Решение № 14316 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2012 г.

Решение № 14316 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Велико Търново, чрез пълномощника юрисконсулт Николина Маринова, против решение № 261/16.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1018/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменено решение № 53/21.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № 620/31.05.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че трудът, положен от Христо Христов през периода от 01.12.1980 г. до 07.10.1985 г. е от втора категория по т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ - отменен, както и че през периода от 25.09.1973 г. до 09.10.1973 г. е работил в ДСО "Жилищен район". Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Христо Недялков Христов от гр. Велико Търново, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в писмен отговор по жалбата, представен от пълномощника адв. Стефан Стефанов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Велико Търново е отменено решение № 53/21.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № 620/31.05.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Велико Търново, с което на Христо Недялков Христов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, като преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия, при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение, съдът е приел за неправилни изводите на административните органи в следните части: относно зачитането на осигурителен стаж, положен от Христо Недялков Христов през периода от 25.09.1973 г. до 09.10.1973 г. в ДСО "Жилищен район" - гр. Велико Търново, който е от втора категория, както и относно категорията на труда, положен от същия през периода от 01.12.1980 г. до 07.10.1985 г. на длъжност "строителен техник" в "Сортови семена" - с. Ресен. За периода от 25.09.1973 г. до 09.10.1973 г. съдът е приел, че жалбоподателят е работил в посоченото предприятие, което се установява от представеното копие от трудовата книжка и от удостоверение обр. УП-3 от предприятието. Относно периода от 01.12.1980 г. до 07.10.1985 г. съдът е приел, че жалбоподателят е работил на длъжност "строителен техник" в "Сортови семена" - с. Ресен и този труд следва да бъзе зачетен като такъв от втора категория при условията на т. 26 ПКТП (отм.). Според съда от анализа на събраните по тази част от спора доказателства - трудова книжка, удостоверение обр. УП-3 от предприятието, заключение на съдебно-икономическа експертиза и показанията на разпитаните свидетели, се налага извода, че трудът на жалбоподателя през посочения период отговаря на изискванията по цитираната точка от правилника, тъй като същият е работил като строително-монтажен работник /без значение на каква длъжност/, полагал е труд непосредствено на обекти на строително-монтажната дейност, включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт. Съдът е приел за неоснователна жалбата на Христо Христов в останалите части: относно претендираната втора категория на труда през периода от 25.06.1990 г. до 23.01.1994 г. на длъжностите "технически ръководител" и "организатор хидрометрия" в "Хидромелиорации" - гр. Велико Търново /"Напоителни системи" ЕАД/; относно претендираната втора категория на труда през периода от 07.04.1999 г. до 01.07.1999 г. в "Рекорд" ООД; относно претендирания осигурителен стаж през периодите от 06.10.1987 г. до 27.12.1987 г. и от 01.04.1988 г. до 23.04.1988 г. като неплатен отпуск, разрешен от работодателя СМП "Агрокомплект". Предвид основателността на жалбата в посочените по-горе части, съдът е приел, че жалбоподателят има осигурителен стаж от втора категория общо 18 години 07 месеца и 03 дни, поради което отказът на административния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, е незаконосъобразен и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката за ново произнасяне. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорване пред касационната инстанция е решението само в частта, с която съдът е уважил жалбата на Христо Недялков Христов относно зачитане на труда за периода от 25.09.1973 г. до 09.10.1973 г. в ДСО "Жилищен район" - гр. Велико Търново, който е от втора категория, относно категорията на труда, положен от същия през периода от 01.12.1980 г. до 07.10.1985 г. в "Сортови семена" - с. Ресен, както и относно извода на съда за наличието на основание за отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Решението не е обжалвано от Христо Христов в частите, с които съдът не е уважил жалбата му относно категорията на труда в "Хидромелиорации" и "Рекорд" ООД, както и признаването на осигурителен стаж през периода на твърдяния неплатен отпуск, поради което решението не следва да бъде обсъждано в тези части. В частта, с която съдът е приел, че през периода от 25.09.1973 г. до 09.10.1973 г. Христо Недялко Христов е работил в ДСО "Жилищен район" - гр. Велико Търново, на длъжност "помощник технически ръководител", решението е правилно. Спорът по делото в тази част се свежда единствено до отговора на въпроса дали през този период Христо Христов е отбивал редовна военна служба или е работил по трудово правоотношение в посоченото предприятие. Този спор е възникнал от обстоятелството, че със заявлението за отпускане на пенсия са били представени две удостоверения за този период с различно съдържание - според удостоверение № 561 /под. 2477/ - Девня /непредставено пред съда, но цитирано в доклада за осигурителния стаж/ Христо Недялков Христов е бил войник през периода от 10.10.1971 г. до 09.10.1973 г., а според удостоверение обр. УП-3 изх. № 6/29.01.2008 г., издадено от "Жилстрой-96" ООД е работил на длъжност "помощник технически ръководител" през периода от 25.09.1973 г. до 01.06.1976 г. Правилно съдът е приел за меродавно отразяването във второто от посочените удостоверения, тъй като съдържанието му съответства на съдържанието на трудовата книжка за този период - № 367, издадена от ДСО "Жилищен район" - Велико Търново. Трудовата книжка е предвидена в чл. 40, ал. 1 НПОС като документ за доказване на осигурителен стаж и поради това, че е водена редовно и липсват данни или твърдения за несъответствие с разплащателните ведомости, обосновано съдът се е позовал на съдържанието й. По делото не се спори относно това, че трудът на посочената длъжност в ДСО "Жилищен район" е от втора категория по т. 66и ПКТП (отм.), като за частта от стажа в това предприятие, за която не се спори по делото /след 09.10.1973 г. до 01.06.1976 г./ стажът е признат от административния орган за такъв от втора категория по т. 66и ПКТП (отм.), което е видно от доклада за осигурителния стаж на Христо Недялков Христов. Следователно за периода от 25.09.1973 г. до 09.10.1973 г. осигурителният стаж на лицето е от втора категория, както е приел и първоинстанционният съд. В частта, с която съдът е приел осигурителния стаж на Христо Христов за периода от 01.12.1980 г. до 07.10.1985 г. на длъжност "строителен техник" в "Сортови семена" - с. Ресен за труд от втора категория, решението също е правилно като краен резултат, макар настоящият касационен състав да счита, че трудът отговаря на изискванията по т. 66и ПКТП (отм.), а не по т. 26 ПКТП (отм.), както е приел съдът. Въз основа на удостоверение обр. УП-3 изх. № 4/12.02.2008 г., издадено от "Сортови семена" ЕАД и трудова книжка № 367, от фактическа страна е безспорно установено, че през периода от 01.12.1980 г. до 07.10.1985 г. Христо Христов е заемал длъжността "строителен техник" в предприятието "Сортови семена" - с. Ресен, чиято дейност е в областта на селското стопанство. От показанията на разпитаните по делото свидетели Марин Костадинов и Йосиф Йосифов е установено, че Христо Христов е работил като технически ръководител на строителна бригада, която през периода е осъществила строителство на навеси, бензиностанция, складове, семечистачна база, зърносушилня, дейности по полагане на подземни кабели, ремонт на съществуващи помещения; същият е участвал и като ръководител и като изпълнител на обектите. Според заключението на изслушаната по делото експертиза осигурителните вноски, които са правени през периода за Христо Христов са в размер на 30 %, като през процесния период този размер е съответствал както за труд от трета категория, така и за труд от втора категория. Според съдържанието на цитираното по-горе удостоверение осигуряването е за втора категория по т. 66и ПКТП (отм.). Основните аргументи на пенсионния орган, за да не зачете този труд от втора категория са, че лицето е работило в селското стопанство, както и че посочените в чл. 66и ПКТП (отм.) лица ползват правата по този текст при условие, че положеният от тях труд е в обособени групи/звена, предприятия и организации, извън отрасъл "Строителство", които са били обособени на самостоятелна стопанска сметка, заплащало им се е по разценките за строителството, дейността им се е отчитала в отрасъл "Строителство" и са извършвали целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проектосметна документация, които обстоятелства в случая не са доказани. Тези доводи са неоснователни. С разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности, сред които са и "инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително". В разпоредбата не е предвидено изрично изискване трудът да е полаган непосредствено в строителството. Подобно изискване е предвидено в разпоредбата на т. 26 ПКТП (отм.), която определя като втора категория труда на строително-монтажните работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, включително ново строителство, реконструкции, модернизация и ремонт. Изискванията по двете разпоредби - т. 26 и т. 66и, не са идентични, поради което административният орган неправилно е смесил изискванията по двете, като се е позовал, включително в касационната жалба, на поясненията в обяснителната бележка към т. 26 от правилника. В т. 66и от правилника е предвидено, че се прилага за трудов стаж, "положен в тези отрасли и дейности" /цитат/, като се имат предвид посочените по-долу в текста отрасли и дейности. Относно труда на инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително, не е предвидено да е полаган в отрасъла строителство, поради което се налага изводът, че се има предвид единствено дейността като такава, т. е. естеството на осъществяваните от лицето трудови функции и свързаните с това условия и тежест на труда. Както се посочи по-горе, през спорния период Христо Христов е осъществявал както дейност като технически ръководител, така и дейност като работник на строителни обекти, които са били свързани както с ново строителство на сгради и съоръжения, така и с ремонт и поддръжка на съществуващи такива, т. е. като инженерно-технически работник на строителен обект. Затова по отношение на него е налице основание за приложение на т. 66и ПКТП (отм.) и съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 НПОС трудът през периода от 01.12.1980 г. до 09.10.1985 г. следва да бъде зачетен от втора категория. В този смисъл крайният извод на първоинстанционния съд относно категорията на труда през този период е правилен и решението в тази част не страда от порок, представляващ основание за неговата отмяна. Предвид направените изводи, правилно съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Основанието поради което е отказано отпускането на поисканата пенсия е липсата на изискването по посочената разпоредба лицето да има осигурителен стаж от втора категория 15 години. Съобразно извода, че осигурителният стаж на Христо Христов в периода от 01.12.1980 г. до 07.10.1985 г. - 4 години 10 месеца и 6 дни, е от втора категория, както и признаването на стажа за периода от 25.09.1973 г. до 09.10.1973 г. в ДСО "Жилищен район" - 15 дни, който също е от втора категория, общият стаж на лицето от втора категория /при зачетени от административния орган 13 години 6 месеца и 23 дни/ е в размер повече от изискуемите 15 години. Единственото основание поради което е отказано отпускането на исканата пенсия е липсата на изискуемия стаж от втора категория, поради което съдът не следва да се произнася по наведеното едва с касационната жалба основание за отказ, според което лицето няма сбор 100 от осигурителен стаж и възраст. При новото произнасяне на административния орган след връщането на преписката, същият следва да преизчисли стажа на лицето от втора и от трета категория, включително като превърне този от втора към трета по реда на чл. 104, ал. 2 КСО и след като го сумира с възрастта на лицето към датата на подаване на заявлението, да направи обоснована преценка дали е изпълнено изискването за наличие на сбор 100 от стаж и възраст и в съответствие с това да се произнесе по искането за отпускане на пенсия. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Същото е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,