Решение № 4965 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13700/2012 г.

Решение № 4965 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13700/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Бургас, чрез процесуален представител, срещу решение № 1605 от 24.09.2012 г., постановено по адм. дело № 440/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 4/5.12.2011 г., издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 92/3.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" и е осъдена Митница Бургас да заплати на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата - гр. София разноски по делото в размер на 70 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 8, т. 7 от Митническата конвенция за международен превоз на товари и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по същество на спора. Ответникът по касационната жалба - Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата - гр. София, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва същата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-гр. Бургас е законосъобразността на Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 4/5.12.2011 г., издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 92/3.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата - гр. София е задължена да заплати установени възникнали и несъбрани публични държавни вземания в размер на 23 409,38 лв., представляващи мито в размер на 7 927,99 лв. и данък добавена стойност в размер на 15 481,39 лв., ведно с дължимата лихва, считано от датата на възникване на задължението - 19.10.2008 г. до датата на заплащането им. За да обоснове преценката си за неговата незаконосъобразност, административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаването на обжалваното постановление, както и фактическите и правните основания на митническия орган за постановяването му. Изложил е мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. С оглед становището на страните, съдът е формулирал и основният спорен въпрос по делото - предприела ли е митническата администрация необходимите и възможни законни действия спрямо титуляра на режим "транзит" за събиране на публичните вземания и следва ли преди да се пристъпи към ангажиране на отговорността на АЕБТРИ в качеството й на гарантираща организация да се установи невъзможност за удовлетворяване на тези вземания от дължащото ги по закон лице. В тази връзка съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 8 от Конвенция ТИР, както и разрешенията по Тълкувателно решение № 3 от 25.03.2003 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд и в обобщение е приел, че отговорността на гарантиращата асоциация може да се ангажира само след предприемане на необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица и след като се установи невъзможност за удовлетворяване от тях. Съобразявайки фактическата установеност по делото, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното постановление е издадено без да е установена невъзможност за удовлетворяване от превозвача "Иви транс" - ЕООД, тъй като срещу него е образувано изпълнително производство, което не е приключило. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗМ режимът транзит разрешава превоза от едно до друго място на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика. Според алинея втора на чл. 97 от същия закон, превозът се осъществява под прикритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Конвенция ТИР от 1975 г., когато превозът е започнал или трябва да завърши извън страната. Според чл. 98, ал. 1 от ЗМ, режимът транзит завършва и задълженията на титуляра на режима са изпълнени, когато стоките поставени под режима, и изискваните документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, а алинея втора разпорежда, че митническите органи приключват режима транзит, когато установят въз основа на сравнение на наличните в отправното митническо учреждение данни с наличните в получаващото митническо учреждение данни, че режимът транзит е завършен редовно. Неизпълнението на задължението за представяне на стоката в получаващото митническо учреждение е основание за ангажиране на отговорността на съответните лица, в това число и на превозвача по смисъла на чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗМ. Съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР гарантиращата асоциация отговаря за заплащането на изискуеми вземания на страната, в която е била установена нередовност на операцията ТИР, съвместно и солидарно с лицата, които ги дължат. В т. 7 на същия чл. е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. В тази връзка в т. 2 на цитираното по-горе ТР № 3/2003 г. е прието, че с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица и едва след изчерпване на тези възможности могат да ги търсят от гарантиращата асоциация. Посочено е още, че предвид липсата на законово определение преценката за това дали са предприети действия в рамките на възможното по смисъла на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР следва да се извършва за всеки един конкретен случай. В случая, не е спорно между страните, че на 19.10.2008 г. на МП "Лесово" от Република Турция за Република Румъния превозвачът "Иви Транс" ЕООД е въвел стоки под покритието на ТИР карнет JX59610716, като поради неприключване на режима по