Решение № 14886 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11188/2011 г.

Решение № 14886 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11188/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 7547 от 31.05.2011 г., постановено по административно дело № 10547 по описа на Върховния административен съд за 2010 г., тричленен състав от Седмо отделение на ВАС е отхвърлил жалбата на "Алианц Банк България" АД гр. София против решение № 159/09.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), и осъдил "Алианц Банк България" АД гр. София да заплати на Комисия за защита от дискриминация разноски по делото в размер на 150 лева. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Алианц Банк България" АД, ЕИК 128001319, чрез пълномощника адв. Петров. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, допълнителни аргументи в подкрепа на което са изложени от повереника на касатора в проведеното по делото съдебно заседание. Ответната по касация Комисия за защита от дискриминация чрез процесуалния си представител юрк. Бозева оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна и за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно. Ответниците по касация Петър Илиянов Кичашки от гр. Видин и РДНСК - Видин не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на Втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд, е решение № 159 от 09.07.2010 г. по преписка № 244/2009 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, с което е: 1) установено, че при осъществяване на своята дейност "Алианц Банк България" АД е поддържало и продължава да поддържа в момента архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до сградата на "Алианц Банк България" АД, находяща се на територията на гр. Видин, ул. "Бдин" № 8, което в съответствие с чл. 5 от ЗЗДискр. (Закона за защита от дискриминация) се смята за дискриминация и нарушение на закона; 2) наложена е на основание чл. 80, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация имуществена санкция на "Алианц Банк България" АД гр. София в размер на 2 500 лева за установеното нарушение на закона - поддържане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до сградата на "Алианц Банк България" АД, находяща се на територията на гр. Видин, ул. "Бдин" № 8; 3) предписано е на основание чл. 47, ал. 1 във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на "Алианц Банк България" АД да преустанови дискриминацията по признак "увреждане", състояща се в поддържане на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до сградата на "Алианц Банк България" АД, находяща се на територията на гр. Видин, ул. "Бдин" № 8; 4) предписано е на основание чл. 47, ал. 1 във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на "Алианц Банк България" АД да бъдат предприети необходимите действия за изграждане на достъп за хора с увреждания до сградата на "Алианц Банк България" АД, находяща се на територията на гр. Видин, ул. "Бдин" № 8; 5) съгласно чл. 67, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация "Алианц Банк България" АД е задължено да уведоми Комисията за защита от дискриминация за предприетите мерки за изпълнение на задължителните предписания; 6) на основание чл. 67, ал. 4 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 31, ал. 5 от АПК е постановено изпращане на решението на РДНСК - Видин за сведение и предприемане на съответните действия за привеждане на сградата на ул. "Бдин" № 8 в гр. Видин в съответствие с изискванията за архитектурна достъпност на хора с увреждания. Решението на тричленния съдебен състав на ВАС, с което жалбата до него не е уважена, е обосновано и е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. В хода на съдебно-административното производство пред инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, както и относимата правна уредба - чл. 4, ал. 1-3, чл. 5, чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, както и § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на същия закон, и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касаторовият повереник за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в мотивите на проверявания съдебен акт е прието, че липсва осигурен архитектурен достъп до сградата в гр. Видин на банковия офис за хора с увреждания (достъпът до офиса на банката се осъществява посредством няколко стъпала, които не могат да се преодолеят самостоятелно от лице в инвалидна количка, за чието придвижване липсва рампа или подемна платформа). Този факт правилно е квалифициран като "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация. В случая обективно е налице неравно третиране по защитения признак "увреждане". Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържа забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на изброените признаци, включително и увреждане. В случая елементите на фактическия състав на правната норма са осъществени, като е налице пряка връзка между неправомерния диференциран подход и признатия по чл. 4 от ЗЗДискр. признак. Касаторът не е изпълнил задължението за изграждане и поддържане на достъпна среда в сградата, в която се намира офисът му в гр. Видин, до която хората с увреждания нямат свободен достъп. По силата на законовата презумпция на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, представлява проява на дискриминация. За резултатния състав на тормоза субективният елемент е ирелевантен, а е от значение факта, че банката поддържа недостъпна за инвалиди архитектурна среда, което е форма на нарушение на антидискриминационното законодателство. Хората с увреждания не получават достъп до услугите на банката по начин, който ги третира равноправно с гражданите без такива и им позволява да бъдат ефективни при осъществяване на своите права и интереси. Неравното третиране е породено от неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда за населението, включително на хората с увреждания, като се отчитат техните специфични изисквания - чл. 169, ал. 2 от Закона за устройство на територията, чл. 4, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания и § 1, т. 2 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. При неосигуряване на възможност за влизане в сградата без чужда помощ законовото задължение за създаване и поддържане на достъпна среда не е изпълнено. Достъпна среда е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно, а достъпен вход е вход, който може да се използва самостоятелно от всички хора, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в това число и на хората с увреждания. Установеното наличие на дискриминация при осъществяване на дейността на юридическото лице и дългия период, през който се поддържа недостъпна архитектурна среда за лица с увреждания, обуславя наложената имуществената санкция по чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. в максимално предвиденият размер, както и предприетите от КЗД принудителни административни мерки във вид на дадени задължителни предписания. Настоящият съдебен състав не споделя релевираният и пред тричленния състав на Седмо отделение довод, че правата на Петър Кичашки, подал жалба до КЗД, не са ограничени, защото той не е имал намерение и желание да ползва услугите на банката - възможността да го стори е силно ограничена при затруднения му достъп до нейния офис в гр. Видин. Нещо повече, банката предоставя своите услуги в гр. Видин при по-неблагоприятни условия не само относно Кичашки, а и спрямо всички лица с увреждания. Твърдението, че офисът на банката не е публично място, с оглед на това, че тя предлага финансови услуги на неограничен кръг потребители, очевидно е несъстоятелно, а всички публични места следва да имат изградена достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, като противното се приема за дискриминация съгласно чл. 5 от Закона за защита от дискриминация. Обществените сгради, в това число и банковите, предназначени за предоставяне на услуги на неограничен кръг граждани, са публични места по смисъла на последното изречение на цитираната разпоредба. Неизграждането на достъпна архитектурна среда води до предоставяне на услуги от банковия офис при по-неблагоприятни условия за лицата с увреждания, в сравнение с услугите, които се предоставят на лицата без увреждания, защото последните свободно и безпрепятствено се възползват от тях. Това, че сградата е изградена преди влизане в сила на антидискриминационното законодателство и се касае за заварено положение, не освобождава банката от задължението да го спазва, доколкото то е специално по отношение на обществените отношения, които урежда, спрямо нормативната уредба на строително-техническите правила и изисквания. Разпоредбите на Закона за устройство на територията, Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите и Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания, не дерогират спазването на общата забрана за дискриминация на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им. Законовото задължение за изграждане и поддържане на архитектурна среда, която осигурява достъпа на лица с увреждания до публични места, включва комплекс от изисквания за осигуряване на равенство в третирането на всички граждани и на възможностите за участието им в обществения живот и за социално включване на инвалидите. Визираната категория лица следва да получи достъп до публичните места при условията на равнопоставеност с хората без увреждания. Липсата на възможност хората с увреждания да имат достъп свободно, безпрепятствено и самостоятелно до публичния офис на "Алианц Банк България" АД в гр. Видин създава пречка за пълноценното им участие в обществения живот. Гореизложеното налага извода, че като не е уважил жалбата, с която е бил сезиран, тричленният състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, е постановил правилно решение, което, предвид липсата на касационни основания, обуславящи неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия,