Решение № 7651 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4581/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. И. Н. от гр. Пазарджик, действаща чрез пълномощника адвокат Кръстев, срещу решение 1229 от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело 26/2025 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Н. против решение 1012-12-347#3 от 23.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-12-01757665 от 18.11.2024 г. на контролен орган при ТП на НОИ Пазарджик; 2) осъдена жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По съображения, относими към касационните основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен и вместо него да се постанови нов такъв, с който се отмени и решението на ръководителя на ТП на НОИ - Пазарджик от 23.12.2024 г., потвърждаващо задължителните предписания от 18.11.2024 г., като незаконосъобразно. Претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Пазарджик, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Манева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се остави в сила. Възвежда и искане да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага подложеният на касация съдебен акт да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното: При извършване на проверка по разходите на ДОО от контролните органи на НОИ, приключила с констативен протокол КП-5-12-01756185/13.11.2024 г. е установено, че А. И. Н. се е регистрирала като самоосигуряващо лице свободна професия, чрез подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице образец (ОКД-5), в която е декларирала, че ще се осигурява като самоосигуряващо лице с ЕИК 181191646, считано от 08.08.2024 г. От същата дата Н. е декларирала, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука професионална болест и безработица. При проверка в Търговския регистър е установено, че А. И. Н. се е регистрирала като компютърен специалист с КИД 2008 Компютърно програмиране от 09.08.2024 г. с ЕИК 181191646. За седалище и адрес на управление е вписано: област Пазарджик, община Пазарджик, град Пазарджик, [улица], ет. 1, а за местоизвършване на дейността град Пазарджик, [улица], ет. 2. Административният орган е посочил, че данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО се използват за изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи от ДОО. Представянето на данните в НАП става с декларации, които се подават по ред, определен в Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. При извършената проверка на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО е установено, че за А. Н. са подавани данни като самоосигуряващо се лице с код за вид осигурен 12, както следва: за месец 08.2024 г. 6 работни дни с осигурителни вноски в клетка 16.1 и 11 дни във временна неработоспособност за сметка на ДОО в клетка 16.2, първи ден в осигуряването 08.08.2024 г., осигурителен доход 254.45 лв.; за месец 09.2024 г. 19 работни дни във временна неработоспособност за сметка на ДОО в клетка 16.2; осигурителен доход 0.00 лв. При извършената проверка на внесените осигурителни вноски по параграф за самоосигуряващо лице 550402 е установено, че за А. Н. са внесени осигурителни вноски за месец 08.2024 г. в размер на 46.56 лв. По данни от Регистър трудови договори и Регистъра на осигурените лица е установено, че при самоосигуряващото се лице А. Н., ЕИК 181191646, няма наети лица по трудови правоотношения. По данни от регистрите на НОИ е констатирано, че със справка с вх. Р 14-12-000-00-0014857623 от 13.09.2024 г. за А. Н. е представено удостоверение-приложение 9 към болничен лист Е20242656837 за периода от 16.08.2024 г. до 26.09.2024 г. с причина за временна неработоспособност майчинство за 42 календарни дни, в който е посочена дата на термина 01.09.2024 г. и дата на раждане: [дата]. На 17.10.2024 г. с писмо изх. 1056-12-403#1 от А. Н. са изискани документи, доказващи извършваната от нея дейност договори за извършени услуги; документи доказващи плащане на извършени услуги; документи за придобита квалификация. На 22.10.2024 г. с писмо вх. 1056-12-403#2 е получено писмено обяснение от А. Н., че в периода от 08.08.2024 г. до 16.08.2024 г. не е имала приходи от дейността си като Компютърен специалист и че няма сключвани договори с клиенти. Към обяснението е приложен сертификат за придобита квалификация за компютърни умения. При така описаната информация контролният орган е констатирал, че А. Н. се е регистрирала като самоосигуряващо лице свободна професия с ЕИК 181191646 с намерението да предлага услуги, като Компютърен специалист, но извършването на този вид дейност не може да бъде доказано. За периода от 08.08.2024 г. до 16.08.2024 г. (датата на раждане на дете) за лицето са подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с 6 отработени дни с осигурителни вноски. В хода на проверката не са представени фактури, договори, банкови преводи