Решение № 287 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8034/2009 г.

Решение № 287 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8034/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Петър Танов Танков, чрез неговия процесуален представител и на началника на Столична РДНСК чрез пълномощника му срещу решение от 19.02.2009 г. по адм. д. № 3766/2004 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответницата по касационните жалби Марта Иванова Пешева чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационните жалби Милка Холиер и Йорданка Дамянова не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Марта Иванова Пешева срещу Заповед № ДК-04-157/12.08.2004 г. на началника на Столична РДНСК, с която е отменено становище на главния архитект на район "Триадица", - Столична община за отказ за узаконяване на преустройства на три тавански помещения, във вх. Б, на ул. "Цар Асен", № 55, в частта " не е спазен чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗУТ от документа за собственост се удостоверява завземане на общи части". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че не е спазена разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗУТ, тъй като от документа за собственост се установява завземане на общи части от тавански помещения и е нарушен чл. 185, ал. 2 ЗУТ - липсва съгласие на съсобствениците в етажната собственост за приемане на проекта в изграден вид, съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В мотивите на обжалваното решение е прието, че е предявено искане от Петър Танков и Йорданка Дамянова за одобряване на работните проекти и за издаване на разрешение за строеж, представляващ преустройство на таванско помещение в ателие за творческа дейност. Според решаващия съд, налице е противоречие между мотивите на обжалваната заповед и нейния диспозитив, тъй като има неяснота в действителната воля и произнасянето на административния орган, поради което не може да се провери законосъобразността на оспорения акт. Така постановеното решение е неправилно. Решаващият съд не е определил правилно предмета на спора. В този аспект решението страда от визираните в касационната жалба пороци. На първо място, разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ЗУТ, визира случаите, в които се одобряват инвестиционни проекти, въз основа на които ще се претендира разрешение за строеж. В конкретния казус, искането не е насочено към претенция за издаване на разрешение за строеж. В тази връзка позоваването на цитираната разпоредба както от административния орган, така и от решаващия съд досежно документите за собственост, а за сгради на жилищностроителни кооперации - и влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта, е неотносимо към заявеното искане за узаконяване. Именно това искане и неговата трактовка от административния орган следва да е предмет на спора пред решаващия съд. Последният не се е занимал с това, а е разсъждавал върху непредявено искане за одобряване на проекти за преустройство без посочените проекти, изискуеми се по чл. 148 ЗУТ. Последната разпоредба сочи на предпоставки за издаване на разрешение за строеж, но не и на такива за издаване на акт за узаконяване. При неправилно определеният предмет на съдебния спор касационната инстанция не може да провери материалната законосъобразност на обжалваното решение. В аспекта на липса на правилно определен предмет на спора няма и установени от решаващия съд факти, а касационната инстанция не може да първи път да установява такива. Това налага отмяна на делото и връщането му на същия съд за ново произнасяне при преценката за основателността или не на предявеното искане за узаконяване на извършено вече преустройство. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение