Решение № 660 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8268/2010 г.
ВАСIII отделение14.01.2011 г.докладчик Йовка Дражева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 117/16.04.2010 г. по адм. д. № 323/2010 г. г. по описа на Административен съд - Кюстендил и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Оставя без разглеждане исковата молба на АЛБЕРТО СТОИЦОВ ЙОРДАНОВ против ОМБУДСМАНА на Република България за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 5000 лв., ведно със законните лихви, считано от 3.03.2009 г. и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство. Решението е окончателно
Мотиви
Решение № 660 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8268/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на омбудсмана на Република България против решение по адм.д. № 323/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Иска обезсилване на решението като недопустимо. Развива и съображения за неправилност на решението, защото омбудсманът не е административен орган, поради което забавеният отговор по жалба на физическо лице не представлява незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответната страна, Алберто Стоицов Йорданов, оспорва касационната жалба на омбудсмана. Обжалва решението в отхвърлителната част относно размера на присъденото обезщетение, защото е възмутен от омбудсмана, от когото не е получил закрила, каквато е функцията му. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото решението е недопустимо. Омбудсманът не е административен орган и няма властнически правомощия, не изпълнява административна дейност. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по исковата молба на Алберто Стоицов Йорданов първоинстанционният съд е осъдил омбудсмана на Република България да заплати обезщетение от 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безспокойство, безсъние, притеснение, тревожност вследствие бездействие по жалба вх. № 8625/3.12.2008 г., като отхвърлил иска за лихви. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно чл. 1, ал. 2 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Затова и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва искът срещу кого трябва да се насочи, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство, като в този случай съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Задълженията на съда да дава указания са само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. Незнанието на ищеца срещу кого да насочи иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелство неотносимо към законосъобразността на процесуалните действие на съда, но разглеждането на иск срещу ненадлежна страна има за последица фактът, че съдът е постановил недопустим съдебен акт. Омбудсманът на Република не е юридическо лице. Съгласно чл. 14 и чл. 19 от ЗО, омбудсманът е държавен орган, който не е административен орган по смисъла на § 1 от ДР на АПК, защото не принадлежи към изпълнителната власт, нито е носител на административни правомощия въз основа на закон, когато действа при сезиране с жалби на физически лица по чл. 24 от ЗО. След като делото е заведено срещу орган, който не е пасивно легитимиран да бъде ответник по иск, исковата молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане след обезсилване на първоинстанционното решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение