Решение № 10106 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2025 г.

ВАССедмо отделение21.10.2025 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 21878/25.06.2025 г., постановено по адм. дело 1700/2025 г., по описа на Административен съд София град, в частта, с която по жалба на К. А. Я., гражданин на Сирия, е отменено Решение 1056/28.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново произнасяне, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А. Я., гражданин на Сирия, срещу Решение 1056/28.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ при МС), чрез упълномощен старши юрисконсулт М. Кръстева, против Решение 21878/25.06.2025 г., постановено по адм. дело 1700/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което по жалба на К. А. Я., гражданин на Сирия, [ЛНЧ], е отменено негово Решение 1056/28.01.2025 г., в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправилна преценка относно наличието на законовите критерии за предоставяне на международна закрила по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на К. А. Я.. Счита, че съдът неоснователно е разгледал и решил въпроса по същество, като по този начин е вменил задължение на административния орган да издаде акта си, без възможност да извърши нов преглед на факти и обстоятелства, произтичащи от молбата за международна закрила. Счита, че така формулирано, съдебното решение би възпрепятствало органа да упражни правомощието си да проведе нова собствена оценка относно наличието на материалноправни предпоставки за предоставяне на международна закрила. Твърди, че неправилно и необосновано АССГ е счел, че при издаване на оспорения индивидуален административен акт, органът не е мотивирал залегналия в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците принцип "non-refoulement" (забрана за връщане), който е длъжен да спазва. Изтъква, че нежеланието да се отбие военна служба или да се водят враждебни действия на страна на определена група, не може да представлява самостоятелно основание предоставяне международна закрила или да бъде оценено като равно по тежест с елементи в състава на разпоредбата по чл. 9 ЗУБ. Поддържа, че съобразно актуалната информация за страната по произход на кандидата и данните от бежанската му история, не е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В подкрепа на този извод се позовава и на приложената към касационната жалба справка относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 01.07.2025 г., изготвена от дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС. По подробно изложени доводи моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу оспорното решение на председателя на ДАБ. Ответникът К. А. Я., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адвокат В. Лилов от САК, в преведеното открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Приема за необоснован извода на АССГ, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут. Изтъква, че е налице възможност за вътрешно разселване в държавата по произход и няма достатъчно данни водещият се на територията й въоръжен конфликт да се характеризира с безогледно насилие. Намира, че лицето представлява мигрант по смисъла на Женевската конвенция и не следва да му се предоставя търсената закрила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от К. А. Я., гражданин на Сирия, против Решение 1056/28.01.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С атакуваното решение, актът на председателя на ДАБ е отменен в частта, с която на К. А. Я. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната за ново произнасяне при спазването на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В останалата част жалбата е отхвърлена и решението е влязло в законна сила (Арг.: 296 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и е мотивиран. АССГ не е установил допуснато при постановяването му съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По отношение на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут, първоинстанционният съд е приел за правилен изводът на ДАБ, че от изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ. Споделил е извода на органа, че К. А. Я. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или на действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ в държавата му по произход. Изводът е изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от кандидата история при провеждане на интервюто. В тази връзка съдът е посочил, че спрямо кандидата за международна закрила не са налице обективни опасения от преследване на основание изповядваната от него религия, мотивирайки се, че етническият произход не е обвързан със задължителна принадлежност към определено вероизповедание. Противно на възприетото от административния орган, съдът е приел, че ситуацията в страната по произход на кандидата за закрила се характеризира с висока степен на насилие. За да формира този извод се е позовал на представената справка за ситуацията в Сирийската арабска република с МД-02-085/29.05.2025 г., съдържаща информация от доклада на Агенция на ЕС на убежището (АЕСУ), озаглавен "Сирия страна във фокус", публикуван през март 2025 г. Въз основа на установените със справката данни, съдът е мотивира извод, че в провинцията Дейр Алзор, откъдето произхожда търсещият закрила, безразборното насилие е достигнало такова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, би могло единствено поради присъствието си на тази територия, да бъде изправено пред реален риск да бъде подложено на сериозна заплаха. Изтъкнал е, че дори някои части на Сирия да могат да бъдат определени като сигурни, то връщането на молителя в тези части, не може да бъде осъществено, защото в други части на страната, съществуват заплаха за живота на цивилното население, поради продължаващи военни конфликти. Съобразил и е, че според решение по дело С-406/22 на СЕС, член 37 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията й не отговарят на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към тази директива. Според съда, преценката на административния орган е необоснована, т.к. не кореспондира с актуалните данни и случващото се в Сирия, което налага отмяна на акта в съответната част и връщане на делото на органа за ново произнасяне. При новото произнасяне е необходимо да се вземат предвид установените данни за наличие на предпоставките по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, за страната на произход на търсещия закрила. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е формирал решаващ правен извод извод за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на сирийския гражданин К. А. Я.. Цитираната разпоредба предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, т.к. може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Противно на приетото от първоинстанционния съд, изводът на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на бежански статут на сирийския гражданин е законосъобразен и обоснован от данните по преписката, неоспорените справки на Дирекция "Международна дейност", като е съобразен и с решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно цитираното решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи каквито и да е данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод за наличие на визираното в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ основание за предоставяне на хуманитарен статут. Липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2, т.к. срещу чуждия гражданин не са били предприемани релевантни действия нито от официалните власти на Сирия, нито от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От приобщените пред първата инстанция доказателства и наличините справки за Сирийска арабска република може да се направи обоснован извод, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В позицията на ВКБООН през декември 2024 г. относно връщане в Сирийската Арабска Република, която според първостепенният съд следва да се съобрази от административния орган, е отправена препоръка преустановяването на издаването на отрицателни решения да остане в сила докато ситуацията в Сирия не се стабилизира и не бъде налична надеждна информация за сигурността и правата на човека, която да позволи пълна оценка на необходимостта от предоставяне на статут на бежанец на отделни лица. Такава надеждна информация е налице в представената пред първата съдебна инстанция справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. Основателни са и изложените в касационната жалба доводи, че първоинстанционният съд не е анализирал настъпилите съществени промени в обществено-политическия живот в Сирия и значителното подобряване на ситуацията със сигурността. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. Според представената като писмено доказателство пред касационната инстанция справка МД-02-367 от 01.07.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, на 27 ноември 2024 г. ислямистката групировка "Хаят Тахрир ал Шам" (Hayat Tahrir al-Sham, HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите Алепо (Халеб) и Идлиб, започва голяма офанзива в Северозападна Сирия, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат Алепо (Халеб), втория по големина град в страната, на 5 декември пада град Хама, а два дни по-късно е превзет и третият по големина град в Сирия, Хомс. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от HTS, навлизат в Дамаск, а същия ден президентът Башар Асад напуска страната. Представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. На 13 май 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп е заявил, че ще разпореди отмяна на санкциите срещу Сирия по молба на престолонаследника на Саудитска Арабия. В периода 18 - 24 юни 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява доброволното, безопасно и достойно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони, предоставяйки транспортна помощ на ключови гранично пропускателни пунктове. На 19 юни Върховният комитет на Сирия за избори на Народно събрание обявява намерение да създаде Народно събрание, в рамките на следващите 90 дни. На 20 юни Федералният съвет на Швейцария издава решение за отмяна на наложените на Сирия икономически санкции, считано за положителна стъпка в интерес на сирийския народ и допринасящо към усилията за възстановяване и икономическо възстановяване. На 23 юни Съветът по външни работи на ЕС приема официални заключения относно ситуацията в Сирия, потвърждавайки ангажимента на ЕС да подкрепя мирен, приобщаващ и ръководен от Сирия и поет от нея политически преход, насочен към изграждане на по-добро бъдеще за всички сирийци. Следователно, от наличните по делото данни към произнасянето на касационната инстанция, обективирани в Справки от 01.07.2025 г., 21.07.2025 г. и 30.09.2025 г. може да се направи обоснована преценка, че макар ситуацията в страната по произход на чуждия гражданин да остава усложнена, към момента не са налице такива за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Следва да се отбележи, че във връзка с установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. На последно място, основателно е и възражението на касационния жалбоподател за неправилна преценка приложимостта на принципа "non-refoulment" (забрана за връщане). Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с текста на чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ("refouler") бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В конкретния казус, въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната реално е извършено изследване дали този принцип е нарушен. Предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката на представените справки за актуалната ситуация в Сирия, по същество е прието, че ако чужденецът се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа "non-refoulment". С оглед изложеното, като е отменил административния акт в частта, с която на чужденеца е отказано предоставянето на хуманитарен статут и е върнал преписката за ново произнасяне, АССГ е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено в посочената част и вместо него да бъде постановено друго такова, с което жалбата на К. А. Я. против Решение 1056/28.01.2025 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение