Решение № 487 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2010 г.

Решение № 487 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби от А. Х. Н. и В. П. К. чрез пълномощник адв. С. Б. срещу решение от 14.05.10 г. по в. гр. дело № 240/08 г. на Софийски градски съд. С него частично е отменено решение от 20.08.07 г. на СРС, 44 състав по гр. дело № 1188/04 г. и в отменената част е постановено друго, с което е признат за унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД по отношение на М. Л. П. и В. П. К. договора за покупко-продажба, извършен с нот. акт № 85/18.10.00 г., сключен между А. Х. Д., И. П. Д., Х. Н. К. и В. П. К., относно апартамент №, находящ се в **4* [жк] [жилищен адрес] до * ид. част. Жалбоподателите А. Х. Н. и В. П. К. обжалват решението в частта, с която е уважен искът по чл. 31, ал. 2 ЗЗД. Поддържат, че правото на иск, регламентирано в чл. 32, ал. 2 ЗЗД, е погасено по давност и молят производството да бъде прекратено. Жалбоподателката М. Л. П. обжалва решението само в частта му, с която искът по чл. 31, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен по отношение на ответника А. Х. Н. Счита, че в обжалваната част решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на представените по делото писмени доказателства, удостоверяващи пасивната легитимация на ответника А. Х. като наследник по закон на починалия купувач Х. К.. С определение № 857 от 22.06.11 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправен въпрос - от кога започва да тече давностния срок по чл. 32, ал. 2 ЗЗД и по процесуалноправен въпрос - за служебното задължение на съда да следи за надлежната процесуална легитимация на страните. В отговор на материалноправния въпрос настоящият състав на IV г. о. на ВКС приема следното: Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЗД правото да се иска унищожение на договор се погасява с тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато или грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключване на договора. При иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД следва да се разграничат двете хипотези - когато запретените нямат назначен настойник тригодишната давност започва да тече от датата на вдигане на запрещението, а против запретените с назначен настойник - от датата на сделката. Този извод се налага от тълкуване на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 115, б. "е" ЗЗД - давност не тече за вземанията на поставените под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяване на недееспособността. Когато лицето не е поставено под запрещение погасителната давност за правото да се иска унищожение тече от момента на сключване на сделката - лицето, действало при условията на чл. 31, ал. 1 ЗЗД е дееспособно до поставянето му под запрещение. На процесуалния въпрос е отговорено с решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр. дело № 1356/09 г. на IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че съгласно чл. 101 ГПК /чл. 25 ГПК отм./ съдът следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване. Когато посоченото в исковата молба лице не е процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск или според закона е налице задължителна съвместна процесуална легитимация съгласно чл. 101, ал. 1 изр. 2 ГПК съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни. Ако указанията на съда не бъдат изпълнени в срок производството по делото се прекратява съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният от ненадлежна или срещу ненадлежна страна иск е недопустим. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да уважи предявения иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД до размер на * ид. ч. от процесния имот въззивният съд е приел, че към момента на сключване на атакуваната сделка прехвърлителката А. Д. е страдала от генерализирана и мозъчна атеросклероза, причинила лакунарна деменция, поради което не е била годна да се грижи за своите работи, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Изложени са съображения за неоснователност на направеното възражение за изтекла погасителна давност. Според съда началото на тригодишния давностен срок по чл. 32, ал. 2 ЗЗД е 18.10.03 г. - смъртта на А. Д., към който момент е открито наследството и е вдигнато запрещението, а не датата на сделката, както се поддържа от ответниците. Съдът е приел, че пасивно легитимирана да отговаря по иска е само В. К., която е страна по процесния договор, тъй като нямало доказателства по делото за настъпило правоприемство между А. Н. и купувача по сделката Х. К. По касационната жалба на А. Н. и В. К.: Касационната жалба е неоснователна. Погасяване правото на иск поради давност е отрицателна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, но съдът проверява възражението въз основа на конкретните обстоятелства по делото. В случая сделката е сключена на 18.10.2000 г. С решение по гр. дело № 646/2000 г. на СГС, влязло в сила на 17.04.2002 г., прехвърлителката А. Д. е поставена под ограничено запрещение. Същата е починала на 18.10.03 г., без да има данни по делото запрещението да е вдигнато преди смъртта й. Исковата молба е постъпила в канцеларията на СГС на 22.01.2004 г. С оглед отговора на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав приема, че правото на иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД не е погасено по давност. Началото на погасителната давност е от момента на извършване на сделката, тъй като прехвърлителката не е била поставена под запрещение Давността е текла до влизане в сила на съдебното решение за поставяне й под ограничено запрещение; спряла е да тече и не е текла през времето, през което е била поставена под запрещение, тъй като няма представени доказателства по делото за назначен настойник, въпреки постановеното в този смисъл съдебно решение. Или за времето от 18.10.00 г. до 17.04.2002 г. и от 18.10.03 г. до 22.01.04 г. тригодишната погасителна давност не е изтекла. По изложените съображения настоящият състав на IV г. о. на ВКС намира, че жалбата на А. Н. и В. К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение в обжалваната част - да бъде оставено в сила. По жалбата на М. П.: Жалбата е основателна. В производство по иск за унищожение на сделка задължително трябва да участват страните по нея. Съответно за конституирането им съдът е длъжен да следи и служебно съгласно чл. 25 ГПК (отм.) В случая единият от купувачите Х. К. е починал преди предявяване на иска, поради което същият е предявен срещу наследника му по закон А. Х. Н. и купувачката В. К. Пасивната легитимация на ответника А. Н. е установена от приложеното към въззивната жалба удостоверение за наследници на Х. К. № РД-1486/24.03.04 г., издадено от Община [населено място] и прието от въззивния съд с определението по чл. 205 ГПК (отм.). Макар и същото да не се намира между кориците на първоинстанционното дело, видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 18.04.04 г. по гр. дело № 1188/04 г. на СРС, 44 състав, същото е представено от пълномощника на ищцата адв. Г. и с определение на съда е прието като доказателство. Във въззивното решение, в нарушение на задължението си по чл. 188 ГПК (отм.) съдът не го е обсъдил, поради което е направен необоснован извод, че по отношение на ответника А. Н. не е налице пасивна легитимация, тъй като няма доказателства за настъпило между него и Х. К. правоприемство. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че следва да отмени решението в частта, с която искът по чл. 31, ал. 2 ЗЗД в частта за * ид. част е отхвърлен по отношение на А. Х. Н. и следва да бъде постановено друго, с което да бъде уважен в тази му част. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.