Решение № 9417 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 361/2018 г.

ВАСVII отделение19.06.2019 г.докладчик Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/27.11.2017 г. по адм. д. № 367/2017 г. по описа на Административен съд – Русе, в обжалваната част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9417 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 361/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Атанасов от [населено място], срещу решение № 41/27.11.2017 г. по адм. д. № 367/2017 г. по описа на Административен съд - Русе, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на общински публични вземания (АУОПВ) № СУД-001271 от 30.06.2017 г., издаден от инспектор в отдел "КСМДТ" към Дирекция "МДТ" при община Русе, частично потвърден с решение № 083/01.08.2017 г. на директора на дирекция "МДТ" при община Русе, в частта, в която са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2012 - 2016 г. за два недвижими имота в гр. Русе, притежавани от жалбоподателя. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част и постановяването на друго, с което да бъде уважена изцяло жалбата против оспорения акт. Твърди се недопустимост на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по законосъобразността на акта. Твърди се, че съдът е бил сезиран само с искане за обявяване на нищожност на акта, но не и за отмяната му като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "МДТ" при община Русе, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил по жалбата на П. Атанасов АУОПВ № СУД-001271 от 30.06.2017 г., издаден от инспектор в отдел "КСМДТ" към дирекция "МДТ" при община Русе, частично потвърден с решение № 083/01.08.2017 г. на директора на дирекция "МДТ" при община Русе, в частта за задължения за 2011 г. в размер на 60, 92 лв., от които ДНИ за 2011 г. - 2, ЗЗ лв., ТБО за 2011 г. - 35, 87 лв. и лихви - 22, 72 лв., а в останалата подлежаща на обжалване част на акта, е отхвърлил оспорването. Спорен въпрос в първоинстанционното производство е била валидността на административния акт. Съдът е приел, че същият е издаден от служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите. Приел е, че в кориците на делото е приложено копие от АУОПВ, с положен подпис от издателя на акта и е налице волеизявление на административен орган, който е изпълнил задълженията предвидени във връзка с издаването и връчването на акта. Съдът се е произнесъл и по законосъобразността на акта, като е приел че актът не страда от пороци по чл. 146, т. 2 - т. 5 АПК. Административен съд Русе е приел, че АУОПВ е издаден в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаване и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е в съответствие с материалния закон. Неоснователно е възражението за недопустимост на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по законосъобразността на акта. Когато подадената жалба е в срок първоинстанционният съд е длъжен на осн. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, независимо, че е поискано само обявяване на нищожността на акта. Следователно решението в тази част е допустимо. Решението в обжалваната част е и правилно. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства свързани с правния спор за законосъобразността на оспорения акт и въз основа на анализа на доказателствата е направил извод за неоснователност на жалбата в посочената част. Актът за установяване на общински публични вземания е издаден от компетентен орган и при спазване на приложимите процедурни правила. В касационната жалба не се правят конкретни възражения относно определените задължения за ДНИ и ТБО. Поради това и с оглед възприетата от съда законосъобразност на акта в частта за определените задължения, решението е правилно и обосновано. За да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици. Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая е безспорно, че компетентността на органа по приходите е установена в закон - чл. 107, ал. 3 ДОПК. Безспорно е също, че органът, издал акта, надлежно е определен от кмета на общината със заповед, на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 9б ЗМДТ, като такъв. Следователно, както правилно е приел и съдът, АУОПВ е издаден от компетентен орган. Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата форма. За да бъде налице нарушение на формата, трябва изискването за форма да бъде въведено в закон. Само тогава, когато законът поставя изискване за определена форма на акта, и тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта, тъй като в този случай изискването за форма е условие за действителност. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК изрично установява формата на административния акт и това е писмената форма. Писмената форма е външния начин на изразяване на акта. Безспорно е, че изискването за писмена форма в случая е спазено. Визираните в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК изисквания са изисквания към писмената форма, но самите те не са форма на акта, поради което наличието им в материализирания вид на акта има отношение към неговата редовност. Следва да се посочи, че липсата на разпоредителна част и на подпис на издателя на акта значи липса на акта. Същите в случая безспорно са налице. Що се отнася до порока противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. От съдържанието на АУОПВ е видно, че той не съдържа такова разпореждане и не се основава на нищожен акт. За разграничаването на нищожността от унищожаемостта на един акт е важно да се установи съществува ли субект, който има компетентност да прави задължително волеизявление със съответния предмет. Щом съществува такъв субект, щом издаденият от него е в задължителната форма и с него не се налага явно престъпление актът може да бъде унищожаем, но не е нищожен. Доказателствата по делото и гореизложеното безспорно доказват, че такъв субект съществува и той има властта (компетентността) да направи задължително волеизявление с предмета по 107, ал. 3 ДОПК, както и че актът е в исканата от закона писмена форма и не налага очевидно престъпление. Административен съд - Русе правилно е определил разноските в първоинстанционното производство с оглед изхода на спора. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Решението на Административен съд – Русе, в оспорваната част, е допустимо, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

Цитирани разпоредби

1