Решение № 14242 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2010 г.

ВАСVI отделение24.11.2010 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 59 от 15.03.2010 г. по адм. дело № 34 по описа за 2010 г. на Ямболския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 32/29.12.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 1340/23.11.2009 г., издадено от началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол", с което Цанка Иванова Куртева и Цвятко Иванов Цветков, и двамата от гр. Ямбол, са задължени да внесат сумата 767.52 лв. (главница 344.30 лв. и лихви 423.22 лв.). ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол, да заплати на Цанка Иванова Куртева от гр. Ямбол деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 150 лв. ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол, да заплати на Цвятко Иванов Цветков от гр. Ямбол деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 150 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14242 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Цанка Иванова Куртева и Цвятко Иванов Цветков, и двамата от гр. Ямбол, против решение № 59 от 15.03.2010 г. по адм. дело № 34 по описа за 2010 г. на Ямболския административен съд, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 32/29.12.2009 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Ямбол. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 110, ал. 1 и чл. 115, ал. 2 от КСО, чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, чл. 113, ал. 1 от Закона за здравето. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в законо- установения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Ямболския административен съд е решение № 32/29.12.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 1340/23.11.2009 г., издадено от началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол" на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет от 13.11.2009, с което Цанка Иванова Куртева и Цвятко Иванов Цветков в качеството им на членове на ЛКК по урология при "ДКЦ № 1 - Ямбол" ЕООД са задължени да възстановят причинените от тях щети на ДОО с общ размер 767.52 лв., от които 344.30 лв. представляват изплатени обезщетения за временна неработоспособност на Тодор Георгиев Събев въз основа на болничен лист № 8321633/21.07.2004 г., отменен с ЕР № 2608/25.09.2009 на ТЕЛК за общи заболявания - Ямбол, и 423.22 лв. - лихви. Решението на Ямболския административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Изводът за материална законосъобразност на оспорените актове не се подкрепя от извършена цялостна преценка на събраните по делото доказателства и е необоснован. На основание чл. 110, ал. 1, точка 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) лекарите, участващи в състава на лекарските консултативни комисии, са носители на задължение за възстановяване на причинените от техните действия щети на държавното обществено осигуряване, произхождащи от неправомерно извършени осигурителни разходи за парични обезщетения за временна неработоспособност въз основа на отменени впоследствие болнични листове. От фактическа страна е установено, че осигурителният разход за сметка на ДОО в размер на 344.30 лв. (справка - л. 23) е бил извършен от "В и К" ЕООД, гр. Ямбол, за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на осигуреното лице Тодор Георгиев Събев за времето от 21.07.2004 г. - 20.08.2004 г. въз основа на болничен лист № 8321633/21.07.2004 г. Безспорно е обстоятелството, че осигуреното лице е било в тежко здравословно състояние в резултат от онкологично заболяване, обуславящо загуба на работоспособността през периода 21.07.2004 г. - 20.08.2004 г. Болничният лист е издаден при действието на Наредбата за експертизата на работоспособността (НЕР), в сила до 10.06.2005 г. Няма данни за извършено обжалване на болничния лист от заинтересуваните лица по реда и в сроковете на отменения чл. 16 от КСО, в сила до 1.01.2005 г. На основание действащия към тази дата чл. 17 от КСО и на действащия след това чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за здравето ограничава правомощието на горестоящите органи на медицинската експертиза да изменят или да отменят по своя инициатива неправилни решения на по- долустоящите органи в тримесечен срок от постановяването им. Експертно решение № 2608 от 25.09.2009 г. на Териториалната експертна лекарска комисия при МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД, гр. Ямбол, с което е отменен болничен лист № 8321633/21.07.2004 г., е издадено при липса на материална компетентност за преразглеждане законосъобразността на болничния лист. Нищожността на необжалваните административни актове подлежи на констатиране в рамките на косвения съдебен контрол. Следва освен това да се отбележи, че ТЕЛК се е позовала на процесуално нарушение по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР), която влязла в сила на 11.06.2005 г. след издаването на болничния лист. В хода на съдебното производство РУ "Социално осигуряване" не е оспорило твърдението на лекарите от ЛКК, че болничният лист е бил издаден на 19.07.2004 г., когато пациентът се е явил за преглед, но е входиран в книгата за регистриране на издадените болнични листове на 21.07.2004 г., т. е. първия ден на временната неработоспособност. Това обстоятелство се потвърждава и от посочения в самия болничен лист регистрационен № 9396/21.07.2004 г. Гореустановените обстоятелства водят до извода, че в разглеждания случай не е налице основанието по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 67 от 2003 г.) за ангажиране отговорността на лекарите от ЛКК в качеството им на орган на медицинската експертиза на работоспособността за причинени от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. Държавното обществено осигуряване не е претърпяло щети, защото осигурителният разход за негова сметка е бил извършен основателно за заплащане на парично обезщетение на осигурено лице, което е било във временна неработоспособност поради тежко заболяване и е ползвало разрешения му отпуск. Болничният лист, удостоверяващ състоянието на временна неработоспособност, не е бил отменен с валидно административно решение на ТЕЛК, издадено по реда и в сроковете по отменения чл. 16 от КСО или чл. 113 от ЗЗдр. След като не е налице настъпил вредоносен резултат, причинен от противоправно и виновно поведение на органите на медицинската експертиза, не е налице и основанието по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за търсене на имуществена отговорност. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и подлежат на отмяна. Като е отхвърлил подадената жалба, Ямболският административен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и следва да бъде решен по същество, като оспорените актове бъдат отменени. Следва да бъде уважено искането на двамата жалбоподатели в първоинстанционното производство за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1