Решение № 16430 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4908/2011 г.

Решение № 16430 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4908/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби на ЕТ"Развитие-Иван Маринов", със седалище в гр. Долни Дъбник, срещу Решение № 209/21.02.2011 г., постановено по адм. д. № 13/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 150900024/30.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Плевен, потвърден с Решение № 210/25.05.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит на основание чл. 63, вр. чл. 6 ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 03.2003 г. в размер на 5 995 лв. и начислени лихви за забава в размер на 4 689 лв. по фактури, издадени от "Импал" ЕООД. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на закона, обосноваващо отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. В. Търново в представен писмен отговор по касационната жалба излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, в настоящия тричленен състав, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмета на разглеждане пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 150900024/30.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В. Търново, потвърден с Решение № 210/25.05.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит на основание чл. 63, вр. чл. 6 ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 03.2003 г. в размер на 5 995 лв. и начислени лихви за забава в размер на 4 689 лв. по фактури, издадени от "Импал" ЕООД. От данните по делото се установява, че за същия ревизиран период - м. 03.2003 г. е бил издаден ДРА № 1585/05.02.2004 г., с който е отказан данъчен кредит в същия размер на 5 995 лв. по същите данъчни фактури, издадени от "Импал" ЕООД, който е бил прогласен за нищожен с решение № 469/06.12.2007 г. по адм. д. № 201/2007 г. на Окръжен съд - В. Търново. Решението е постановено в съответствие с указания, дадени в отменително решение № 4407/04.05.2007 г. по адм. д. № 7528/2006 г. на Върховния административен съд, във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 129, ал. 3 ДОПК и съобразно издаденият от данъчен орган ДАПВ № 480/29.05.2003 г. с възстановен за периода 01.12.2002 г. - 31.03.2003 г. ДДС в размер на 6 127, 23 лв. След прогласяване на първоначалния ДРА за нищожен, е възложена на основание чл. 112 и 113 ДОПК нова данъчна ревизия за същия данъчен период - м. 03.2003 г. със ЗВР № 800925/05.11.2008 г., изменена със ЗВР № 900024/12.01.2009 г., издадени от началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП-гр. Плавен, която ревизия е приключила с издаването на РА, предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд. За да приеме, че оспорения РА е законосъобразен и да отхвърли жалбата срещу него, първоинстанционният съд в обжалваното съдебно решение е тълкувал разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, след изменението на текста, ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г. и е приел, че същата е относима както за АПВ издадени след изменението на текста, така и към ДАПВ и АПВ, издадени до изменението на текста. Решението е неправилно. Безспорно установено по делото е, че за същия данъчен период - м. 03.2003 г. има издаден Данъчен акт за прихващане или връщане /ДАПВ/ № 480/29.05.2003 г., издаден по реда на чл. 112 от Данъчния процесуален кодекс, отменен в сила до 31.12.2005 г. За периода 01.12.2002 г. - 31.03.2003 г. на едноличния търговец с този акт е възстановен ДДС в размер на 6 127, 23 лв. Същите е издаден и влязъл в сила преди изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ бр. 108/19.12.2007 г. Процесният ДАПВ има характер на влязъл в сила индивидуален административен акт, поради което данъчната ревизия за този период по ЗДДС (отм.) е можела да бъде възложена само по реда на чл. 133 - 134 ДОПК и съответно издателят на РА да бъде определен единствено от териториалния директор на НАП. В случая издателят на РА е определен от друг орган по приходите - началник сектор "Ревизии и проверки", което е довело и до материална некомпетентност на издателя на РА. Преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/07 г. влезлите в сила ДАПВ по ДПК (отм.) се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Съобразно изричното уреждане на института на данъчния акт в ДПК (отм.), като приравнен на РА, при влязъл в сила такъв акт, ревизия може да бъде извършена само по реда на чл. 115 - 116 ДПК (отм.) или по чл. 133 ДОПК, а не по общия ред на чл. 112 ДОПК, каквато е била извършената ревизия. Ревизията за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила акт, приравнен на РА по ДПК (отм.), може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК, който е териториалният данъчен директор. В случая, ревизията е била възложена по общия ред на чл. 112 ДОПК, със заповед за възлагане, издадена от началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП-гр. Плавен, т. е. от орган при липса на материална компетентност да възлага ревизии по чл. 133 ДОПК, вследствие на което РА, с който е приключила тази ревизия е издаден от орган по приходите, определен от орган при липсата на материална компетентност за това, поради което процесният РА е нищожен. Като е приел РА за валиден акт и се е произнесъл по същество, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се обяви за нищожен Ревизионен акт № 150900024/30.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Плевен, потвърден с Решение № 210/25.05.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит на ЕТ"Развитие-Иван Маринов, на основание чл. 63, вр. чл. 6 ЗДДС (отм.), за данъчен период м. 03.2003 г. в размер на 5 995 лв. и начислени лихви за забава в размер на 4 689 лв. по фактури, издадени от "Импал" ЕООД. При този изход на делото на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски, които видно от приложените вносни бележки са за държавни такси за първата и втората инстанция, общо в размер на 75 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,