предвидения за това ред с влязло в сила Решение № 1813/13.05.2009 г. на Началника на МП "Лесово" на "Иви Транс" ЕООД, издадено на основание чл. 203, ал. 1 от Регламент № 2913/1992, съответно чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ, са определени митни задължения. Поради липса на доброволно плащане, на 11.06.2010 г. началникът на Митница Бургас е издал ППСПДВ № 8/11.06.2010 г., с което са определени задължения в размер на 7 927,99 лв. мито и 15 481,39 лв. ДДС. След влизането му в сила, постановлението е изпратено от Митница Бургас с писмо изх. № 2601-1026 от 9.08.2010 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив с искане за образуване на изпълнително дело срещу превозвача "Иви Транс" ЕООД. Съобразно писмо изх. № 6363/2009/00086/19.04.2012 г. на директора на ТД на НАП, изпълнителното производство е образувано и не е приключило, но по него не са постъпили суми от длъжника. След като гарантиращата асоциация е уведомена от митническите органи, че сертификатът за извършване на операция ТИР по гореописания карнет е получен в резултат на злоупотреби или измама и асоциацията е поканена да представи доказателства за редовното завършване на операцията съгласно обяснителните бележки към чл. 28 от Конвенция ТИР и чл. 455, § 3 и 4 от Регламент № 2454/93 г. за редовно завършване на транзитната операция и с писмо № 1813/13.08.2009 г. е поканена да заплати дължимите суми, началникът на Митница - Бургас е издал оспореното ППСПДВ № 4/5.12.2011 г. Спорът по делото е правен и се концентрира върху основанията за ангажиране на отговорността на гарантиращата асоциация, в частност - върху въпроса доколко образуваното изпълнително дело срещу превозвача обуславя извод за неустановеност на невъзможността дължимите суми да бъдат събрани от превозвача. В тази връзка, необоснован и материално незаконосъобразен е изводът на съда, че изпълнителното дело предоставя възможност сумите да бъдат събрани от титуляра на режима. След като същият не е осъществил никакви плащания по него в срок за повече от една година, то наличното изпълнително производство не е основание да се приеме, че компетентните органи не са изпълнили регламентираното в чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР задължение за предявяване на рекламация пред гарантиращата асоциация едва след като са изискани в рамките на възможното плащане от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми. Като е приел обратното, съдът не е съобразил обяснителните бележки към чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР, съобразно които мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат плащане от пряко дължащото лице или лица, трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР. Негов титуляр съгласно чл. 1, т. 14 от Конвенция ТИР е лицето, на чието име е издаден ТИР карнет съобразно съответните разпоредби на конвенцията и от чието име е изготвена митническата декларация под формата на карнет ТИР, удостоверяващ желанието да се поставят стоки под режима ТИР в отправното митническо учреждение. Поради това, неоснователни са доводите на ответника по касация досежно отговорността на получателя, подписал международната товарителница, за който по аргумент от чл. 96, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 не възниква задължение за неизпълнение на изискванията на режима "транзит". Касационната инстанция не споделя и тезата на ответника относно началния момент на лихвата за забава върху митните задължения. Неоснователно в този аспект е позоваването на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Конвенция ТИР, тъй като в обяснителните бележки към същия изрично е записано, че ако гарантиращата асоциация не извърши плащането в предвидения от конвенцията тримесечен срок, компетентните органи имат право да изискат плащане на въпросните суми въз основа на националното си законодателство, тъй като в такъв случай ще е налице нарушаване на договора за гаранция, подписан от гарантиращата асоциация съгласно националното законодателство. В случая няма спор, че АЕБТРИ не е извършила плащане в тримесечен срок от получаване на покана за плащане, а съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР, гарантиращата асоциация се задължава да заплати дължимите вносни или износни мита и такси, увеличени с лихви за закъснение, начислени съгласно законите и митническите правилници на страната, в която е била установена нередовност в операция ТИР. Гореизложеното мотивира настоящата инстанция да приеме, че издаденото от Началника на Митница - Бургас Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 4/2011/5.12.2011 г., с което Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата - гр. София е задължена да заплати установени възникнали и несъбрани публични държавни вземания в размер на 23 409,38 лв., представляващи мито в размер на 7 927,99 лв. и данък добавена стойност в размер на 15 481,39 лв. ведно с дължимата лихва, считано от 19.10.2008 г. до датата на заплащането им, е законосъобразен административен акт. Като е приел обратното, Административен съд - Бургас е постановил решение, което противоречи на материалния закон и като неправилно следва да бъде отменено и вместо него, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, да бъде постановено друго такова, с което оспорването на АЕБТРИ да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,