Решение № 8 от 4.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1052/2012 г.

Решение № 8 от 4.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1052/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска Производството е по реда на чл. 47, ал. 1, т. 1 и 4 ЗМТА. Образувано е по искова молба вх. № 1690/1.02.2012 г. на С. С. П., действаща лично и със съгласието на своя попечител П. Ж. П., чрез процесуалния пълномощник адв. Хр. Д., с правно основание чл. 47, т. 1 и 4 ЗМТА за отмяна на решение от 28.01.2011 г. по арб. дело № 355/2010 г. на АС при "Стопанска асоциация", [населено място]. С арбитражното решение, П. е била осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2279,19 лв., дължима по силата на сключен между страните договор за кредит от 28.01.2009 г., както и сумата 59,80 лв. обезщетение за забава за времето от 1.03.2009 г. до 12.11.2010 г. и законна лихва върху главницата, начиная от 18.11.2010 г. до окончателното и изплащане. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърдения на ищцата, че тъй като същата е поставена под ограничено запрещение, сключеният от нея договор за кредит от 29.01.2009 г., по който се твърди неизпълнение е недействителен и е налице основание по т. 1 на чл. 47 ЗМТА - хипотеза на недееспособност, предвид и психиатричната експертиза по делото, в която било упоменато, че П. е била в състояние на продължително разстройство на съзнанието и не е могла да разбира свойството и значението на извършеното от нея. Поддържа се и нарушение на процедурните правила при образуване на арбитражното дело и във връзка с уведомяването на страната за заседанията на арбитражния съд. Ответникът оспорва иска, твърдейки, че същият е недопустим, предявен след тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Позовава се не само на връчването на препис от арбитражното решение - 2.03.2011 г. /искът е предявен на 1.02.2012 г./, но и на уведомяването на длъжника за изпълнителното производство, предвид получена покана за доброволно изпълнение на 10.10.2011 г. Според ответника, искът следвало да бъде отхвърлен и поради неговата неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведените от ищеца основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в настоящото производство, приема за установено следното: По допустимостта на иска е налице задължително за настоящия състав определение по ч. т. д. № 694/2012 г., II т. о. По основателността на исковата претенция: Не е налице основанието по т. 1 на чл. 47 ЗМТА, тъй като към момента на сключване на договора /респ. на арбитражното споразумение/ същата не е била недееспособна. Договорът, по който се твърди неизпълнение, е бил сключен на 29.01.2009 г., а съдебният акт, на който се основава защитата на ищцата - Решение № 154/10.02.2010 г. е влязло в сила на 9.03.2010 г. по гр. д. № 450/2009 г., респективно решение за я. ф. г. № 1303/8.11.2010 г., влязло в сила на 1.12.2010 г., с които С. С. П. е била поставена под ограничено запрещение; съответно Удостоверение от 28.04.2010 г. от органа по настойничество и попечителство при район "Приморски", [община], за назначаване на съпруга й - Ж. П. за нейн попечител, /като документът е със срок на валидност до 3.05.2012 г./. Съдебният акт по чл. 339 ГПК няма обратно действие и до влизането му в сила лицето се счита за дееспособно. Решението има конститутивно правно действие от момента на влизане в сила, поради което извършените правни действия от лицето до поставянето му под ограничено запрещение са валидни. След като договорът е сключен на 29.01.2009 г., а решението е влязло в сила на 10.02.2010 г., не сме пред хипотеза на недееспособност /ограничена/, поради поставяне под ограничено запрещение - основание по чл. 47, т. 1 ЗМТА. При това в т. 8 от диспозитива на ППВС № 5/79 г. е посочен редът за защита срещу извършени правни действия от такова лице преди влизане в сила на решението за поставяне под запрещение. Ирелевантно е съдържанието на психиатричната експертиза, приложена по гр. д. № 450/2009 г. на В., тъй като в съдебния акт за поставяне под запрещение, в частта му формираща сила на пресъдено нещо, не се сочи период, от който се счита, че запретеният се намира в посоченото състояние. По основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА. Оплакванията са основателни, предвид изпращането на съобщения до страната в арбитражното производство, както към момента на размяна на книжа - искова молба и доказателства, за датата на насрочено арбитражно заседание, така и към момента на съобщаване за решението и за възможността в срока по чл. 48 ЗМТА да се предяви искова молба. Към момента на предявяване на исковата молба пред АС при Стопанска асоциация, [населено място] - 18.11.2010 г., П. е била поставена под ограничено запрещение и по отношение на извършваните от нея съдопроизводствени действия е правно важимо правилото на чл. 28, ал. 2 ГПК, съгласно което ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласие на попечителя. Или за редовното известяване на ответницата по иска в арбитражното производство е следвало, наред с нея, да бъде известен и попечителя и -П. Ж. П., което в случая не е било сторено. Вярно е, че участието на попечителя гарантира интересите на ограничено запретения, в качеството му на страна в процеса, поради което невписването и неуведомяването на попечителя води до извод за ненадлежно връчване на съобщението за предявяване на иска и за определяне на арбитър, както и за датата на арбитражното заседание. Или поддържаното нарушение на процедурните правила при образуване на арбитражното дело и във връзка с уведомяването на страната за заседанията на арбитражния съд е основателно. Несъмнено е, че макар и конвенционален, арбитражният процес е подчинен на конституционно прогласените и международно приетите принципи на равенството на страните и правото им на участие и защита в производството по делото, които, като израз на състезателното начало, са основополагащи за действащия в страната правов правопорядък. Предвид изложеното, като счете, че са налице основания за отмяна на арбитражното решение на визираното по-горе основание по чл. 47, т. 4 ЗМТА, ВКС, състав на Търговска колегия