Решение № 15676 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9802/2011 г.

Решение № 15676 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9802/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Главния архитект на община Хайредин, обл. Враца, против решение № 21/20.06.11 г. по адм. д. № 110/11 г. по описа на Административен съд - Враца с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Цветан Николов Якимов, представляван от адв. Велкова, надлежно упълномощена, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятно за страната решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Враца по оспорване на Цветан Николов Якимов е отменил като незаконосъобразна Заповед № 1/4.02.11 г. на главня архитект на община Хайредин, обл. Враца, с която в условието на чл. 91, ал. 1 АПК е отменено разрешение за строеж № 18/28.10.09 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че предпоставките по чл. 91, ал. 1 АПК за отзив не са налице, тъй като заповедта е издадена след сроковете по цитираната разпоредба, а отмененото разрешение за строеж към датата на издаването й е влязло в сила и съгласно чл. 156, предл. последно от Закона за устройство на територията (ЗУТ) не подлежи на отмяна. Касационната жалба, подадена с доводи за недопустимост и неправилност (чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК) на така постановеното решение е неоснователна. Законосъобразността на отзива се преценява на плоскостта на общата разпоредба на чл. 91 АПК, а не по реда на преценката за законосъобразност на оттегления административен акт. В случая отзивът на разрешение за строеж не е равносилен на отказ такова да бъде издадено, поради което преценката за законосъобразността на отзива е извън компетенциите органа по чл. 216, ал. 2 ЗУТ. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 213 ЗУТ, съгласно която съдилищата упражняват контрол за законосъобразност на административните актове при условията и по реда на този закон, а по неуредени въпроси по АПК. Специален ред за оспорване на индивидуални административни актове е уреден с разпоредбата на чл. 216 ЗУТ в чиято ал. 1 отзивът на актовете по т. 1 и т. 2 не е посочен. Ето защо, оспорването на процесната заповед по реда на Глава десета АПК е било процесуално допустимо. Предвидените в разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК срокове, в които издаващият орган може да оттегли административния акт са преклузивни. Изтичането им препятства упражняване правото на отзив независимо от конкретните факти и обстоятелства, още повече, че процесният отзив е издаден и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 156, предл. последно ЗУТ, установяваща стабилност на административните актове от категорията на оттегления с обжалваната заповед. Следва решението като допустимо и правилно да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба Якимов следва да бъдат присъдени деловодни разноски (заплатено адвокатско възнаграждение) за настоящата инстанция, своевременно поискани и надлежно доказани до размера от 450 лв. с Договор за правна защита и съдействие 18.07.11 г. (л. 19). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящият състав на II-ро отделение,