Решение № 13569 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8890/2016 г.

Решение № 13569 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8890/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. против Решение № 1471/01.07.2016 г., постановено по административно дело № 3685/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000815001459-091-001/17.08.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 531/13.11.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., с който на Д. Т. З. е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2010 г. в размер на 2 081,36 лева главница и следващите се лихви за забава в размер на 915,15 лева. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съдебния състав, мотивирали го да отмени ревизионния акт, като се твърди, че по делото са събрани доказателства, установяващи основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а именно данни за укрити от ревизираното лице доходи. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт М. М., която с писмена молба, депозирана по делото моли жалбата да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Ответникът по касационната жалба, Д. Т. З. оспорва касационната жалба чрез писмен отговор, в който изразява доводи в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставен в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като постановеното решение е съобразено с установените факти, с приложимия закон и с константната за случая съдебна практика. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Твърдението, съдържащо се в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е напълно лишено от конкретика, такива не се установяват от настоящата инстанция, поради което се явява неоснователно. Неоснователен е доводът и за необоснованост на съдебния акт. Съдебният състав подробно и аргументирано е анализирал събраните по делото доказателства, извършил е съответните фактически установявания, въз основа на които е възприел правните изводи, мотивирали го да отмени процесния акт. Не се установиха и нарушения на приложимия материален закон. Правилен, като съответен на установените по делото факти е изводът на съда за това, че в случая приходните органи не са установили по безспорен начин наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, даващи им право да проведат ревизионното производство по особения ред. Облагането по този ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, установени с надлежните доказателствени средства. В този смисъл, съдът се е позовал на Решение № 12/27.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., с което е бил отменен предходен ревизионен акт в частта за установяванията на задължения за годишен подоходен данък за 2010 г. и преписката е върната на приходните органи, като им е указано да се съберат доказателства за пазарната цена на услугите по регистрация на моторни превозни средства, които е извършвало лицето. Както правилно е отбелязал съдебният състав, при повторната ревизия тези указания не са били спазени, респективно не са събрани доказателства за размера на получения от лицето доход, платен от румънски граждани за всяка отделна сделка, като получената информация е следвало да се съпостави с обичайните пазарни цени на търговци, извършващи същата услуга на територията на гр. Д.. Приходните органи са приели по предложение, че стойността на всяка една от сделките, извършени от Д. Т. З. е 50 лева, като за този си извод са се позовали на писмо с вх. № 73521/11.12.2010 г. на ОД на МВР гр. Р. Това писмо обаче е било събрано още в хода на предходната ревизия, като очевидно решаващият орган е счел, че същото не установява релевантните факти по надлежен начин, след като е отменил ревизионния акт именно с мотива, че не са събрани доказателства, установяващия стойността на услугите, извършени от ревизираното лице през 2010 г. На следващо място ревизиращият екип се е позовал и на практика по други подобни ревизии, но в ревизионния доклад и в ревизионния акт не е посочено кои са тези други конкретни случаи, както и как са приключили след административното и съдебното обжалване на издадените ревизионни актове. Освен това, ревизираното лице е подало Годишна данъчна декларация за 2010 г. с вх. № 0800003817/24.03.2011 г. за придобити доходи през този период, като е декларирана годишна данъчна основа в размер на 1 986,64 лева. Предвид, казаното по-горе относно неустановения размер на реализираните от лицето доходи от извършените от него услуги по регистрация на МПС на румънски граждани, следва да се приеме, че от страна на приходната администрация не е доказано по безспорен начин, че Д. З. е получил доходи, които се различават от вече декларираните с годишната му данъчна декларация. Съобразено е и заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което липсва акт или каквато и да е регламентация, установяваща размера на цената на услуги, идентични с извършените от данъчно-задълженото лице. Това заключение, както и липсата на доказателства относно точния размер на реализираните през 2010 г. приходи, е довело до законосъобразния извод, възприет от съда, а именно, че недоказано се явява твърдението за това, че ревизираното лице е получило доходи, които да са различни от декларираните, респективно те да не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за този период. На следващо място, правилен е изводът на съда, за това, че паричният баланс за периода е изготвен от приходните органи в нарушение на чл. 15 и чл. 17 ЗДДФЛ, които регламентират годишен характер на облагането с данък по чл. 48 ЗДДФЛ на физическите лица, така, че обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК да се констатират като резултат за целия отчетен период, който е данъчната календарна година. Вместо това, е използван незаконосъобразен подход, като са избрани по-кратки периоди в рамките на календарната година за установяване на недостига на парични средства, като разлика между приходите и разходите, извършени от лицето. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. Независимо от този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство, се явява неоснователно, тъй като не са представени доказателства за действително извършени такива. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение