Решение № 7932 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 625/2018 г.
ВАСII отделение13.06.2018 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3099 от 03.05.2017 г. постановено по адм. дело № 7030/2015 г. на Административен съд С. - град, второ отделение, 32-ри състав, В ЧАСТТА МУ, с която делото като преписка е изпратено на началника на СГКК - С. за ново произнасяне. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част. ОСЪЖДА "М. Е. - 2008" ООД, гр. С., с ЕИК *********, да заплати на област - С., юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 /двеста/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7932 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 625/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "М. Е. - 2008" ООД, гр. С., представлявано от управителя Д. Б. Б., чрез пълномощнища му - адв. Петрова, срещу решение № 3099 от 03.05.2017 г. по адм. дело № 7030/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена Заповед № 18-11173/14.08.2014 г. на началника на СГКК - С., като незаконосъобразна и делото като преписка е изпратено на органа за ново произнасяне. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради необоснованост, както и присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Ответникът: Областен управител на област С., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Петрова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: началника на СГКК - С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: кмета на р-н "Витоша", СО, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: В. Х. С., редовно призована, също не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Областен управител на област- С., срещу Заповед № 18-11173/14.08.2014 г. на началника на СГКК - С., издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР, с която е одобрено изменението на на КККР на гр. С., одобрена със заповед от 02.12.2010. на ИД на АГКК, състоящо се в: 1/ Нанасяне границите на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134.1936.1380 в съответствие с границите на ПИ 671, кв. 5 по РП на м."ж. к."Гърдова глава", р-н "Витоша, съгласно Заповед № РД-57-186/28.10.2005 г. на Областен управител на област С.; 2/ Нанасяне на нови обекти в КККР: ПИ с идентификаткор 68134.1936.1380, с площ 595 кв. м., собственост на "М. Е.-2008" ООД, на оснсование нот. акт № 189/2008 г. на СВ-С.; ПИ с идентификаткор 68134.1936.1381, с площ 620 кв. м., собственост на Столична община - без документ за собственост, Държавата - на основание Акт за частна държавна собственост /АЧДС/ № 149/2012 г. на СВ-С.; и В. Г. В. - носител на право на строеж, на основание нот. акт № 152/2004 г. на СВ-С.; 3/ Заличаване на обекти в КККР: ПИ с идентификатор 68134.1936.671, с площ 1215 кв. м.; Предприетото изменение е по заявление на ответното дружество - "М. Е. - 2008" ООД. Съдът, след като е установил фактите, е извел изводи за незаконосъобразност на заповедта, на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Приел е, че органът е допуснал съществено нарушение на чл. 26 и чл. 35 АПК, тъй като не е уведомил заинтересованите лица и по-конкретно Държавата, в лицето на Областния управител на област С., на когото е предоставено правото на стопанисване и управление върху процесния държавен имот с идентификатор 68134.1936.671, за откритото производство по изменение на КККР на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР и съответно не им е дал възможност да ангажират доказателства, поради което актът е издаден при неизяснени факти и обстоятелства. При преценката за съответствие на акта с материалния закон е приел, че същият е нарушен, тъй като при изменението на КККР по чл. 54, ал. 2 ЗКИР / ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в КККР въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Съдът е отчел, че в случая е налице такъв спор за материално право между държавата, като собственик на ПИ с идентификатор 68134.1936.671 по АЧДС от 2012 г. и "М. Е.-2008" ООД, чийто имот с проектен номер 1380 попада в границите на първия, поради което преди да бъде разрешен изменението е било недопустимо. Решението е правилно, в частта, с която оспорената заповед на началника на СГКК-С. е отменена и неправилно, в частта, с която делото, като преписка е върнато на органа за ново произнасяне. В отменителната част обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. От данните по делото е установено, че предмет на процесното изменение е ПИ 671 по КККР на гр. С. от 2010 г., който отговаря на имот пл. № 671 по КП от 1997 г., за който с ЧИРП от същата година са отредени два парцела УПИ VIII-671 и УПИ IX-671, на мястото на УПИ VIII-671, кв. 5 по РП от 1982 г. Установено е, че АЧДС № 08021/25.07.2012 г. има за предмет същия този ПИ 671, с площ 1215 кв. м., отговарящ на ПИ 671 по КККР от 2010 г., идентичен на УПИ VIII-671 и УПИ IX-671, кв. 5 по плана от 1997 г., респ. на УПИ IX-212, кв. 5 по плана от 1959 г./частично изменен през 1960 г./. Съгласно неоспореното заключение на СТЕ, имотът на касатора по нот. акт № 189/2008 г. е част от ПИ 671 по КККР от 2010 г. /оцветен на скица-приложение № 1 към заключението в син цвят/, отговарящ частично на УПИ VIII-671 по РП от 1997 г., с площ от 595 кв. м. С оспорената заповед ПИ 671 се заличава, като на негово място се нанасят два нови обекти на кадастъра, а именно: ПИ с проектен номер накрая 1380, на името на "М. Е.-2008 " ООД, на основание заповед от 28.10.2005 г. на ОУ на област - С. и нот. акт № 189/2008 г.; и ПИ, с проектен номер 1381, с площ 620 кв. м., на името на държавата /на основание АЧДС от 2012 г./, на СО - без документ за собственост и на В. В. - носител на право на строеж с нот. акт № 152/2004 г. СВ-С.; От заключението на СТЕ и скицата-проект на изменението на КККР е видно, че новообразувания ПИ 1380 попада в източната част на съществуващия ПИ 671 и е част от него, за който имот в цялост държавата, респ. Областния упавител, притежава АЧДС № 08021/25.07.2012 г. При тези данни изводите на съда, че спрямо заявения за попълване имот - част от ПИ 671, която част възлиза на 595 кв. м., е налице непълнота и грешка в КККР на гр. С., м."ж. к."Гърдова глава", по смисъла на § 1, т. 16 от ДР ЗКИР, са правилни. Правилни са обаче и другите изводи на съда, че спрямо тази част е налице спор за материално право между държавата и дружеството - заявител, поради установеното застъпване на площи и граници между двата имота - ПИ 671 и имот с проектен номер 1380, с което държавата, чрез областния управител, не е съгласна. По аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР при наличието на такъв спор за материално право органът дължи произнасяне след разрешаването му по общия исков ред от гражданския съд въз основа на влязлото в сила решение, придружено от проект за изменение, по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Издаването на процесната заповед за изменение на КККР преди този спор да бъде разрешен по общия исков ред обуславя незаконосъобразността й. Като е достигнал до същия извод и е отменил заповедта като незаконосъобразна съдът е постановил правилно решение, което в тази част следва да се остави в сила. В частта, с която делото, като преписка е върнато на органа за ново произнасяне решението е неправилно и подлежи на отмяна. Делото се връща на органа за ново произнасяне на основание чл. 173, ал. 2 АПК, когато след отмяната на акта, органът дължи постановяване на друг акт по същество на заявлението. В случая обаче органът не може да се произнесе по същество с друг акт, тъй като за издаването му е налице пречка - наличие на спор за материално право, който не е от компетентността на административния орган. Поради отсътвие на хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, обжалваното решение в посочената част следва да бъде отменено. При този изход по спора на касатора не се дължат разноски. Такива следва да бъдат присъдени на област - С., за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение