Решение № 3854 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12600/2011 г.

Решение № 3854 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12600/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ламбова, срещу решение № 589 от 9.05.2011 г., постановено по адм. дело № 2233/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, ХIV състав, с което е отменена негова заповед № РД 11-158 от 28.09.2010 г., за разпределение на масивите за ползване в землището на гр. Сунгурларе и земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно сключено споразумение за стопанската 2010-2011 г., поправена в раздел III със заповед № РД-11-186 от 26.10.2010 г., съответно преписката е изпратена на органа за ново произнасяне, съгласно указанията по приложението на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, в резултат на неточно изследване и установяване на фактите и доказателствата, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора. Ответникът - "Агровин" ООД, гр. Сунгурларе в писмен отговор, чрез адв. Тодор Трайков, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - "МБН" ООД гр. Сунгурларе, в писмен отговор, чрез адв. Тодор Трайков, също оспорва касационната жалба. Заинтересованите страни - "МЕССУ" ЕООД, ЕТ "Елка Теодосиева", ЕТ "Пахов - Илия Пахов", ЕТ "Тодоров - Байнашев", "Зърнопроизводство Пъдарево" ООД, Димитър Колев Рачев, Йордан Атанасов Теодосиев, Йордан Генов Желязков, Михаил Апостолов Лолов, Паскал Димитров Димитров, Живко Трошанов Михайлов и Веселин Вангелов Неделчев, "Винекс Славянци" АД, "Плодинвест" ЕООД, ЕТ "Ангел Тодоров" и ЕТ "Христо Рахнев" не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че при съдебния контрол за законосъобразност по чл. 168 от АПК, съдът е установил основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяна на акта. Оспорената заповед не съдържа мотиви защо при наличие на споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ между собственици и ползватели, административният орган е приложил разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, без за площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б да са налице фактически установявания по реда на чл. 35 от АПК, съответно чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по присъединени жалби, подадена от "Агровин" ООД и "МБН" ООД против цитираната заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) гр. Бургас за определяне на масивите за ползване и земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Сунгурларе и разпределение въз основа на сключено споразумение за ползване за стопанската 2010 - 2011 г. В жалбите е претендирана отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като неправилно са записани общите площи за разпределение за двете дружества, съответно неправилно е вменено задължение за заплащане на рентно обезщетение за площи, които реално не влизат в "баланса" на дружествата. "Агровин" ООД следва да ползва съгласно сключеното споразумение площ от 2683.5 дка, а "МБН" площ от 2802.5 дка, вместо посочените в заповедта. Оспорени си и самите рентни плащания и вноски. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил. Приел е за установено, че със заповед № РД11-70 от 26.05.2010 г. на директора на ОДЗ - гр. Бургас е назначена комисия по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, която е провела две работни срещи със земеделските стопани и собственици, за решаване на въпросите относно съставяне на доброволно споразумение. Такова е подписано между собствениците и ползувателите на земеделски земи на основание чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 73, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Въз основа на същото е издадена оспорената заповед, в която за "Агровин" ООД е записана площ за ползване 2802.5 дка, а за "МБН" площ от 1128.5 дка. Допълнително, по докладна записка от председателя на комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ, е издадена заповед за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за разпределение, на основание чл. 62 от АПК, като в раздел III площта на "МБН" е променена на 2683.5 дка. Посочено е, че грешката е допусната в резултат на пренасяне на данните за площите по договори на двама от ползувателите, без конкретизиране на същите. Заповедта за поправка на ЯФГ е влязла в сила. При така установените факти, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, но при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, назначената комисия съставя доклад до директора на ОДЗ, който следва да съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2, техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на които следва да бъде издаде заповедта за разпределение на масивите в съответното землище, в срок до 1 септември на съответната година. Следователно, директорът на ОДЗ следва да се съобрази с предложението на комисията, в противен случай е длъжен да изложи мотиви защо не го приема и постановява нещо различно, например от постигнатото споразумение. В случая, с постигнатото споразумение, което е включено в доклада на помощния орган, за "Агровин" ООД са определени за ползване 2683.5 дка, а за "МБН" ООД - 2802.5 дка, а в раздел III на оспорената заповед, пропорционалното разпределение на земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ е извършено на базата земи за ползване за "Агровин" ООД в размер на 2802.5 дка, а за "МБН" ООД на база 2683.5 дка. Посочената промяна не е мотивирана, което е довело до незаконосъобразност на заповедта, поради допуснато нарушение на производствените правила. По тези съображения съдът е отменил оспорената заповед. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че всъщност, след като е поправил допуснатата очевидна фактическа грешка по реда на чл. 62 от АПК в заповед № РД 11-158/28.09.2010 г., в която в раздел III за "МБН" ООД е посочена обща площ за разпределение 1128.5 дка, вместо действителната 2802.5 дка, то именно точната площ от 2802.5 дка е ползвана при определяне на пропорционалното разпределение на земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, съответно на дължимите рентни плащания. В тази насока по делото не са събрани никакви доказателства, още по-малко е установена причина за промяна в площите по отношение "Агровин" ООД в спорния раздел III. В този смисъл, неоснователно е възражението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. В касационната жалба много подробно е описана цялата процедура, която следва да бъде проведена, съгласно нормите на чл. 37в и сл. от ЗСПЗЗ. В случая не е спорно, че същата е спазена, но най-вероятно именно поради допуснати грешки при пренасянето на данните, в раздел III на обжалваната заповед е налице несъответствие със площите, договорени в доброволното споразумение за разпределение. В случая не е била оспорена необходимостта от разпределение на площите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, съответно пропорционалното участие на договарящите земеделски производители, с оглед комасирането на земите към определените им със споразумението площи, не е спорна и дължимостта на съответното рентно обезщетение, спорна е базата за подобно разпределение. В заповедта липсват мотиви именно по отношение базата за извършеното разпределение на земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ за двамата жалбоподатели, при констатираното разминаване с данните за площите по сключеното доброволно споразумение. Съдът е издирил приложимите норми и правилно е приложил правилата, уредени в Глава пета "а" на ЗСПЗЗ. Не са налице сочените в касационната жалба пороци, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,