и други документи, доказващи извършване на дейност като компютърен специалист, която да е основание за осигуряване. Вследствие на това и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени задължителни предписания ЗД-1-12-01757665 от 18.11.2024 г. за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО като самоосигуряващо се лице с код за вид осигурен 12 за периода от 08.08.2024 г. до 30.09.2024 г., поради това, че А. Н. не отговаря на изискванията, визирани в чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Предписанията са оспорени от адресата им по административен ред пред директора на ТП на НОИ Пазарджик, който с атакуваното пред първоинстанционния съд решение от 23.12.2024 г. ги е потвърдил. В мотивите си горестоящият административен орган е изложил установените факти по случая, обсъдил е подробно представените от жалбоподателката доказателства и нейните възражения, и е приел, че липсват данни за реално осъществявана трудова дейност от нейна страна, поради което тя не отговаря на определението за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Същото не страда и от твърдяните от касаторката пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд Пазарджик, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Съдебният акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касаторовите доводи за противното са неоснователни. Обосновано въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба досежно неприемането на представените договори за извършени услуги като доказателство за извършвана от жалбоподателката дейност. Както е посочено в решенията и на съда, и на директора на ТП на НОИ Пазарджик, тези договори представляват частни документи без достоверна дата, които не са били представени, когато първоначално са поискани от административния орган, а едва след издаването на процесните задължителни предписания. Документите с достоверна дата, с които са извършени плащанията по въпросните договори, са от 28.11.2024 г. и 27.11.2024 г., тоест издадени са значително по-късно от процесния период, попаднал в обхвата на проверката. Съгласно чл. 181, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК частните документи нямат достоверна дата и за разлика от официалните, нямат обвързващата доказателствена сила по чл. 179 от ГПК. Тези документи, съгласно чл. 180 от ГПК, нямат и материална доказателствена сила, освен ако не съдържат неизгодни за издателите им факти. За тях не се прилага презумпцията за достоверност, включително и по отношение на посочената дата, която съществува при официалните документи. Извън посоченото следва изрично да се отбележи и това, че на 22.10.2024 г. в хода на административното производство в писмено обяснение, подписано с КЕП, Н. е декларирала, че в периода от 08.08.2024 г. до 16.08.2024 г. не е имала приходи от извършваната от нея дейност на компютърен специалист, и че периодът преди излизането й в болничен е бил твърде кратък за намирането и сключването на договори с клиенти. В този контекст в случая без значение е верността на казаното в съдебно заседание от разпитаната като свидетел нейна счетоводителка, че тя е съхранявала електронния подпис на жалбоподателката и тя е написала и подписала горецитираното писмено обяснение. Това е така, защото тежестта на доказване, че е осъществявала дейност съобразно регистрацията си като самоосигуряващо лице, е върху Н., която не е успяла да обори констатациите на контролните органи на ТП на НОИ Пазарджик и да докаже извършването на каквато и да било дейност в релевантния за казуса период 08.08.2024 г.- 30.09.2024 г., която да е основание за нейното осигуряване. От горното се налага извод за правилност на преценката на съда, че с частните документи, от които жалбоподателката черпи права, не може да се обоснове трудова дейност. Следователно първоинстанционният съд обосновано и материално законосъобразно е споделил извода на административните органи, че в процесния период жалбоподателката не е осъществявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице и законосъобразно й е било предписано да се заличат подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице за периода от 08.08.2024 г. до 30.09.2024 г. С оглед изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните искания на касаторката за отмяна на оспорения от нея съдебен акт и на потвърденото със същия административно решение, няма основание да бъде уважена и акцесорната й претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. За осъществената защита от юрисконсулт пред касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, на ТП на НОИ - Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, платимо от касаторката. Този размер е справедлив и обоснован и е определен по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност от представляващия страната юрисконсулт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,