Решение № 185 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3234/2013 г.

Решение № 185 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3234/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] с управител С. К., чрез адв. Е. Х., за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр. д. № 2783/12 г. С решението е уважен предявеният от П. М. срещу дружеството - молител иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като е обявен за окончателен сключеният между страните, съответно като купувач и продавач, договор за продажба на движими вещи - товарен автомобил и ледогенератор, срещу цена от по 3 500 лв. за всяка вещ. Молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Намира, че представените с молбата: докладна записка, обяснения на ищеца М. и на П. И. по преписка № 8287/11 г. на Районна прокуратура - [населено място] и протокол за разпит на последния по образуваното досъдебно производство № 169/12 г. на 3-то РУ "Полиция", [населено място], са нови писмени доказателства от значение за делото. С тях молителят / в качеството му на пострадал в досъдебното производство/ се е запознал при предявяване на разследването на 14.01.13 г., след постановяване на въззивното решение. Ответникът по молбата П. М., чрез адв. Б., я оспорва като недопустима и неоснователна. Претендира разноски по списък, удостоверени с вносна бележка на "Р." от 29.04.13 г. ВКС на РБ намира молбата за допустима - формално се установява, че разследването е предявено на посочената по-горе дата и считано от нея тримесечният срок по чл. 305, т. 1 ГПК е спазен. Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следното: Част от представените доказателства - докладна записка и обяснения на П. И. / управител на дружеството, представлявал го при сключване на предварителния договор/ и купувача П. М. по пр. № 8287/11 г. на РП - [населено място], съставени през 2011 г. не са нови. Преписката е образувана по жалба на дружеството, чрез управителя К., както се сочи в отговора на исковата молба и в молбата за отмяна. То е запознато с материалите по нея, събрани към проведеното на 5.03.12 г. съд. заседание, видно от представеното постановление на ОП - П. от 28.02.12 г., с което по жалба на дружеството е отменен отказът да се образува досъдебно производство по преписката и от изявлението на адв. Х. за знание на извършените действия и данните по преписката, направено в о. с. з. пред първата инстанция на л. 43-46 от делото. Молителят като ответник по иска е могъл да представи тези доказателства по делото, вкл. като изиска преписката чрез съда и да поиска разпит на бившия управител П. И. като свидетел по делото, както е поискал това за друго дало обяснения по преписката лице - св. П.. Съгласно ППВС № 2/77 г.: "по смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Член 231, б. "а" ГПК / сега чл. 303, т. 1 ГПК/ не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица". По тези съображения не е ново писмено доказателство по см. на чл. 303, т. 1 ГПК и протоколът за разпит на П. И. в досъдебното производство от 24.08.12 г. Освен това, протоколът не съдържа данни от значение за делото, за което е възразил и ответникът по молбата. Свидетелят П. И. твърди, че страните са сключили процесния договор /това е прието и в решението на ОС/, а сегашният управител на ответното дружество К. е съставил договора и е знаел за него към сключването му / което е без значение с оглед констатираното от ОС, че при сключване на договора дружеството - продавач е редовно представлявано от управляващия го към този момент П. И./. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение