Решение № 385 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11089/2020 г.

Решение № 385 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11089/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по искане на Л. Пашов за отмяна на влязлото в сила Решение № 3919/18.03.2019 г. постановено по адм. д. № 896/2018 г. по описа на Върховния административен съд и потвърждаващото го Решение № 14142/23.10.2019 г. постановено по адм. д. № 5460/2019 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. Искателят се позовава на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са взети пред вид при решаване на делото. В съдебно заседание искателят редовно призован не се явява и не се представлява. Ответната страна-Министъра на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Табакова оспорва основателността на искането. Представя и писмено становище. Претендира заплащане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира че искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С Решение № 3919/18.03.2019 г. постановено по адм. д. № 896/2018 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, потвърдено с Решение № 14142/23.10.2019 г. постановено по адм. д. № 5460/2019 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия е отхвърлена жалба на Л. Пашов против Заповед № 8121 К-8764/12.12.2017 г. издадена от Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители и уронващи престижа на службата-нарушения на т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Искането за отмяна на посоченото решение е подадено на основание чл. 239, т. 1 АПК, съгласно който съдебния акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Сочената норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти и които независимо че са възникнали до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, не са били включени във фактическия материал на делото. "Нови доказателства" са писмени доказателства за новооткрити факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридически или доказателствени факти, които в случай че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора, предмет на делото. В процесния случай със съдебните решения чиято отмяна се иска, съдилищата са упражнили контрол за законосъобразност по отношение на един индивидуален административен акт- заповед на Министъра на МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на искателя. Отмяната на влезлите в сила съдебни решения се иска във връзка с наличието на ново обстоятелство, а именно с Определение № 309/5.05.2020 г., постановено по гр. д. № 956/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 433/1.11.2019 г. на Окръжен съд-Смолян, постановено по в. гр. д. № 314/2019 г., в резултат на което същото е влязло в сила и в частта в която е потвърдено Решение № 138/4.04.2019 г. постановено по гр. д. № 597/2018 г. по описа на Районен съд-Смолян в частта в която са отхвърлени исковете на Г. Герчев за осъждане на РД "Гранична полиция" гр. Смолян да му заплати на осн. чл. 49 ЗЗД обезщетение в размер на 5020 лв. и лихва за забава в размер на 206. 79 лв. С оглед на изложеното, във връзка с даденото тълкуване на чл. 239, т. 1 АПК, в настоящия случай не се установява непълнота на фактическия и доказателствен материал при постановяване на решенията чиято отмяна се иска. Не е налице ново обстоятелство по смисъла на закона. Определението на Върховния касационен съд, което се сочи като ново обстоятелство е постановено на 5.05.2020 г., което е след влизане в сила на решенията, предмет на искането за отмяна. Освен това то е ирелевантно за дисциплинарната отговорност на молителя, тъй като е постановено по касационна жалба срещу въззивното решение на Окръжен съд-Смолян, в частта в която е потвърдено решението на Районен съд-Смолян, с което е отхвърлен иск по чл. 49 ЗЗД на едно физическо лице срещу РД"Гранична полиция"-Смолян. В това производство искателят не е участвал. Същото се е развило пред гражданския съд, между страни различни от тези по решенията предмет на искането за отмяна. Нещо повече, в предходно производство по отмяна на решенията, предмет и на настоящото производство по отмяна, искателят се е позовал на решенията на Окръжен съд-Смолян и Районен съд-Смолян, като нови обстоятелства по чл. 239, т. 1 АПК. С Решение № 4085/13.04.2020 г. постановено по адм. д. № 436/2020 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия това искане за отмяна е отхвърлено. Следователно с влязло в сила решение е прието, че решенията на Окръжен съд-Смолян и Районен съд-Смолян образувани по искове на десет физически лица срещу РД "Гранична полиция"-Смолян на осн. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД не съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Поради това и настоящия състав не обсъжда изложените в тази насока съображения в молбата за отмяна. Поради изложеното настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на атакуваните съдебни решения. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора искането на ответника- Министъра на МВР за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Същото следва да бъде уважено, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия