Решение № 14800 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11842/2010 г.

Решение № 14800 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11842/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 43а от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ). Образувано е във връзка с внесен доклад от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към 41-то Народно събрание, на която е възложена дейността по предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Направено е искане за налагане на административно наказание - глоба на члена на Висшия съдебен съвет Капка Василева Костова, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ. Ответникът Капка Василева Костова, чрез процесуалния си представител, твърди, че не е извършила административно нарушение, тъй като е налице хипотезата на чл. 14, ал. 3 от ЗПРКИ и в условие на евентуалност излага доводи за маловажност на нарушението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Видно от доклада, изготвен от постоянната комисия към Народното събрание, с правомощия съобразно чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗПРКИ, е че Капка Костова е подала декларации по чл. 12, т. 1 и 2 извън законоустановения седмодневен срок. Прието е, че администрацията на Върховния касационен съд и тази на Висшия съдебен съвет не са едни и същи по смисъла на чл. 14, ал. 3 от ЗПРКИ. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Капка Костова е избрана за чл. на Висшия съдебен съвет от съдийската квота и е встъпила в длъжност на 10.12.2009 г. Декларациите по чл. 12, т. 1 и 2 от ЗПРКИ са подадени на 22.01.2010 г., като декларации на посоченото основание ответницата е подала и в качеството си на магистрат на 12.02.2009 г. По своето съдържание декларациите са идентични. Основният спорен въпрос по делото е относно наличието или липсата на хипотезата на чл. 14, ал. 3 от ЗПРКИ, съгласно която декларация не се подава при промяна на длъжността в една и съща администрация. Несъмнено Върховният касационен съд е орган на съдебната власт по смисъла на Закона за съдебната власт. Разпоредбата на чл. 16 от Закона за съдебната власт регламентира, че Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи. От изложеното се налага извода, че изборът на Капка Костова за чл. на Висшия съдебен съвет от съдийската квота е промяна на длъжността в рамките на една и съща администрация, поради което за същата не е възникнало задължение за подаване на декларации по чл. 12, т. 1 и 2 от ЗПРКИ. Промяната в заеманата длъжност от съдия във Върховния касационен съд на чл. на Висшия съдебен съвет не представлява смяна на администрацията по смисъла на чл. 14, ал. 3 от ЗПРКИ, тъй като Костова продължава да работи в орган на съдебната власт т. е. в рамките на една и съща организационна структура. Думата администрация в ЗПРКИ е употребена като родово понятие, а не в смисъла вложен в Закона за администрацията, който определя последната като подпомагаща осъществяването на правомощията на органите на държавна власт, свързани с тяхната компетентност. Нито длъжността съдия, нито тази на чл. на ВСС може да се вмести в това определение. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за съдебната власт, съгласно която дейността на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация, а от такава се подпомагат и всички останали органи на съдебната власт, в която не са включват длъжностите, заемани от магистрати, респективно от членове на Висшия съдебен съвет. Следователно в случая е налице промяна на длъжността в една и съща администрация по смисъла на ЗПРКИ. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че членът на Висшия съдебен съвет Капка Василева Костова не е извършила посоченото в доклада административно нарушение, поради което не следва да се налага административно наказание. По изложените съображения и на основание чл. 43а, ал. 2 от ЗПРКИ Върховният административен съд, пето отделение,