО "Фуражна промишленост" и не е изпълнявал специализирани дейности за техническа поддръжка на механизацията в селското стопанство. Съгласно вписванията в трудовата книжка лицето е работило като шлосер по ремонт на машини и съоръжения и като автомонтьор, вид на дейност - промишленост. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и нарушение на съдо- производственото правило за изясняване на всички факти по спора, са неоснователни. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка относно изпълняваната от лицето работа с оглед осъществяваната от предприятието икономическа дейност. Неоснователно се твърди, че първоинстанционният съд е приложил неправилно т. 70 от ПКТП (отм.). Предложението на предприятието по коя точка и буква от ПКТП следва да се зачете описания в удостоверение обр. УП 1 трудов стаж не е задължително за административния орган, който е длъжен да извърши самостоятелна преценка за категорията на труда въз основа на представените документи. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправната норма на т. 70 във вр. с т. 52б и т. 53б от ПКТП (отм.). Разпоредбата на т. 52б от ПКТП (отм.) обхваща труда на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. Касаторът безспорно не е полагал труд непосредствено в селскостопанското производство, поради което разпоредбата на т. 52б от ПКТП (отм.) не може да бъде приложена. Положеният труд като шлосер и автомонтьор в Зърнено-фуражен комбинат е изцяло извън уредените от т. 53б от ПКТП (отм.) хипотези: ръководители на полети в летищата София, Варна и Бургас; работници, пряко участвуващи в ремонта и поддържането на трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползуване, железния път на трамваите, трамвайната и тролейбусната ел. контактна мрежа; инженерно-технически състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участвуващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща техника и перонна механизация. Предвидено е конкретните професии да се определят по списък, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта. Изпълняваната работа като шлосер и автомонтьор в предприятие на фуражната промишленост не е съпоставима по характер и условия на трудова среда на работата в ремонтните звена, обслужващи дейността на трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползуване, железния път на трамваите и пр. Законосъобразно съдът не е назначил съдебно-техническа експертиза за съпоставяне условията на труд в транспортните предприятия, изброени по-горе и в зърнено-фуражното предприятие. Разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.) се отнася до труда на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника. Недопустимо е по пътя на разширителното тълкуване разпоредбата да се прилага и по отношение на труда на работниците и служителите от раздел IV от правилника. Посочената от касатора разпоредба на т. 66и от раздел IV на ПКТП (отм.) е неотносима към изпълняваните от него длъжности в Зърнено-фуражния комбинат - Пловдив. Те не могат да бъдат причислени към длъжностите на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството или на механизатори в селското стопанство. Следва да се отбележи, че в записа на разпоредбата са включени длъжности на работници, непосредствено заети в производството на комбинирани фуражи, но не и длъжности от обслужващите основното производство звена. По изложените съображения посочените касационни основания не са налице и обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Перекли Димитров Костов от гр. Пловдив против решение № 276 от 12.09.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5102224569 от 11.04.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, следва да бъде оставено в сила. 2. Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение Административен съд - Пловдив е оставил без уважение искането на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив за изменение на постановеното решение в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приложил правилно чл. 143, ал. 4 от АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение при осъществена защита от юрисконсулта на съответния административен орган. При наличие на изрична разпоредба на АПК, уреждаща отговорността за разноски, е недопустимо субсидиарно прилагане на разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,