Решение № 4755 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 140/2012 г.

ВАСПетчленен състав02.04.2012 г.докладчик Таня Вачева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 14943 от 16.11.2011 г., постановено по адм. д. № 15292/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Осъжда Соня Кръстанова Костадинова от гр. София, жк "Люлин" - 10, бл. 131, вх. А, ет. 4, ап. 14 да заплати на Министерството на образованието, младежта и науката направените по делото разноски в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева). Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4755 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 140/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Соня Кръстанова Костадинова от гр. София против решение № 14943 от 16.11.2011 г., постановено по адм. д. № 15292/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-10-2085/10.11.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане за присъждане на разноските по делото за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Съдът е изложил подробна фактическата обстановка, като са обсъдени събраните по делото относими доказателства. Безспорно е установено, че за периода от 1.12.2009 до 30.11.2010 г. Костадинова е атестирана за оценка на индивидуалното изпълнение, изготвен работен план за изпълнение, който е сведен до знанието й по време на първата среща с оценяващия ръководител, проведена е междинна среща, на която оценяващият ръководител е изложил коментара, забележките и препоръките си към жалбоподателката, като е проведена и заключителна среща на 1.11.2010 г., с последица -изготвяне на окончателния формуляр за оценка /5 - "неприемливо изпълнение"/. Спазено е изискването за запознаване на служителката с резултата, обективиран в изготвения формуляр и предоставяне възможност за възражение - направено е мотивирано възражение в смисъл, че не е запозната с посочения от ръководителя доклад на инспектората. На този основа е изготвен "Формуляр по възражение за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността", което не е уважено от контролиращия ръководител. Правилно не са ценени писмените доказателства досежно предходни атестации на служителя извън процесния атестационен период като неотносими към спора. Обосновано първоинстанционният състав е приел, че е изпълнена процедурата по Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация /НУРАСДА/. Видно от данните по делото, етапите на процедурата по атестирането на държавния служител Соня Костадинова са проведени от компетентен орган и в рамките на установените с Наредбата срокове, при съобразяване с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, т. е. оценявана е за длъжността, която е заемала по-дълго в рамките на оценявания период. Атестационният формуляр е оформен надлежно от оценяващия ръководител; при атестирането му са изпълнени разпоредбите на чл. 23 и 24 от Наредбата, както и задължението му по чл. 25 въз основа на обективно установени факти и обстоятелства. Крайната обща оценка е коментирана в съответствие с нормативните показатели на атестирането. Изложените въз основа на установени факти мотиви са наложили извод за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията за длъжността. Проведена е междинна среща между оценявания и оценяващия ръководител, попълнен е съответният раздел от формуляра за оценка, подписан от служителя и оценяващия ръководител. Проведена е и заключителна среща между тях, на която са обсъдени обстоятелствата, изброени в чл. 14, ал. 2 на Наредбата и същите са отразени в съответните раздели от формуляра за оценка - ал. 3. Няма нарушение и на разпоредбата на чл. 26 от Наредбата, контролиращият ръководител е изпълнил вменените му по закон задължения като част от процедурата по оценяване на държавния служител. При наличие на доказателства, че регламентираната процедура за атестация на държавния служител е спазена, оценката съставлява и материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Формулярът отговаря на нормативните изисквания, а нормативно уредения ред за проверка на констатациите на оценяващия ръководител от контролиращия ръководител не е предмет на контрол за законосъобразност в настоящето производство. В тази връзка, не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с отказа да се изиска цитирания от ръководителя доклад на Инспектората на МОМН, тъй като - от една страна, събраната с него информация явно е в потвърждение на извода за неприемливо изпълнение за служителката, а от друга - съдът не проверява самостоятелната преценка на органа за работата на служителя. Въз основа на данните по делото решаващият състав е приел за установено надлежното извършване на оценяването в рамките на ежегодното атестиране на държавните служители по чл. 76 от Закона за държавния служител. Изводът на първата инстанция за наличие на работен план, проведена междинна среща и поставяне на обща оценка и на оценка по всеки от показателите по чл. 16 от НУРАСДА се подкрепя от представените по делото доказателства. Целите на атестирането са посочени в чл. 1, ал. 2 от НУРАСДА. С разпоредбите на чл. 12, чл. 13 и чл. 14 е детайлизиран редът за неговото извършване, като изрично са указани изискванията към атестирания, целите на всеки един от периодите за извършването му, отчитането на резултатите от изпълнението на поставените задачи. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. При получаване на възможно най-ниската обща оценка при атестиране органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавния служител без предизвестие по силата на цитираната по-горе разпоредба. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е посочено правното основание, което кореспондира на фактическото такова за прекратяване на служебното правоотношение. Правилен е изводът, че при спазването на процедурата по атестирането на държавния служител наличието на възможно най-ниска оценка е достатъчно условие за законосъобразност на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Съдържанието на оценката и обективността на същата не са предмет на съдебен контрол. Атестирането е извършено в рамките на ежегодната оценка за изпълнението на служебните функции от страна на държавните служители съгласно чл. 76 от ЗДСл. Изготвената от оценяващия ръководител оценка е мотивирана и е представена на оцененото лице, което е възразило срещу нея. Съдът няма правомощие да се произнася по нейната обективност и правилност, в каквато насока са възраженията в жалбата, а следва само да констатира дали е спазена предписаната процедура по атестиране и дали оценката е изготвена въз основа на установените факти и обстоятелства. Право на самостоятелна преценка на административния ръководител е да преценява в рамките на атестирането ефективността в изпълнението на служебните задължения от държавния служител. Поради изложеното касационната инстанция счита обжалваното решение за правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, в тежест на жалбоподателя е задължението да заплати сумата от 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляваща разноски по делото за защита от юрисконсулт. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 107, ал. 2