Решение № 4314 от 25.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2006/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от В. Е. В. чрез адв. Колев срещу решение 2462/23.12.2024 г., постановено по адм. дело 347/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт Р-03000823007569-091-001/02.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна и потвърден с Решение 99/27.06.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-03000823007569-091-001/02.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна и потвърден с Решение 99/27.06.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.19 от ДОПК за ангажирането на отговорността на жалбоподателя за задължения на дружеството, на което същият е бил управител и едноличен собственик. Данъчните органи правилно са обосновали отговорността на В. Е. В. като такава по реда на чл.19 ал.2 от ДОПК. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че в ревизионния доклад са изложени фактически и правни мотиви за ангажирането на отговорността му по реда на чл.19 ал.1 от ДОПК. В издадения на 14.12.2023 г. протокол за установяване на факти и обстоятелства за реализирането на отговорност по чл.19 от ДОПК за задълженията на АЗИЗАЛЕООД гр. Добрич е отразено, че на проверяваното лице В. Е. В. може да се търси отговорност по реда на чл.19 ал.2 от ДОПК. Действително, в мотивите са разгледани поотделно евентуалните хипотези на чл.19 ал.1 от ДОПК и чл.19 ал.2 от ДОПК, но впоследствие е направен извод, че в случая търсената отговорност следва да бъде по реда на чл.19 ал.2 от ДОПК, доколкото са установени нейните предпоставки. В издадения на 02.04.2024 г. ревизионен акт, а и в обжалваното решение от 27.06.2024 г. е коментирана единствено отговорността на В. Е. В. по реда на чл.19 ал.2 от ДОПК. Затова са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита и същият не знае пред отговорност в коя от хипотезите на чл.19 от ДОПК е изправен. Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 14 783, 04 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,