Решение № 8113 от 26.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Ячкова от [населено място], общ. Разлог срещу Решение 1412 от 08.08.2022 г. на Административен съд Благоевград по административно дело 453/2022 г. С обжалваното решение съд е отхвърлил жалбата на Р. Ячкова срещу отказ с рег. 111600-6523 от 15.04.2022 г. на началника на сектор Пътна полиция при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Благоевград за прекратяване регистрацията на бившия собственик на мотоциклет марка Хонда , модел 150 Пантеон с регистрационен номер [рег. номер], индивидуализиран и с номер на рама, и двигател. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно съдът е обвързал отказа от право на собственост върху моторното превозно средство (МПС) с изпълнението на допълнителни формалности, заложени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за да се стигне до премахване на регистрацията на бившия собственик. Счита, че предвид, че Закона за собствеността (ЗС) не предвижда изрична форма за отказа от собственост, а в случая лицето е изпълнило тежката нотариална форма, за да удостовери отказа си от собственост върху конкретното МПС, то не следва да изпълнява никакви други формалности, за да бъде отписано като собственик на МПС от съответните регистри иначе неправомерно се дописва закона. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният административен акт, както и да му бъдат присъден разноски за две инстанции. Ответната страна - Началникът на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административното производството е започнало на 25.03.2022 г. със заявление от Р. Ячкова до ОДМВР Благоевград, с което същата е заявила, че желае да бъда отписана като собственик на мотоциклет марка Хонда , с регистрационен номер [рег. номер] и съответно посочени номера на рама и двигател, поради това че е направила отказ от собственост, за което прилага нотариално заверена декларация. На 15.04.2022 г. Началник сектор ПП при ОДМВР - Благоевград издава по повод горното заявление отказ за прекратяване на регистрацията на гореописанато МПС като сочи, че Р. Ячкова или упълномощено от нея лице следва да се яви в сектор Пътна полиция и за подаде нарочно искане за прекратяване на регистрацията, ведно с свидетелството за регистрация на МПС части I и II и регистрационните номера съгласно чл. 18, т.1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата). На 05.05.2022 г. г-жа Р. Ячкова подава жалба срещу така постановения отказ до Административен съд Благоевград. На 08.08.2022 г. Административен съд Благоевград постановява обжалваното съдебно решение, с което приема че е налице специален ред за прекратяване на регистрацията на МПС, който освен заявление, собственикът е длъжен да представи пред административния орган и документите на автомобила, регистрационните табели, както и други документи описани изчерпателно в ЗДвП и Наредбата, в зависимост от основанието, на което се иска прекратяване на регистрацията. Сочи, че тези специални изисквания не са изпълнени от жалбоподателя, поради което отказът за прекратяване на регистрацията на конкретното МПС е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него неоснователна и отхвърля същата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда, че съществува специален ред прекратяване на регистрацията на МПС. Условията, реда и предпоставките за прекратяване на регистрация на ППС са регламентирани в чл.143, ал.6 ЗДвП вр. чл.18 и сл. от Наредбата. При прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.18, т.1 от Наредбата, по инициатива на собственика, същият следва да представи освен заявление за прекратяване и табелите с регистрационните номера, както и документи, че въпросното ППС е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи. В случая безспорно е установено, че жалбоподателят не е изпълнил тези изисквания. Следователно органът не може да установи, че конкретното МПС ще престане да се движи по пътищата въпреки направения отказ от собственост. Органът не разполага в друга възможност, при тези данни, освен да постанови отказ. Налага се извод, че първоинстанционният съд е осъществил пълен съдебен контрол съгласно чл. 168 ал.1 АПК, а изводите му, че са налице основания за отказа и той е постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствената правила, в изискуемата форма и съдържание на акта, при спазване на закона и неговата цел са правилни. Оспорваният административен акт не обективира намеса в правото на собственост, така че да се приеме че е налице нарушение на чл.99 ЗС. От момента на регистрацията и пускане в движение на пътно превозно средство, неговият собственик става част от широка съвкупност от правоотношения възникващи във връзка с цялостната регламентация на реда и условията за движение по пътищата. И макар преустановяването на тези правоотношения да е едностранен акт, по волята на собственика, то същият следва да даде ясни доказателства на компетентните органи, че същите, по неговата воля, са десезирани занапред да упражняват контролно-надзорните си правомощия и задължения по отношение на статута и изискванията към съответното МПС. Именно това е и целта на посочените в нормата на чл.143, ал.6 ЗДвП във вр. чл.18 и сл. от Наредбата, изисквания за представяне на конкретни документи. Неизпълнението им, води закономерно до постановяване на отказ за снемане от отчет, респективно прекратяване на регистрацията. Отказ от собственост е абсолютно право, но в случая не е достатъчно за да настъпи ефект от него и по отношение на държавата, с оглед обекта на собственост, законодателят е въвел конкретни изисквания, без чието спазване не може да се породи целения правен ефект от отказа от собственост. Противно на изложеното от касатора, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства единствено в хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП (при липса на застраховка Гражданска отговорност и служебно уведомление за това), която в случая не е налице. По изложените съображения, като е направил извод че настоящият касатор не е изпълнил специалните изисквания на закона, за да настъпи правния ефект от отказа от собственост на МПС и това е обуславило законосъобразен отказ за прекратяване на регистрацията на съответното МПС, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този извод на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът по касация не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение